Кратка история на плейофите в НАСКАР и някои забележки във формата и очакванията за финала.

           За плейофите в НАСКАР е ставало дума неведнъж, но този път се постарах да събера информацията на едно място. След като Кевин Харвик не успя да се класира за финала през този сезон, отново се надигнаха гласове (предимно на фенове) против тази система. В интервю от тези дне президента на НАСКАР Стив Фелпс говори надълго и нашироко за плановете и бъдещето на спорта, но не пропусна да отговори и на въпроси и по темата плейофи. Според него е жалко за Харвик, но от друга страна шампионата е с такива правила и няма как това да се промени. Дори не допусна, че би трябвало да се преразгледа сегашната схема на провеждане на шампионата, но от опит се знае, че там бързо се вземат решения и се правят промени. Честно казано и на мен не ми допада особено настоящия формат, защото при влизането във финалната част на сезона вниманието е само върху 16-12-8 и съответно четирима. Останалите малко или много са само статисти. Дори през повечето време те се стараят да не се пречкат на финалистите, за да не си навлекат неприятности. От това се губи малко остротата на битките, а част от момчетата не успели да влязат в плейофите биха могли да покажат и постигнат повече в един традиционен шампионат – с общо класиране и без отделяне на една или друга група. С оглед на историята от 2004-та насам, откакто се въведоха плейофите мисля, че не е кой знае колко ефективен. Отделно от това желанието титлата да се реши в последния старт през повечето години така или иначе щеше да е факт, а да гледаш състезание, в което само четирима реално се борят мисля, че по-скоро отблъсква част от феновете, отколкото да ги привлича. Все пак нека си припомним как започна промяната в НАСКАР и въвеждането на плейофите.  

2003 – Мат Кенсет печели титлата само с една победа в началото на сезона в Лас Вегас и 25 финала в топ десет. Райън Нюмън печели осем победи, но поради многото отпадания остава едва шести в шампионата. Въвеждат се плейофите, наричани „Чейс фор дъ Некстел къп“ – топ десет в класирането след редовния сезон участват в мини-шампионат в последните десет старта и така се определя шампионът измежду тях. Точковата система се запазва, но се добавят пет точки повече за победа – 180 (дотогава 175-170-165…пет точки разлика в топ пет, после четири до десето място, и след това през три до евентуалното 54-то място, макар да няма толкова коли почти никога ). Отделно от това пет точки се дават на пилот водил поне една пълна обиколка в състезанието, а още пет отиват при пилота водил най-много обиколки. Тоест при победа и лидер в най-много обиколки се вземат 190 точки, в такъв случай вторият може да има максимално 175(ако победителят е водил и в най-много обиколки)

Неофициално в първите години това се нарича „Анти Мат Кенест“, макар официално да се отрича връзката между сезон 2003-та и въвеждането на плейофите. В интерес на истината за плейофи в НАСКАР се говори още от края на 90-те, дори през 2001-ва вече има предложения, но шокът от атаките на 11-ти септември отлага въвеждането на промените предвиждани да въведат новата система.

2004-2006

2004 – След 26-тото състезание(редовния сезон) топ десет получават бонус точки и започват плейофите с 5050-5045-5040 точки според класирането.

Шампион  - Кърт Буш (според старата система на точките без плейофи шампион щеше да е Джеф Гордън, а Кърт щеше да е четвърти по точки)

2005 – Шампион и при двата варианта е Тони Стюърт

2006 – Джими Джонсън и в двата случая, като по старата система щеше да е само 4 точки пред Мат Кенсет, а не 56

 

2007 – 2010

Добавят се още пет точки за победа, всичко останало се запазва – 195 е максимума

2007 - Джими Джонсън, но при старата система без плейоф това щеше да е седма титла за Джеф Гордън (след петата от 2004-та). Джими щеше да е втори на 353 точки изоставане, почти две победи.

2008 - Джими Джонсън, но при старата система пръв щеше да е Карл Едуардс, с 16 точки пред Джими, а не на 69 точки зад него

2009 - Джими Джонсън и в двата случая

2010 - Джими Джонсън но при старата система пръв щеше да е Кевин Харвик, който завърши трети. Кевин щеше да е шампион кръг преди края след победата си във Финикс.

 

2011 – 2016

Финалистите стават 12, променят се драстично точките. Победителят взема 43 + три бонус точки за победа, точка за лидер в последната обиколка (гарантирана точка за победителя) и точка за водилия в най-много обиколки пилот. Максимум при победа 48 точки. Вторият взема 42, третия 41 итн

През 2016 се дават вече 40 точки на победителя + трите бонус точки и по една за лидер в обиколка и лидер в най-много обиколки. Втория взема 39 итн до една точка за 40-то място.

2011 – Тони Стюърт с трета титла с равен брой точки и победа повече, но при старата система шампион щеше да е Карл Едуардс, следван от Харвик и едва тогава Тони.

2012 – Брад Кезловски и в двата случая, но разликите са доста по-малки при старата система.

2013 - Джими Джонсън и в двата случая. През тази година финалистите са 13, след скандала с Клинт Бойер и екипа му Майкъл Уолтрип Рейсинг

2014 – Кевин Харвик, но отново Джеф Гордън щеше да е на върха.

2015 – Кайл Буш, като този път Кевин Харвик щеше да е безапелационен първенец, а самият Кайл щеше да е извън топ 20 в общото класиране, заради пропуснатите 11 старта!

2016 – Джими Джонсън взе седма титла, но щеше да е едва седми в класирането, Кевин Харвик щеше да е шампион.

 

2017 – до днес

Състезанията бяха разделени на етапи, етапни точки и бонуси и система на плейофи с елиминации на три кръга – 16-12-8 и финална четворка. Точките за победа са 40 + пет бонус точки, които се пренасят в плейофите. Всеки етап носи 10 точки за победа и точки за първите десет, и една бонус точка, запазваща се в плейофите. Максимум 60 + 7 бонус точки.

2017 – Мартин Труекс младши – шампион и по двете системи, дори кръг преди края щеше да е по старата система.

2018  - Джоуи Логано, но по точки щеше да е четвърти след голямата тройка. Шампион  - Кайл Буш, следван от Харвик и Труекс.

2019 – Кайл Буш и в двата случая, но подобно на предишни сезони шампионът не бе побеждавал в 21 състезания преди финала. Лека препратка към 2003-та, но за разлика от Кенсет, Кайл спечели пет победи през сезона.

2020 - ?

            Прави впечатление, че в последните години финалната четворка обикновено се бори необезпокоявано за победата и няма случай на шампион без победа откакто четирима се борят в едно състезание. Дали през тази година ще е така?

И след като основният фаворит Кевин Харвик остана извън финала, предположението ми е, че Кевин ще направи всичко възможно да грабне победата и да натрие носа на опонентите си. Най-вероятно след финала Харвик ще се окаже с най-много точки, смятано по системата без плейофи което ще е му е четвърти път да се разминава с титлата, но каквото и да се каже просто такъв е регламента и всичките „ако“ са само предположения. Гледайки данните от миналите години ако нямаше плейофи много неща нямаше да са същите, но пък и стратегията на екипите щеше да е различна. Това предполага още повече варианти и вариации, за това няма смисъл да се разсъждава по-задълбочено. Скоро прочетох в някакъв форум, че плейофите са въведени за да може някой друг освен Джеф Гордън да стане шампион. Не че няма основание този фен, но все пак не звучи сериозно. Да в новата ера на плейофите Джонсън и Кнаус се ориентираха отлично и успяха, особено през 2016-та, но едва ли това е била целта. Както и да е.

В битка влизат Джоуи Логано, Чейс Елиът,  Брад Кезловски и Дени Хемлин. Логано и Кезловски имат по една титла, Хемлин все още не, а Елиът за пръв път е в топ четири. През пролетта във Финикс спечели Логано, през миналата година пък победител бе Хемлин. Двамата имат и по още една победа, а както е ставало дума рекордьорът тук е Харвик с девет победи. Хемлин има 13 топ пет и 17 топ десет финала в своите 30 старта в Аризона, а Логано е с пет топ пет и 12 топ десет от 23.

