Ерик Джонс взе първият трофей за годината в Дъ Клаш с
огромната помощ от страна на Дени Хемлин, който буквално го избута към
победата. В наситеното с инциденти състезание до финала достигнаха само шест автомобила,
като Хемлин бе с изоставане от обиколка и при последният рестарт нямаше шанс да
спечели. Спечели обаче уважението и благодарността на Ерик и екипа на Джо Гибс
за жеста, който направи. Докато Остин Дилън, Райън Нюмън и Клинт Бойер се
бореха за лидерството, Дени се залепи зад съотборника си Джонс и така двамата
успяха да се откъснат и да надхитрят съперниците си. Шестият в групата Кайл
Ларсън изостана заради множеството повреди по колата си и не успя да се включи
във финалната битка. Това всъщност бе и третия опит за рестарт в овъртайма(продължението)
след многото инциденти в края на надпреварата.
Състезанието започна спокойно, нямаше напрежение и
сериозни битки в началото, но след като изминаха две трети от дистанцията нещата
се промениха. Първият сериозен инцидент стана след като Джоуи Логано водеше и
опита да блокира атаките на Кайл Буш. Всъщност за разлика от повечето пъти
Логано (поне според мен) нямаше вина. По-скоро ентусиазмът на Кайл беше малко
по-голям и доведе до първото голямо меле. В него пострада Брад Кезловски, който
бе бесен и малко по-късно обвини съотборника си Логано за неразумното
блокиране. Този път мненията ни (моето и това на Кезловски ) не съвпадат, но
всеки има своето право на тълкувание. Честно казано съм изненадан от гневния
изблик на Брад, въпреки че го разбирам. Дори Кайл Буш бе по-мек в анализа си на
ситуацията. В началото на новия сезон това ще бъде една интересна нишка в
отношенията между съотборниците в Пенске, особено в светлината на размяната на
тийм шефовете им. Джоуи Логано преди години бе нает именно след препоръка на
Брад Кезловски от Роджър Пенске, като през цялото време двамата демонстрираха
почти отлични отношения, но може би те вече не са така добри. Ще видим в
следващите седмици как ще се развият нещата.
Другият сериозен инцидент бе един от най-нелепите,
които съм виждал. Райън Нюмън и Уилям Байрон почти синхронно се подхлъзнаха при
ускорението си по време на рестарта и предизвикаха втората масова катастрофа в
надпреварата. Любопитното бе че те наистина почти синхронно загубиха сцепление,
при положение, че Нюмън е един от най-опитните пилоти за разлика от младия
Байрон. Другата разлика между тях е в автомобилите – Форд за Нюмън и Шевроле за
Байрон, тоест не е заради колите. Единственото обяснение са недобре загрети гуми
и (или) хлъзгава част от трасето точно на това място. Всички обаче бяха със
сравнително еднакво загрети гуми, а никой не се оплака от проблеми със
сцеплението, така че ще приема този момент за случайно стечение на обстоятелствата.
Този и предишния инцидент обаче превърнаха състезанието в автородео и
напрактика не остана нито иден пилот без поражения по автомобила. Или тези
които нямаха поражения ги получиха при следващият, когато Чейс Елиът засилн от
Клинт Бойер поизбута Дене Хемлин. Хемлин (както стана ясно малко по-късно) спука
гума и се завъртя и добави още отпаднали от надпреварата. Самият Дени успя да
продължи, но безнадеждно изостанал, което пък той използва за да помогне на
Ерик Джонс в края.
Като цяло трудно може да се извадят особени изводи от
състезанието, по отношение на това какво да очакваме. В единична обиколка
колите на Шевроле изглеждат бързи, но в по-дълга серия като че ли губят скорост
спрямо Форд и Тойота. От тях като че ли японските машини имат по-добро
представяне, но това е трудно да се прецени. Ясно е обаче, че на Дайтона 500 ще
видим още подобни инциденти, защото заради по-голямото задно крило притискането
на автомобила в челото помага на преследвача му да го настигне и да атакува
благодарение на въздушната струя, както това опита да направи Кайл Буш спрямо
Джоуи Логано. Ключово ще бъде и пестенето на гориво, нещо което от екипа на
Шевроле опитаха да направят, но заради много катастрофи така и не стана ясно
дали може да проработи. В сравнение с миналата година прозорецът за гориво е
леко намален (около 40-42 обиколки през тази срещу 46-48 през миналата), което
е любопитно – дали двигателите харчат повече или притискането на колите е по-сериозно? Надявам се скоро да разберем.
Иначе като цяло Дъ Клаш отново стана Дъ Краш, дори доста повече от миналата
година.
Няма коментари:
Публикуване на коментар