НАСКАР – Елиът спечели, Харвик отпадна от финала в трилъра на Мартинсвил

               Чейс Елиът спечели на Мартинсвил и се присъедини към Джоуи Логано на финала, а в трилъра на Мартинсвил големият губещ се оказа Кевин Харвик. Харвик отпадна от битката за титлата, след като остана седемнайсети, а Кезловски и Хемлин завършиха съответно четвърти и 11-ти. Така в един от най-успешните си сезони Кевин Харвик няма шанс да се бори за титлата, макар да има девет победи и на практика ако точковата система бе старата (от преди плейофите) той щеше да е шампион, дори мисля още вреди Мартинсвил. Самият Харвик не би никак доволен, в последните обиколки разликата между него, Кезловски и Хемлин бе в рамките на две-три точки, но той нямаше шанс да се придвижи напред. В последната обиколка опита доста грубо да изпревари Кайл Буш, но не успя и двамата се завъртяха, като това му действие бе обект на разглеждане от рейс контрола, но остана без последствия. Кевин опита да омаловажи системата, като след финала заяви (а също така го повтори няколко пъти по-късно в различни интервюта), че това не е начинът по който Ричард Пети и Дейл Ърнхард са печелили титлите си. Това си беше директна критика към формата на плейофите, но освен да го критикува, май друго няма какво са направи. Освен да излезе във Финикс и за спечели десетата си победа за сезона, и десета на това трасе. Жалко за Харвик, защото наистина е неприятно да изпаднеш от финала по толкова нелеп начин. Девет победи срещу три на Логано, по четири на Кезловски и Елиът и седем на Хемлин.

               Всъщност състезанието на Харвик не започна добре, той потъна назад, после имаше контакт с Мат Кенест и спука гума, което го прати затворен с обиколка и доста дълго трябваше да се бори, за да се върне обратно. Колата му обаче не бе на очакваното ниво и той така и не успя да се добере до по-предните позиции за да се класира напред. А на теория Кевин може да е финалист и само по точки, но двете последни състезания не бяха добри за него. Проблемите в Тексас и сега в Мартинсвил направиха така, че Харвик да остане извън финала. Не че Кезловски и Хемлън имаха добро състезания, но просто успяха да се измъкнат. Кезловски потегли от полпозиция, но бързо бе изпреварен, а дори в един момент допусна грешка в бокса и бе наказан. Брад превиши скоростта на излизане и отиде в дъното при рестарта, но любопитното тук е , че както повечето пилоти потеглящи от полпозиция, Кезловски бе избрал бокса най-близо до изхода. Именно от там е почти невъзможно да ускориш толкова, че да превишиш скоростта, но явно той успя да го направи. Все пак успя да си пробие път напред и четвъртото му място бе достатъчно за да го прати като финалист. При Дени Хемлин нещата бяха малко по-различни. Хемлин бе доста бърз в началото, дори успя да се справи с Елиът и да спечели първия етап, но след това серия от проблеми го отпратиха назад. В края бе застигнат от Ерик Джонс и след финала комуникацията на Джонс бе обект на разследване от рейс контрола. Ерик бе посъветват да не изпреварва Хемлин и той се подчини, макар да не изглеждаше кой знае колко по-бърз от съотборника си. Според правилника обаче, пилотите нямат право да манипулират позициите си, тоест да си отстъпват и/или умишлено да променят класирането. Това е нещо доста трудно доказуемо, но преди години имаше сериозни скандали и глоби след подобни случки. Този път обаче от НАСКАР не намериха основание да наказват Джонс, отбора на Джо Гибс или който и да е. Би могло да се спори разбира се, но така или иначе резултатите вече са официални и не изглежда, някой да протестира (официално), освен феновете.

               Другите трима претенденти Мартин Труекс, Алекс Боумън и Кърт Буш трябваше да се борят за победата и всеки един от тримата бе в тази битка в определени моменти, но така и не стигнаха до успеха. Трукс води в началото, но после потъна назад, а в края недобре закрепена гума го принуди да влезе в бокса при зелен флаг и това окончателно го извади от борбата. Боумън и Буш се бориха в челото, но нямаха нужната скорост и шанс и също отпаднаха.

               Една друга ситуация в състезанието също бе много интересна. По време на спираният в бокса от екипа на Чейс Елиът избързаха със слизането и остана впечатлението, че Елиът ще бъде наказан. На повторението обаче се видя, как механикът с крика първо скочи от стената, след това се усети и се върна към нея, подпря се с единия крак и отново отскочи от нея. Това доведе до забавяне, но не и до наказание. Според допълнение в правилника (така и не разбрах кога се е появило то, но така или иначе правилника на НАСКАР е огромен с точки и алинеи, а и недостъпен в целия си вид извън официалните лица и отборите), ако член на екипа слезе твърде рано от стената, може да се върне, ПРЕДИ да е започнал да роботи по колата и тогава няма наказание. Явно познаването на правилата е много важно, както и бързата реакция, така че спокойно може да се каже, че Ти Джей Семке (джакменът на Елиът) спаси Чейс от наказание, което за малко не му донесе ранното му слизане от стената в бокса. Това даде шанс на Елиът да продължи в челото и да спечели в Мартинсвил за рекордния 25-ти път с екипа на Хендрик Моторспорт. Това е първи финал за кола на отбора след 2016-та, когато Джими Джонсън спечели седмата си титла. Сега Чейс има уникалният шанс да се бори за короната, за пръв път в своята кариера. Заедно с Логано, Кезловски и Хемлин четиримата ще решат спора за титлата през 2020-та в неделя във Финикс.