Джоуи Логано спечели и през тази година пролетното състезание във Вегас, но
съвсем не му беше лесно. Логано остана на трасето преди последният рестарт,
заедно с още шестима пилоти и успя да задържи първото място. Със сигурност
имаше и късмет от контакта на Мат ДиБенадето и Уилям Байрон, което забави
преследвачите му и не позволи на пилотите с нови гуми да го настигнат. Късмет
бе е факта, че основните му съперници в челото Райън Блейни и Алекс Боумън
влязоха за смяна на гуми и изостанаха при рестарта. А двамата бяха много бързи
през цялото състезание. Другите сериозни претенденти пък имаха проблеми. Мартин
Труекс бе принуден да влиза за втори път след спиране в бокса, заради
незатегнати гайки, което го отпрати назад. Чейс Елиът пък, който буквално
летеше по трасето, спечели първите два етапа се оказа със спукана гума след
спиране в бокса. Малко по-късно стана ясно, че проблемът е бил във винтила,
което е рядко срещано, но за съжаление стана точно при него.
В общи линии сякаш нямаше изявен фаворит в надпреварата, Кевин Харвик бе
лидер м най-много обиколки, Логано и Блейни бяха постоянно близо до него,
Мартин Труекс и Чейс Елиът също, което предполага доста близко темпо на
повечето автомобили. Разликите основно бяха в износването на гумите и там
най-сериозно предимство имаха пилотите на Шевроле. При тях скоростта се
запазваше най-дълго, а най-бързо като че ли спадаше темпото на Харвик. Ако
Труекс пък не бе защитил честа на Тойота, щях да кажа, че те отстъпват на
съперниците си, но вероятно проблемите с техническия преглед на Хемлин и Кайл
Буш се отразиха на баланса и от там на темпото им. Все пак е трудно да се
правят генерални изводи само от едно състезание (Дайтона си е Дайтона, там
винаги е различно), но посоката е към близко темпо на основните играчи. Добро
състезание направи и Джими Джонсън, с малко повече късмет щеше да завърши и
по-напред, а обнадеждаващото представяне отново вади на днаван ред рекордната
осма титла. Трябва да проверя как вървят залозите за нея сега и какви ще са,
ако Джими спечели някое състезание скоро.
Алтернативната тактика не винаги дава резултат, но този път Рики Стенхаус и
Мат ДиБенадето бяха късметлии. Мат завърши втори и бе много щастлив, а Рики
остана трети - най-високо класираният
пилот на Шевроле. Двамата показаха, че придържането към определена стратегия
трябва да се прави докрай, пък каквото ще да стане, за разлика от например
Уилям Баърон, който имаше ресурс за още поне десетина тура в края на
състезанието, но спря по-рано. Все пак Байрон остана в играта, но Чад Кнаус
трябва да внимава повече, ако иска да спечели първата си победа с новия пилот.
Тод Гордън пък обясни защо е решил да повика Блейни в бокса преди края, с
подобен случай от 2017-та. Тогава 7-8 обиколки преди края на етап оставил
Логано със старите гуми и той се смъкнал до 14-то място. Този път обаче имаше
само две ссътезателни обиколки и рискът не бе така голям. Късметът на Логано
проработи, защото останаха седмина, Кезловски и Джонсън рестартираха от
четвърта и пета редица и в допълнение с инцидента на ДиБнадето и Байрон им
попречи да догонят номер 22. Иначе много вероятно един от двамата щеше да
спечели или пък дори самият Уилям Байрон. Но това е хипотетично.
Състезанието бе динамично, вълнуващо и с много битки, както и с малко
инциденти. Премина просто на един дъх. Следващият старт ще покаже още от
разпределението на силите и вероятно ще разкрие още малко от цялата картина в
разпределението на силите. За сега обаче плътната борба е интересна и
непредвидима, въпреки че главните действащи лица са същите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар