НАСКАР Уоткис Глен – Чейс Елиът удържа Мартин Труекс

               Чейс Елиът спечели може би най-трудната, но и сладка победа на Уоткис Глен. Елиът потегли от полпозишън, спечели и двата етапа и накрая успя да удържи Мартин Труекс зад себе си за да спечели втората си победа за сезона и пета в кариерата.

Точно година след първата Чейс спечели и втората тук на Глен, като води в 80 от общо 90 обиколки. На практика Елиът не бе изпреварен нито веднъж на трасето – първо Кайл Ларсън остана докато лидерите влязоха в бокса и води шест тура, а след това по време на вторите спирания Чейс не бе начело за още четири. На практика младият пилот на Хендрик Моторспорт показа, че проблем с колите на Шевроле няма, или поне на такъв тип трасета. За разлика от него, неговите съотборници (както и другите пилоти на Шевроле) така и не успяха да се преборят за челните позиции. Уилиям Байрон потегли втори, но бързо изостана. Всъщност той имаше доста проблеми, които си създаде сам. Още в третата обиколка блокира атака на Кайл Буш и Роуди се завъртя и смъкна до десето място. Познавайки нрава на Кайл Буш всички очакваха отговор от негова страна и той не закъсня. В последната обиколка на първия етап Буш настигна Байрон и го побутна в шикана, което доведе до минаване през тревата и началото на проблемите за номер 24. Байрон обаче подтикнат от тийм шефа си Чад Кнаус(както стана ясно по-късно именно Чад е казал на пилота си ако настигне Кайл да му го върне) реши да го побутне при жълт флаг но…Роуди видя какво се готви да направи Байрон и просто натисна спирачките – в резултат увредена предница на номер 24 и дребни щети по задницата на номер 18. Все пак има възмездие и за Кайл Буш то дойде на две части. Първо превиши скоростта в бокса, а след това след твърда битка с Бъба Уолас бе ударен и потъна отново в класирането. Всъщност Бъба си връщаше за по-ранно завъртане от страна на Кайл, а това бе второ поредно състезание за номер 43 в което се замесва в инцидент. Предишният  път разправията му беше с Дани Суарес.

               Както и да е, инциденти винаги има, но с приближаването на края на редовния сезон те ще стават все повече. Битката в дъното за местата между 12 и 20 за точки е жестока, но трябва да се знае, че всеки победител с касиране в топ 30 може да разбърка класирането. До момента сигурни са Кайл Буш с четири победи, Джоуи Логано – 2, Кевин Харвик – 1, Дени Хемлин – 3, Мартин Труекс младши -4, Брад Кезловски -3, Чейс Елиът – 2, Кърт Буш-11 Алекс Боумън-1. Както се вижда може да имаш по-малко победи, но да си по-напред в класирането, а то е важно, защото в края на редовния сезон първите десет получават бонус точки. 15 за първия, 10 за втория, 8 за третия итн, а те се пренасят в плейофите. На теория Хорвик и Хемлин имат шансове за първото място, но това означава Логано и Буш да имат доста проблеми в оставащите четири старта.

               Сега предстои Мичиган – две мили щуро състезание. През юни тук спечели Логано, през миналата година пръв бе Харвик. Кайл Ларсън обима това трасе, тук спечели първата си победа, а сега е гладен за успех, още повече че съотборникът му Кърт Буш вече взе една. За Кезловски това домашно състезание, Клинт Бойер също бе пръв тук в първият старт през миналата година. Елиът, Блейни и Боумън имат отлично представяне на това трасе, а Джими Джонсън е водил в 700 обиколки, но за последно спечели през 2014. Реално има много потенциални победители, за голяма част от пилотите влизането в плейофната 16-ца е най-важната цел в този момент. Това означава, че ще са готови на всичко в битката за победа, дори и на още по-твърда борба в името на успеха.