НАСКАР Блейни спечели Таладега в понеделник

               Райън Блейни го направи отново – спечели пролетното (много условно казано) състезание в Таладега и отново бе на сантиметри пред втория, този път това бе Рики Стенхаус. Надпреварата в Алабама бе отложена с ден заради дъжда, а в понеделник също валя и доведе до едночасово прекъсване, но след това продължи до края, че и отгоре. Финалът бе в овъртайма и той добави още три обиколки към дистанцията, което пък се превърна в проблем за част от пилотите, които нямаха достатъчно гориво. Но всичко по реда си и нека тук да внеса и малко разяснения относно случката в гаража на Бъба Уолас.

               В понеделник стана ясно, че в гараж номер 4 (гаражите се разпределят спрямо класирането обикновено, но този път нямам идея дали е така в случая, макар това да няма значение) е намерена примка, подобна на бесило. Новината се разпространи бързо и имаше огромен отзвук. Стана ясно, че член на екипа е видял този клуп и веднага е направен асоциацията с ку-клус-клан, а с оглед на събитията от последните седмици това е доста тревожно. Отделно от това в неделя през деня в близост до трасето имаше шествие на привърженици на южняшкото знаме. Колона от автомобили развяваха знамената на Конфедерацията в знак на протест срещу тяхната забрана. Всичко това доведе до реакция на съпричастност от страна на всички пилоти и отбори към Бъба Уолас. В началото на официалната част неговият автомобил бе избутан отпред и всички изразиха своята подкрепа за него. Много емоционално, много трогателно и по мое мнение правилно всички показаха, че са против разделението и расизма. За съжаление историята с примката се оказа пресилена. Местните власти заедно с 15 агенти на ФБР (както официално бе съобщено) проведоха разследване и установиха, че въпросното въже е там още от миналата година и всъщност е част от механизма за отваряне на вратата на гаража. Така на практика се оказа много шум за нищо и макар жеста на НАСКАР да беше наистина добронамерен и решителен знак за разграничаване от подобни прояви. Няма място за расизъм и разделен

ие в спорта, това е повече от ясно, но търсенето на теле под вола е още по-малко нужно. С такива пресилени „инциденти“ нещата се разводняват и стават дори малко смешни. Честно казано не мога да разбера, как ветераните сред механиците не се сетиха, че въпросното въже го има там поне от година. Стига толкова по темата, защото наистина става нелепо.

               Надпреварата на Таладега се получи страхотна – според статистиките е имало 56 смени на лидерите и много изпреварвания в колоната. Нямаше и големи инциденти, обичайни за суперспийдуей трасетата. Мерките взети от НАСКАР за намаляването на скоростта посредством малките, но както се видя оказващи сериозно влияние промени явно даде резултат. От старта до финала имаше напрежение, постоянни смени на лидери и няколко интересни тенденции.

               Първо победата на Блейни бе заслужена с оглед на цялостното му представяне в последните няколко старта, включително и на Таладега. Той води най-много обиколки – 63, а работата на екипа на Пенске бе наистина впечатляваща. Триото Блейни-Логано-Кезловски показа страхотна отборна игра и макар в края Логано и Кезловски да изостанаха, то цялостното им представяне бе страхотно. Те бяха надлъгани в края на първия и края на втория етап, но в края все пак Блейни успя да се пребори. Конкуренцията обаче беше много голяма и тя очерта другите основни впечатления.

               Шевроле затвърдиха доброто си темпо и Тайлър Редик е новото откритие. Редик спечели първия етап и бе начело и в края, което отново показа качествата на младия пилот. Пред него сега има две възможности – да остане в тима на Ричард Чилдрес и да помогне за възраждането му или да приеме място в някой от топ отборите и да се бори за победи и титли веднага. Ще видим какво ще избере, аз предпочитам да стане първото. Шевроле имат страхотна кола, това показват и резултатите на Рики Стенхаус и Бъба Уолас в последните надпревари, които са пилоти на малки отбори. Вероятно ще продължат да доминират като скорост остава да го направят и като победители. Това ни води към третото.

