НАСКАР сезон 2020 – кой и къде

               Дни преди първото състезание от редовния сезон е крайно време да се спра на промените в отборите, новите пилоти и фаворитите за 2020-та. Така че ето кой къде ще кара и на какво ще се надява. Започвам по номерата с които ще се състезават, като това е по предварителна информация – възможно е да има промени, но те ще са предимно за малките отбори.

00 – Куин Хов бе обявен като пилот на екипа на СтарКом Рейсинг – един от най-новите отбори. Младият Хов би трябвало да е титулярен пилот през 2020 и2021-ва година, амтомобила е Шевроле. Класиране в топ 20 в някое състезание общо взето би било най-очакваното представяне, при определени условия може и малко по-напред, но едва ли нещо повече може да очакваме от тях.

1 – Кърт Буш остава в екипа на Чип Ганаси до края на 2021-ва поне, ако се вярва на изявленията през миналата година. Ветеранът се чувства отлично в отбора и определено е един от претендентите за победи и през тази година.

2 – Брад Кезловски е с нов тийм шеф (Джереми Булинс) в следствие на рокадите в отбора на Пенске, останалото си е същото, без може би добрите отношения със съотборника му Джоуи Логано след Дъ Клаш. Това ще е интересна нишка през сезона, а иначе Брад е сред топ пилотите и вероятен финалист тази година.

3 -  Остин Дилън също продължава да е в отбора на дядо си Ричард Чилдрес и през тази година ще търси начин да се върне на алеята на победата, където през миналата не успя да стигне.

4 – Кевин Харвик оповести удължаване на договора си за още два сезона, тоест до края на 2023-та година с настоящия си отбор Стюърт-Хаас. Харвик определено не иска да остане само с една титла и 49 победи и това не е изненада. Кевин продължава да е основен фаворит и вероятен финалист, както в последните години.

6 – Райън Нюмън е още един ветеран, който не иска да се предава и остава и през тази година в Рауш Фенуей. Рокет Мен се вписа добре в тима и сега остава само да успее да спечели и победа, което е доста вероятно да стане скоро, но едва ли ще влезе в битка за титлата.

8 – Тайлър Редик е едно от новите имена с вече доказана репутация в долната дивизия на НАСКАР. Шампион за последните две години, дребничкият Тайлър е част от триото млади таланти сочени за бъдещето на шампионата. Любопитен съм дали бързо ще успее да се адаптира и дали ще засенчи съотборникът си Остин Дилън в отбора.

9 –Чейс Елиът вече се доказа, като на практика вече е лидер на тима на Хендрик Моторспорт и един от топ пилотите на Шевроле. Летвата е вдигната, но все още не е успял да стигне на финал. Дали ще успее да го направи през тази година? Трудно е да се предвиди, но безспорно Елиът е фактор и от него се очакват победи.

10  - Арик Алмирола продължава да е пилот на Стюърт-Хаас, но продължава и да е все така непостоянен. Съществува вероятност догодина да бъде без договор и съответно да остане без отбор. Това налага мобилизация и предполагам ще бъде по-напорист и агресивен през тази година.

11 – Дени Хемлин бе много близо до първа титла през миналата година, която бе наистина една от най-успешните му. Дали ще може да повтори представянето си през тази е трудно да се прогнозира, но след жеста му към Ерик Джонс в Дъ Клаш, Дени си спечели още симпатии от феновете и съотборниците си и в ключов момент това би му било от полза. Ще ми се да е на финала пък там каквото стане.

12 – Райн Блейни позагуби инерцията си от първия сезон с тима на Пенске, така че ще трябва да опита на първо място да бъде близо да съотборниците си, а това не е никак лесно с Кезловски и Логано. Второто е може би малко повече късмет и току виж стигне далеч, дори на финал.

13 – Тай Дилън остава в сателитния на Ричард Чилдрес тийм Джърмейн Рейсинг и все още чака първата си победа. По-малкия брат на Остин така и не получава титулярно място в тима на дядо, въпреки че не отстъпва по талант на брат си. Битките за влизане в топ 15 са най-честите му резултати, с известна доза късмет и топ десет.

14 – Клин Бойер остава в сянката на Кевин Харвик, макар да има много добри състезания. Все нещо обаче не му достига и някак си не го виждам да се бори за титлата. Дано ме опровергае, защото винаги е забавно да слушаш изказванията му, невероятно цветисти са.

15 – Бренан Пул с Премиум Моторспорт. Малък отбор с неясни планове, ще бъдат обявявани състезание за състезание. Няма високи очаквания към тях, Пул пък преди години караше в Иксфинити, но не блестеше особено.

17 – Крис Бушиър в нов отбор, този на Рауш Фенуей, на мястото на Рики Стенхаус младши. При наемането му стана малък скандал, защото явно Рики не бе в течение, но всичко бързо заглъхна и Стенхаус отиде на мястото на Бушиър. Крис е с една победа в кариерата си в прекъснато състезание на Поконо и сега ще трябва да докаже, че заслужава място в по-елитен отбор, мъпреки че екипът на Джак Рауш не е това, което беше преди години.

18 –Кайл Буш си е основен фаворит за титлата и може би ще бъде първият след Джими Джонсън с поредни такива. Поне така ми изглежда в момента. Кайл е един от най-добрите пилоти, но най-важното е че показа израстване в тактически план и това му донесе короната през миналия сезон. Ако не допусне груби грешки е сигурен финалист и само Харвик би бил заплаха за него на финала във Финикс.

19 – Мартин Труекс младши може би ще има затруднения в началото докато свикне с новия си тийм шеф, след като Коул Пърн се оттегли. Иначе като скорост, умения и стратегии трудно има кой да му се противопостави. В общи линии отново е сред фаворитите за титлата.

20 – Ерик Джонс започна с победа в Дъ Клаш, но това не значи нищо. През миналата година сериозно изостана от съотборниците си и ако през тази година пак е така нищо чудно да освободи номер 20 за Кристофър Бел. Това зависи и от Бел разбира се, но най-вече от Джо Гибс.

21 – Мат ДиБенадето е един от любимците на феновете, заради чудесните му изяви на трасетата и извън тях. Откровен и открит, Мат винаги пише и казва това което мисли и буди симпатии, а сега с чуден шанс за добро представяне с екипа на Ууд Брадърс. На практика четвъртата кола на Пенске, Мат ще трябва да оправдае очакванията и да си осигури продължение на договора. Една победа би била достатъчна за това, да видим дали ще успее да я вземе.

22 – Джоуи Логано е най-стабилният пилот през миналата година и ако продължи би могъл да се бори за втора титла. Специфичният му безпардонен стил на каране е както харесван, така и хулен, но както се казва истината е някъде по средата. Логано е талантлив и борбен, може би малко по-агресивен и безразсъден на моменти, най-неприятното за него е че има повече врагове на трасето и почти никакви приятели. Това понякога е сериозен проблем.

24 – Уилям Байрон вече мина подготвителният период и ако не успее да спечели победа през тази година мястото му ще бъде застрашено. Време е отново да видим номер 24 да празнува, но ентусиазмът е леко притъпен след първите обиколки с новия Шевроле. Дано да се лъжа, но ми се струва че отново Тойота и Форд са на крачка-две пред тях и не само за Байрон ще бъде трудно.

32 – Кори ЛаДжой остана в тима на ГоФас Рейсинг, въпреки слуховете, че няма да е пилот там през тази година. Кори може да разчита на изненадващи влизания в топ десет и едва ли на нещо повече.

34- Майкъл Макдауъл също продължава да кара за стария си отбор (Фронт Роу Моторспорт), просто вместо двама съотборници сега ще има само един. Средата на колоната е обичайното място за тима, но в определени състезания имат шансове и за призово класиране.

37 – Райън Прийс с нов номер, но в същият отбор – ДжеТиДжи Дохърти Рейсинг. В екипа направиха размяна на номерата и вместо с 47, Прийс ще бъде с номера на Крис Бушиър, вероятно за да не се дразни Рики Стенхаус, че взема номера на човека, който го замени в стария му отбор. Райън е добър пилот, особено на неовални трасета и е време да го докаже, защото иначе ще има друг пилот в тима догодина.

38- Джон Хънтър Немечек впечатли отбора на Фронт Роу Моторспорт когато замести Мат Тифт и бе ясно от рано, че ще получи място. Оттеглянето на Дейвид Рейгън и здравословното състояние на Тифт обаче наложиха отбора да се откаже от третата си кола, но не и от младия Немечек, който изглежда е наследил таланта от баща си и е наистина бърз.

41 – Коул Къстър е вторият от триото за което споменах по-рано, за негов късмет той получава най-доброта място в сравнение с Редик и Бел. Стюърт-Хаас е отбор с кола победител и през тази година Къстър няма да има оправдание ако завършва след тях и не спечели безапелационно званието новобранец на годината. Ако късметът е с него би трябвало да спечели и победа дори през 2020.

42 – Кайл Ларсън е млад, но вече доказан пилот, но въпреки това в края на годината договорът му с Чип Ганаси изтича и все още не е ясно дали ще продължи с тима или ще потърси друг отбор. Ларсън може би ще потърси развитие другаде, но 2020-та трябва да покаже, че заслужава място в топ отбор и разбира се да го получи. Победи и влизане в плейофите ще помогнат това да се случи или пък да накарат Чип да задържи пилота си и занапред.

43 – Даръл Уолас младши (Бъба Уолас) остава при краля и през тази година, но както и при останалите пилоти без победа ще му е трудно да се задържи още дълго в топ дивизията на НАСКАР. Бъба показа че не се притеснява да се посбута на трасето с всеки, както и да полее с вода почти всеки, но това не е достатъчно. Ще бъде интересно да се следи представянето му, защото предполагам ще се изнерви скоро и ще стане още по-твърд в битките си. Това би могло да му донесе успех, но може и да го постави в неприятна ситуация, която да доведе до търсене на нов отбор.

47 – Рики Стенхаус младши вече стана ясно че ще кара за ДжеТиДжи Дохърти Рейсинг и той веднага се отблагодари за шанса с полпозишън за Дайтона 500. Ако донесе победа на отбора, което не е невъзможно Рики не само ще се докаже, но и ще накара Джак Рауш да скъса шапката си предполагам, от яд че го е освободил. Честно казано вярвам че Рики освен да предизвиква инциденти може и да печели, дано да прави предимно второто.

48  - Джими Джонсън с последен пълен сезон в НАСКАР, како самият той обяви в края на миналата година. Това само по себе си означава, че основният въпрос през годината ще е дали ще успее да вземе рекордната осма титла или подобряването на този рекорд ще се отложи с поне шест-седем години (ако Кайл Буш, Логано, Кезловски, Харвик или някой друг не започне да печели ударно титла след титла). След най-слабият си сезон в кариерата Джими на теория ни би могъл да падне по-надолу в представянето си и би трябвало да бъде спокоен. Ако влезе в плейофите ще удължи мечтата си за титла, но ако поради някаква причина се представи по-зле от миналата година, то това ще бъде наистина много тъжно. Дано да не е пропуснал момента да се оттегли. Една-две победи през тази година биха разсеяли всичките му притеснения и с малко късмет би могъл да триумфира, колкото и малко вероятно да изглежда това на фона на последните две години. Ще продължим да следим как се представя при всяко положение, все пак той е един от най-успешните пилоти в цялата история на НАСКАР.

