НАСКАР Лас Вегас – оправдаха ли очакванията новите промени?

               Във Вегас видяхме новите коли, с новите елементи и добихме частична представа за това какво ни очаква до края на сезона. Какво толкова различно се случи и има ли изобщо кой знае каква разлика?

               Донякъде очакванията за по-плътна борба се оправдаха – имаше доста оспорвани рестарти, трудно откъсване и битка до самия край. От друга, по думите на повечето пилоти колите не се държат така, както се очакваше. Кърт Буш беше категоричен, че при чисто трасе предницата е прилепнала, но появи ли се кола, въздухът буквално повдига предната част. Така става доста трудна да следваш конкурентите, дори и те да са изостанали с обиколка. Брат му Кайл пък беше много разочарован и твърдеше, че няма достатъчно скорост, особено в трафик. Странно при положение, че именно той направи най-много изпреварвания след като бе наказан. Логано и Кезловски пък потвърдиха, че има проблеми при затварянето на по-бавните пилоти, но бяха доволни от колите си като цяло. Така на базата на само едно състезание е трудно да се оцени новия пакет за 2019, за момента като че ли е правилна стъпка.

               Уикенда започна малко странно. В тренировките отлични времена дадоха пилоти, които поради една или друга причина не се представиха добре в състезанието. Самата квалификация протече също странно, по подобие на квалификациите във Формула 1. Всички чакаха последния момента за бързите си обиколки, но липсата на опит в подобни сесии попречи на Чейс Елиът и Алекс Боумън да завършат навреме своите опити. В състезанието пък колите на Шевроле отново имаха проблеми с темпото в дълги серии и само алтернативната стратегия на Кърт Буш помогна тяхна кола да влезе в топ 5. Странно бе и промяната в поведението на колата при Кевин Харвик, който беше най-бърз в началото, а във втората половина на надпреварата определено загуби темпо. Според него колата просто е станала много стегната(американското определение за недозавиване, трудно влизане в завоите), нещо трудно обяснимо явно и за неговия екип. От доминиращ през миналата година тимът на Стюърт Хаас сега е далеч от темпото на колите на Пенске. Джоуи Логано и Брад Кезловски направиха страхотно шоу в последните обиколки и най-вече в последната. Атаката на Брад не бе успешна, но и едва ли някой е очаквал да е безкомпромисна, каквато Кезловски би предприел срещу всеки друг пилот. Просто явно прецени, че по-добре да остави Логано, двамата да влязат в плейофите отколкото да се ударят и да позволят на Кайл Буш да спечели. А Кайл не бе никак далеч, но явно трябваше да започне с финалния спринт няколко обиколки по-рано. Неговата кола, както и тази на Мартин Труекс мисля бяха най-близо до темпото на лидерите в края на състезанието. В началото обаче им липсваше скорост, особено на Труекс.

               Състезанието мина без нито едно прекъсване, с изключение на тези в края на двата етапа, което беше прецедент, особено след есенното състезание там. Тогава имаше пет рестарта в последните 40 обиколки, но това бе началото на плейофите, може би тази есен пак ще е така. Алтернативните стратегии показаха своите предимства – Кърт Буш завърши пети, Уилиям Байрон води и почти влезе в топ 10, така че ще очакваме отново да видим изтеглени спирания в бокса и отказ от етапни точки в името на по-добро класиране на финала. Тактиката пък с две сменени гуми изведе Кезловски в челото и съвсем за малко не спечели, което също подсказва за допълнителни възможности за печелене на позиции при питстоповете. Всичко това плюс опити за пестене на гориво ще бъде основното оръжие за екипите, които нямат добра позиция на трасето или пък не им достига скорост, така че ще бъде интересно. Интересно ще е и още този уикенд във Финикс, Аризона, където ще видим коли без ограничение на мощността и без аероканали, но пък с големите спойлери, правещи колите доста по-стабилни.