               Хендрик Моторспорт е топ тимът на Шевроле, но все още е само с две победи и много изпуснати шансове. Включително и на Джими Джонсън, който имаше възможност да атакува победата на Таладега, но бе завъртян от Харвик. Елиът пък попадна в „сандвич Пенске“ и отпадна. Уилям Байрон и Алекс Боумън бяха бързи, като първия потегли от дъното и стигна до челото за 11 обиколки, а втория води в 12. Кърт Буш от екипа на Чип Ганаси също е на ниво, проблеми обаче имаше Мат Кенсет, чието завръщане нещо не се получава добре напоследък. Въпреки това двата тима тепърва ще печелят и вероятно ще пратят поне един представител до битка за финала. Там ще ги чака поне един пилот на Пенске и поне един на Тойота, макар последните да имат сериозни проблеми с темпото. Това е четвъртото.

               Тойота имат проблем – Кайл Буш все още не е спечелил победа през тази година, но по-неприятното за него е че рядко е в позиция да се бори за такава. Мартин Труекс успя да спечели на Мартинсвил, но като цяло не е на очакваното ниво. За Ерик Джонс дори няма да споменавам нищо – щеше да е голям късмет ако бе спечелил на Таладега, но Блейни бе много твърд в битката си и честно казано заслужаваше повече победата. Дени Хемлин е с три победи – най-много от всички до момента и изглежда той все пак намира начин да извади максимума от всяка ситуация. В средата на редовния сезон той е с най-сериозни шансове за финал от отбора, ако представянето му остане такова. Може би пък Дени го заслужава.

               Петото е преставането на Форд. Пенске вече се утвърдиха като лидери на марката, Стюърт-Хаас им отстъпват. Както и при Шевроле обаче малките отбори имат подем, който все още няма обяснение. Отчасти това е и заради липсата на тренировки и по-малкото хора в екипите, но вероятно има и други причини. Ще видим. Само ми се ще да отбелажа отново доброто представяне на Джон Хънтър Немечек, атрактивния финал на Арик Алмирола (осми поред финал в топ десет на Таладега – изравни постижението на Дейл младши) и този път най-после видяхме Коул Къстър в челните позиции. А да и добръ състезание за Крис Бушиър.

               Сега предстои двойният уикенд на Поконо, място пълно с изненади. В събота и неделя ще има състезания, а специфичният триъгълник изисква доста умения, така че ще бъде интерсно да видим кой как ще се представи. Ще е добре и да се види прогреса и регреса в двете състезания, така ще проличи кой и как успява да реагира на условията без да има тренировки. Това пък очертава и една нова тенденция за състезания без тренировки в близко бъдеще, но засега това е само дискусия.

 

НАСКАР – Дени Хемлин с трета победа в дългия следобед в Маями

               Неделя следобед се оказа разтегливо понятие, може би някъде около 14:55(в случаят 15:30 източно време), когато осъзнаваш, че си взел разумният брой бани за деня и колкото и усилено да се вглеждаш в някоя статия така и няма да я прочетеш, нито да се възползваш от революционния метод за косене на ливада описан в нея, и вглеждайки се в часовника виждаш, че стрелките му неумолимо се придвижват напред, за да настъпи дългото и мрачно време за следобедният чай за душата. Горе долу подобно усещане мисля са имали повечето фенове очакващи надпреварата в Маями да започне. След официалната част, точно преди началото преваля лек дъжд и старта се забави, след това колите потеглиха, но само след четири обиколки в района на трасето паднаха мълнии и отново колоната бе спряна, а това продължи още известно време. В крайна сметка нещата се успокоиха (метеорологичната обстановка) и надпреварата донесе много емоции на всички.

               Дени Хемлин потегли пръв, но още на старта пред него се измъкна Джоуи Логано и поведе. След първите две прекъсвания начело вече бе Чейс Елиът, а след него колоната поведе Райън Блейни. Тогава на сцената отново излезе Хемлин и поведе за да спечели първия етап. Устремен Дени Хемлин спечели и втория, а до края на третия показа, че умее да контролира темпото си и удържа своята победа номер 40 в кариерата си. Трета за сезона, трета в Маями и Дени все повече се превръща във фаворит за титлата, макар резултатите му да са малко непостоянни. Отново както и преди дни имаше сериозни разлики в темпото на колите от един и същи отбор. В случая Хемлин бе много по-напред от съотборниците си, макар че разликата не бе чак толкова голяма както това бе в Мартинсвил. Труекс имаше проблеми, Кайл Буш също, а Ерик Джонс бе най-ощетен в опитите си да засенчи съотборниците си и може би най-вече Кристофър Бел. Младият пилот на Ливайн Фемили най-после показа защо е нает и мисля че Джо Гибс едва ли ще се колебае да му продължи договора или дори да му предложи мястото на Джонс.