Кезловски и Елиът нямат победи във Финикс, Брад има 22 участия, Чейс девет. Пропорционално е представянето им 6 топ 5 и 10 топ 10 за Кезловски, 2 топ пет и 5 топ десет  - горе долу равни проценти. Елиът е водил в 249 обиколки обаче, докато Кезловски в 248, което дава лек превес на Чейс.

            На теория четиримата са с равни шансове, но на практика поне според мен опита на Хемлин и добрите му резултати тук му дават малко предимство. Логано пък е много находчив и изобретателен и това също го прави с малко по-големи шансове, с оглед на кариерата му до момента. Кезловски пък традиционно има навика да остава по-дълго на трасето от останалите и да опитва различна, най-често по-дълга стратегия. Това при определени условия може да е голям плюс. Чистата скорост и хъс на Елиът пък му дават шанс да се бори твърдо, както доказа вече че може, а като първо участие на финал, това за него вече е победа. Предполагам ще е доста освободен и вероятно агресивен, защото няма какво да загуби на практика. На другия полюс виждам Хемлин, който знае, че шансовете му за титла едва ли ще са още много до края на кариерата му, а точно сега от финала отсъстват и Кайл Буш и Кевин Харвик, а дори и Мартин Труекс и това му дава шанс. Макар че единствено Харвик взе повече победи от него през тази година.

            В резюме, лично аз бих се радвал на титла за Дени, заслужил си я е, но трябва да си я извоюва и на трасето. Ще се радвам и на корона за Елиът, най-после младок ще пробие, а от него и другите млади пилоти се очаква НАСКАР да продължи да радва. Титла за Кезловски също ще е готино, той винаги е бил доста прям и дори да допуска грешки и да прави гадни номера, намира начин да се извини и реабилитира. Една титла за Логано пък отново ще докаже, че при такъв формат не е нужно да печелиш постоянно, но е много важно да умееш да печелиш когато трябва. И определено Джоуи е пилотът, който най-добре се справяше с настройките на колата си в движение – по време на състезанията. Това наистина много ме впечатли през този шантав сезон 2020, особено след подновяването му. Да, може и да не печелеше, но винаги намираше начин да подобри колата си, дори когато тя бе доста поомачкана, пак се промъкваше напред и печелеше добри точки. Та всъщност ще се радвам който и от четиримата да спечели. Ще се радвам и ако състезанието спечели Харвик или Джонсън, а защо пък не и Бойер. Абе просто се радвам на спорта, без да имам крайни симпатии и атипатии към нито един пилот и отбор.

            И накрая  нещо любопитно, не че нещо, ама ми стана забавно като го видях.

Чейс Елиът спечели в Мартинсвил, с което се класира за финала, но една интересна статистика не му дава много шансове за титлата. Надпреварата в Мартинсвил бе последното състезание преди изборите за президент в САЩ, а погледнато в исторически план няма пилот в историята на НАСКАР, който е победил в уикенда преди изборите и после да е станал шампион. Статистиката започва от 1952 година, когато Хърб Томас завършва втори в шампионата, като е спечелил в края на октомври осмата си победа в Уест Палм Бийч, но Тимо Флок също с осем победи е шампион.

През годините това се е случвало неизменно – всеки победител от състезанието преди изборите не е успявал да бъде шампион. Кайл Ярбъроу на два пъти(1968/1980), Ричард Пети дори през 1972-ра, Боби и Дейви Алисън, Алън Куики и дори бащата на Чейс – Бил Елиът през 1984-та остава втори в шампионата.

През 2004-та  и 2012-та Джими Джонсън остава втори, а на два пъти Карл Едуардс също не става шампион след победа преди вота за президент в САЩ.

            Интересно дали Чейс Елиът ще промени тази любопитна поредица, която на практика няма разумно обяснение, но е факт.