51 – Джоуи Гейс ще бъде през целия сезон с екипа на Рик Уеър и ще кара за Шевроле и Форд, в зависимост от спонсорите през годината. Топ 20 е основната цел на тима, трудно може да се очаква повече от тях, въпреки трите им коли.

52 – Би Джей Маклауд ще бъде също титуляр в екипа на Рик Уеър през 2020-та, третата кола на екипа няма чартър (слот за участие) и номер 53-54 ще се появява периодично. В Частност за Дайтона 500 е постигната договорка с Дейвид Рейгън да кара с номер 36 в послединя си старт преди окончателно да се оттегли от надпреварите. Възможно е Джеъ  Джей Йейли да кара в част от състезанията, въпреки че се спрягаше името на Гарет Смитли (тежко му на Кайл Буш) за място в отбора.

66 – Тими Хил е титуляр за еМБиеМ – Тойота, екипът планира да кара във всичките надпревари, но скромният им бюджет не предполага особени успехи. Все пак всяка точка ще е ценна.

77 – Спайър Моторспот ще използва отново различни пилоти за това не пиша първо име. Рос Частейн е заявен за Дайтона 500 и Шарълт 600, вероятно ще има и доста познати и непознати имена, но дали ще има нова победа като тази на лятната Дайтона? По-скоро не, но Джъстин Хейли също не очакваше да спечели тогава, така че всичко е възможно. Между другото Хейли ще участва на Дайтона 500 с екип от Икфинити сериите и неговият отбор та Каулинг Рейсинг и с кола за къп сериите, но само за това състезание. Джъстин ще е с номер 16.

88  -Алекс Боумън спечели първата си победа и това затвърди мястото му в Хендрик Моторспорт, но сега е време да продължи да печели. Второто място в квалификацията за Дайтона 500 е добро постижение и отлично начало, а ако вземе и победата ще се укрепи напълно в тима заедно с Чейс Елиът.

95 – Кристофър Бел е третият член на триото таланти, който трябва да го докаже вече в топ дивизията на НАСКАР. След като Ливайн Фемили Рейсинг влезе под шапката на Джо Гибс Рейсинг през миналата година и очаквано представянето им се подобрява. От Бел ще се очаква да бъде в битката за топ десет и дори топ пет, а ако впечатли Треньора, Кристофър ще премина в отбора му. Мисля че ще успее.

96 - Даниел Суарес преживя поредното разочарование и след само един сезон в Стюърт-Хаас, бе освободен. Преди това трябваше да напусне и тима на Джо Гибс и така мексиканският пилот бе на път да изпадне от елита. В последния момент се договори с тима на Гаунт Брадър Рейсинг и  ще бъде титуляр в екипа, където до миналата година караха различни пилоти. Това обаче вероятно ще е последен шанс за Суарес да се задържи в топ дивизията и въпреки че ще кара Тойота ще му е трудно с малкия отбор. Надявам се Дани да има късмет и да продължи да се състезава, защото има талант, ими много фенове, но явно не толкова силни спонсори.

Извън чартърните отбори, независимите (както вече писах Каулинг Рейсинг и третата кола на Рик Уеър) са още няколко.

27 – Рийд Соренсън, Премиум Моторспорт (втората им кола) не са обявили плановете си за 2020, подали са заявка за момента само за Дайтона 500.

49 – Чад Финдчъм е заявката на втори автомобил от екипа на еМБиеМ Моторспорт за Дайтона 500, други планове за сега не са ясни.

62 – Брендън Гоан ще участва само в надпреварите на суперспийдуей трсета (Дайтона и Таладега), като отбор под името Беърд Ойл Рейсинг, но повече нищо не е ясно.

Това ще са действащите лица на сезон 2020 в НАСКАР, който официално започва със старта на Дайтона 500 на 16-ти февруари. 36 състезания почти всеки уикенд с прекъсване по Великден и през лятото ще определят новия шампион в надявам се много оспорвани и вълнуващи битки.