               Друг новобранец обаче обра овациите в Маями – Тайлър Редик. Той успя да се промъкне изключително бързо от 24-тата си стартова позиция до топ пет и дори стигна до момента да води колоната. Трети в първия етап, втори във втория и накрая четвърти на финала, не случайно Редик спечели в Маями последните две години подред, заедно с титлите в Иксфинити сериите. 24 годишният пилот с вид на ученик от осми клас направи сериозна заявка за топ отбор, но ако екипът на Ричард Чилдрес успее да се върне към победите мисля че Редик ще е доволен да остане с него. Ако реши да напусне мястото в номер 48 мисля че ще е точно за него, ако Рик Хендрик реши да заложи само на млади пилоти. Наред с Редик неговият връстник Чейс Елиът и малко по-големият от тях Райн Блейни също направиха страхотно състезание, но останаха втори и трети. В края на деня се оказа че и тримата си тръгват с еднакъв брой точки -  по 50, като само Хемлин (60 - максималните) събра повече в Маями. За Елиът и Блейни е ясно че имат потенциал и талант, а както се вижда и скоростта им през този сезон е впечатляваща. Дали пък през 2020-та няма да доминират младоците в плейофите и финала? Възможно е, въпреки че Хелмин, Харвик и Труекс също са в добра форма, както и Логано и Кезловски. Джоуи е точно на границата на така наречените млади пилоти, навърши 30, но е ветеран, а и вече шампион. Отново обаче показа рогата си в състезанието. След ранен инцидент в бокса Логано изостана и така и не успя да се върне в челото, но вгорчи състезанието на много свои съперници. Най-вече на Хемлин, Елиът и Нюмън. И при тримата бе с малко повече от една идея по-твърд от колкото трябваше, но това е Джоуи. Той не претендира да бъде харесван, а просто иска да печели, в това отношение си приличат с Кайл Буш. Кайл изненадващо не намери точните настройки и въпреки победата си от последна позиция при пикапите, в топ дивизията така и не успя да постигне повече от шесто място. 12 състезания изминаха от началото на сезона, а шампиона все още е без победа. Това предполагам го мотивира и ядосва едновременно. Въпрос на време е Кайл Буш да спечели, едва ли някой се съмнява в това, независимо дали го харесва или не.

               И като похвалих Редик да не забравя и Остин Дилън, неговият съотборник. Остин имаше тежко състезание в Мартинсвил, не издържа на жегата и се оттегли, а в неделя сутрин се роди и първото му дете. Дилън се върна в Маями за да вземе участие и седмото му място на финала, въпреки проблемите и наказанията са още една точка в полза на възхода на Шевроле и по-малките отбори. Бъба Уолъс завърши 13-ти (11-ти в Мартинсвил) което също е добра атестация, но добре започналите сезона пилоти на марката като Рики Стенхаус и Райън Прийс и този път нямаха късмет и темпо. Сега в неделя ще е интересно как ще се престават отборите на суперспийдуей без никакви тренировки.

               Една трета от сезона измина, седем пилоти са с победи до момента. Хемлин с три, Логано, Харвик и Кезловски с по две и Боумън, Елиът и Труекс с по една. На Таладега трудно може да се прогнозира, но Блейни е със сериозни шансове от фаворитите, бих сложил и Бойер и Алмирола от пилотите без победа до момента. Иначе Кезловски и Логано са по-логичен избор, ако се вгледаме в резултатите. В този ред на мисли що пък да не е и Мат ДиБенадето? Ще видим в неделя, прогнозите обещават да не вали през уикенда в Алабама, дано да са прави.

НАСКАР – Мартин(Труек)свил часовник за номер 19

               Мартин Труекс спечели първата нощна надпревара в Мартинсвил и стана седмият победител от началото на сезона в НАСКАР. Пилотът на Джо Гибс отсрами екипа на Треньора, след като и тримата му съотборници останаха далеч назад в класирането. Ако не бе представянето на Труекс бих казал че това бе пълен провел за Тойота, но той победи два много силни екипа – Пенске и Хендрик и взе 27-та си победа в кариерата. Надпреварата не започна добре за Мартин, след като в началото започна да изостава, а след това получи наказание. В края на втория етап едва не бе затворен и с обиколка, но в последната фаза бе недостижим. Странно е, че нито Хемлин нито Кайл Буш успяха да се доближат дори до неговото темпо, но в края дори изключително бързият Блейни също не успя и остана втори.

