НАСКАР

След дълго мотаене и протакане все пак реших, че е време да споделя някъде всичко, което знам, научавам и виждам в НАСКАР с всички, които харесват тези състезания.
Планът е поне веднъж седмично да пиша, ще ми се да има нещо като анализ на изминалата надпревара, но на първо време започвам с по-общите и глобални неща.


Мико

понеделник, 25 март 2019 г.

Брад Кезловски спечели, Чейс Елиът даде надежда на Шевроле.


   В Мартнисвил втората си победа за сезона спечели Брад Кезловски и ако погледнем статистиката тя би трябвало да е безапелационна – лидер в 446 от 500 обиколки, а също така спечели и двата междинни етапа. Ако четем само цифрите, то наистина Брад смаза конкурентите си, но всъщност не бе точно така. Да, Кезловски поведе още в седмия тур, едва в края за кратко (49 обиколки) не бе начело, но така и не успя да се откъсне от преследвачите си. А те бяха няколко, като най-впечатляващо бе представянето на Чейс Елиът. Младата надежда на Хендрик Моторспорт бързо си проби път напред след старта и бе в топ три през почти цялото състезание. Именно той (единствен) успя да изпревари Кезловски на трасето, но при спиранията в бокса загуби лидерството и така и не успя да си го върне до края. Темпото на Елиът обаче даде надежди за Шевроле, след като до момента единствено Кайл Ларсън в Атланта бе успял да води колоната, но така и не спечели. На практика единствения пилот на Шевроле в топ десет бе Елиът, като адмирации за представянето си трябва да получат и Остин Дилън, както и Алекс Боумън. Тримата този път бяха по-бързи от двойката на Чип Ганаси Ларсън и Кърт Буш, но сериозни въпроси породи слабото представяне (поредното) на Джими Джонсън. Аз лично все още вярвам, че седемкратния шампион има какво да покаже и дори, че ще се бори за осма титла, но с всеки изминал старт усещането, че това ще се случи започва да намалява. Джими започна ударно (буквално дори) сезона с победа в Дъ Клаш, но след това отново се позагуби. Вчера на трасето, където има девет победи бавно и неусетно потъваше в класирането и остана зад тримата си съотборници в класирането. Може би все пак ще намери пътя, поне за няколко победи още преди да окачи каската.
               Отличното представяне на Чейс Елиът засенчи донякъде състезанието на Райън Блейни, който също бе много бърз, но в края не успя да остане в челната група. Там се прокрадна Кайл Буш, който пък определено страдаше от липса на добро сцепление и точно заради това не можа да се пребори както с Чейс, така и с Брад. Кайл обаче се бори здраво и благодарение на добрата работа и на механиците си спечели доста позиции, за да завърши отново в топ пет – единственият пилот в топ десет във всяко състезание от началото на годината. Така на практика Кайл Буш вече е почти сигурен участник в плейофите и заедно с Кезловски оформят новата формация за момента двукратни победители. С такова представяне скоро ще увеличат броя на победите си в похода си към втора титла, а ще бъде интересно да се види кой ще им прави компания, освен Елиът, Блейни и вероятно Хемлин.
               Джоуи Логано направи чудесна квалификация от стратегическа гледна точка. Завъртя само три обиколки в първите две части и запази гумите си за финалната част и това вероятно ще се превърне в новата водеща стратегия по време на квалификациите в следващите състезания. В надпреварата обаче Логано нямаше темпото на Кезловски и Блейни и потъна назад, колкото и да се бореше. Нещо подобно се случи и с Кевин Харвик, който след страхотния сезон сега все още търси първата си победа. Няма и следа от миналогодишната доминация на екипа на Стюърт Хаас, макар че тук в Мартинсвил се видя че и четиримата пилоти на тима имат добра скорост. Точно пък скорост и то превишена бе причината Клинт Бойер да не остане в лидерската група, защото на два пъти превиши ограничението при влизането си бокса и така отпадна от борбата да победата. А определено имаше шанс за нея. Добро темпо демонстрираха и Арик Алмирола и Дани Суарес, като бяха много близо да съотборниците си. Мартин Труекс също се бори, но отново остана зад Кайл Буш, без много възможности да го изпревари във вътрешоотборната им битка, а Ерик Джонс бе преследван от проблеми.
               Малко от останалите пилоти, които не са споменати до тук  показват темпо, с което биха се намесили в битката за победи. Може би Рики Стенхаус и странно бавният, но много опитен Райън Нюмън са потенциални победители с повечко късмет. Плах опит за завръщане към представянето си от Дайтона 500 имаше и Мат ДиБенадето, но все още е далеч от скоростта на лидерите.
               Предстои Тексас – трасе с дължина миля и половина, а след него отново идва късо, това в Бристъл, така че различни пилоти и отбори ще имат предимство на едното и на другото, да видим кой ще надделее.

Няма коментари:

Публикуване на коментар