НАСКАР преди Дарлингтън - какво да очакваме.

               След пауза от седмица навлизаме в последната фаза на шампионата в НАСКАР. Два старта до края на редовния сезон и след това десет състезания с поетапно отпадане, като накрая в Маями ще бъде определен новият шампион. Как изглеждат нещата към този момент?

               Битката за влизане в плейофите е много по-оспорвана от миналогодишната, разликите в точките са доста по-малки, а извън топ 16 има потенциални победители, които все още имат надежда за влизане в плейофите. На първо място това е Джими Джонсън, за когото безпобедната серия продължава вече твърде дълго. Джими има и теоретични шансове да влезе по точки, но победата си остава най-сигурният начин. Зад него в класирането са двама пилоти с потенциал за нови победи – Остин Дилън и Рики Стенхаус младши, а към тях трябва да добавим и почти спечелилият в Бристол Мат ДиБенадето. Всеки един от четиримата би могъл да грабне победа в един от двата старта, а с това и билет за плейофите. С не толкова лоши шансове за успех също не трябва да се изключват и Пол Менард и Крис Бушиър, но все пак техните са по-малки от тези на четиримата изброени преди тях.

               Толкова за тези извън топ 16. Вътре (в топ 16), нещата също не са толкова сигурни, особено за Дани Суарес и Клинт Бойер. Всеки един нов победител от класирането зад тях би ги изхвърлил от плейофите и за това задачата им е да се опитат да спечелят самите те. Не е невъзможно, но като че ли колите на Стюърт-Хаас все имат нещо, което не им достига за да са на нивото си от миналата година. Същото може да се каже и за Арик Алмирола, но той има малко по-комфортен аванс и би могъл да се класира още тази неделя. Райън Нюмън и Ерик Джонс са в подобна позиция, но постоянството на Нюмън, както и опитът му са на негова страна. Ерик Джонс обаче е поставен под напрежение с все още несигурността за мястото му за догодина и на няколко пъти видяхме сериозни грешки от негова страна. Това може да бъде голям проблем, но Ерик го знае.

               Младоците в лицето на Уилям Байрон, Кайл Ларсън, Алекс Боумън и Райън Блени почти сигурно ще продължат, но ако не се представят на ниво ще отпаднат бързо. Най-сериозен потенциал за успехи има при Ларъсн и донякъде Блейни, но и другите двама биха могли да стигнат до втория и дори третия кръг на пресявката, но никой от изброените до тук няма особени шансове за титлата. Тя ще бъде оспорвана от пилотите в топ 8 в класирането до момента.

               Осми в подреждането е Кърт Буш с една победа и една пропусната (на лятната Дайтона). Буш все още не е обявил дали ще остане да кара догодина, но предполагам ще иска да остане, особено с оглед на добрите му резултати. Няма да се изненадам ако се промъкне до финала.

               Чейс Елиът продължава с чудесното си представяне за радост на всички фенове. За година вече има пет победи и все на различни трасета, а през миналия сезон най-добре се представи именно в плейофите. Рик Хендрик заяви, че според него Чейс има потенциал да стане шампион още тази година, но аз лично мисля че дори влизането във финала ще е сериозен успех за него.

Брат Кезловски заема шестото място с три победи, но малко колеблива втора половин на сезона. Неговият подем през миналата година дойде точно тук, в края на редовния сезон и началото на плейофите и съм любопитен дали ще повтори представянето си.

               Кевин Харвик имаше изключително трудно начало на тази година и добре че все пак успя да спечели, защото ако бе останал без победа до момента, вероятно щеше да е доста притеснен. Серия от грешки и проблеми не му позволяват да се бори за титлата за редовния сезон, но за короната си остава сериозен претендент. Освен ако пак няма някакви сериозни проблеми и повреди.

               Мартин Труекс младши започне колебливо с тома на Джо Гибс, но после набра скорост и стана сериозен фактор в повечето надпревари. Ако не беше възхода на Дени Хемлин в последно време, то определено щях да залагам на Труекс за титлата. Сега не съм чак толкова сигурен, но мисля че ще стигне до финала. Всъщност така и така казах да Хемлин да продължа. Дени както неведнъж е ставало дума е единственият от тази група (без Елиът) който не бил шампион. Хемлин обаче има серия от шест финала в топ 5, включваща две победи и това е много сериозна заявка за финал и дори победа в него. За целта само трябва да се опази от грешки, както той така и екипът му и да стигне до Маями.

               Дуото на върха – Кайл Буш и Джоуи Логано са много интересна двойка, която определено не се харесва взаимно. През тази година обаче сякаш поне имат респект един към друг и не се е стигало до сериозни инциденти. Кайл започна годината отлично, но след това се отпусна и сега трябва да се стегне, ако иска да вземе втора титла. Предимството му в точките не е особено голямо именно заради спада в представянето му. Вече 11 старта е без победа, а Труекс и Хемлин показаха, че колата има потенциал. Логано от своя страна прави много стабилна година, въпреки, че има само две победи до момента. Да не забравяме че само с една победа в редовния сезон, той стана шампион през миналата година. Стратегически Джоуи като че по-добре се ориентира от останалите, като е спечелил седем етапни победи – само с две по-малко от Кайл Буш. Разликата в класирането между тях е 39 точки и все още Логано има шанс да завърши пред Буш, което ще му даде аванс в плейофите.

               Така освен двамата лидери, в Маями предполагам ще се борят срещу Труекс и Хемлин, ако се осланям на логиката и представянето до момента. Все пак Харвик и Кезловски също са потенциални финалисти, но все пак местата са само четири. Трудно ми е да си представя по-различна четворка, но хипотетично би могло и никой от тях да не влезе в битка за титлата. Най-невероятният финал който бих могъл да си представя би бил Джими Джонсън, Чейс Елиът, Кърт Буш и Кайл Ларсън. Но не е невъзможен и такъв вариант. Да видим кой до къде ще стигне.