               Битката в Пенске заслужава внимание. Райън Блейни потегли пръв и още преди първото прекъсване бе затворен с обиколка от Джоуи Логано, който потегли трети. Блейни бързо се върна обратно, после получи наказание и пак потъна назад, а в края на втория етап бе съвсем близо до победата, но не успя да настигне Джонсън. Подобно бе и представянето на Кезловски, но една стъпка назад от Блейни. Логано пък изобщо не напусна челните позиции през цялото състезание и води в най-много обиколки. Въпреки това и двамата му съотборници бяха по-бързи от него в определени моменти и завършиха пред него. Колкото до упоритото му блокиране и на двамата на няколко пъти, то това е просто Логано – труден за изпреварване независимо дали си му съотборник. На фона на договорите на пилотите, Лугано и Блейни са с контракти в следващите години, а Кезловски все още не е подписал нищо за следващия сезон. Не знам дали Брад ще остане в тима, но от началото на годината забелязвам, че битките му с Логано са с една идея по-твърди от предишните години, но може и да си въобразявам. С Мат ДиБенадето на седмо място Роджър Пенске би трябвало да е доволен – топ 7 и за четирите автомобила.

               Рик Хендрик също би трябвало да е сравнително доволен от пилотите си – топ десет и за четиримата. Състезанието за тях премина с много перипети и в край на сметка Елиът отново бе най-напред в класирането – пети. Джими Джонсън остана десети, но направи един страхотен втори етап, който спечели и дори за момент изглеждаше сякаш ще може да се бори и за победата, но в края темпото му не бе толкова добро. Боумън и Байрон имаха доста проблеми, но успяха и като цяло би трябвало да са доволни.

               Кърт Буш също бе на ниво, но така и не успя да се бори за челото, а Кевин Харвик имаше сериозни проблеми в края. В колата на Харвик имаше проблем с охлаждането, както стана ясно от думите на тийм шефа му Родни Чилдрес. Така в края на надпреварата той просто нямаше сили да се бори и изостана, а имаше шансове за топ десет, дори топ пет. Най-сериозни обаче бяха проблемите на Остин Дилън и той буквално прегря. През цялото състезание му даваха пакети с лед да се охлажда, след като спуканата гума в началото бе повредила част от охлаждането и вентилацията в автомобила му. Остин се прибра в бокса и слезе от колата за да бъде откаран в медицинския център, а както стана ясно всичко е наред с него. По принцип той имаше готовност да пропусне старта в Мартинсвил, защото съпругата му трябва да роди всеки момент и за негов заместник бе повикан ЕйДжей Алмендингер, но Дилън все пак стартира.

               Може би един от най-щастливите пилоти преди, по време и след състезанието бе Бъба Уолас. Даръл Уолъс младши, единственият тъмнокож пилот в НАСКАР е във фокуса на медиите в последните седмици. Именно той призова флаговете на Конфедерацията да бъдат премахнати и това се случи точно преди състезанието. Новината зарадва Бъба и той бе окрилен и направи едно от най-добрите си състезания. Уолас бе със специално оцветяване на колата си и през цялата дистанция бе конкурентен, а макар че остана 11-ти зад Джонсън на финала Бъба бе доволен от представянето си.

               Доволни трябва да са и по-малките отбори особено екипът на Роуш Фенуей от Райън Нюмън и Крис Бушиър, а от пилотите на Форд чудесно състезание за Майкъл Макдауъл и Кори ЛаДжой.

               Сега престои Маями, а там обикновено сезонът приключваше. В последните години това си беше шампионското състезание и бе печелено от пилотите вземащи титлата. Миналогодишният победител и шампион Кайл Буш все още е без победа през тази година и това е отличен шанс за него. Предполагам същото си мисли и Джими Джонсън, а и повечето останали пилоти. Дано времето да е ок за състезанието в неделя, защото ни очаква страхотно шоу там.