
Отличното представяне на Чейс Елиът засенчи донякъде състезанието
на Райън Блейни, който също бе много бърз, но в края не успя да остане в
челната група. Там се прокрадна Кайл Буш, който пък определено страдаше от
липса на добро сцепление и точно заради това не можа да се пребори както с Чейс,
така и с Брад. Кайл обаче се бори здраво и благодарение на добрата работа и на
механиците си спечели доста позиции, за да завърши отново в топ пет –
единственият пилот в топ десет във всяко състезание от началото на годината.
Така на практика Кайл Буш вече е почти сигурен участник в плейофите и заедно с
Кезловски оформят новата формация за момента двукратни победители. С такова
представяне скоро ще увеличат броя на победите си в похода си към втора титла,
а ще бъде интересно да се види кой ще им прави компания, освен Елиът, Блейни и
вероятно Хемлин.
Джоуи Логано направи чудесна квалификация от
стратегическа гледна точка. Завъртя само три обиколки в първите две части и
запази гумите си за финалната част и това вероятно ще се превърне в новата
водеща стратегия по време на квалификациите в следващите състезания. В
надпреварата обаче Логано нямаше темпото на Кезловски и Блейни и потъна назад, колкото
и да се бореше. Нещо подобно се случи и с Кевин Харвик, който след страхотния
сезон сега все още търси първата си победа. Няма и следа от миналогодишната
доминация на екипа на Стюърт Хаас, макар че тук в Мартинсвил се видя че и
четиримата пилоти на тима имат добра скорост. Точно пък скорост и то превишена
бе причината Клинт Бойер да не остане в лидерската група, защото на два пъти
превиши ограничението при влизането си бокса и така отпадна от борбата да
победата. А определено имаше шанс за нея. Добро темпо демонстрираха и Арик
Алмирола и Дани Суарес, като бяха много близо да съотборниците си. Мартин
Труекс също се бори, но отново остана зад Кайл Буш, без много възможности да го
изпревари във вътрешоотборната им битка, а Ерик Джонс бе преследван от проблеми.
Малко от останалите пилоти, които не са споменати до
тук показват темпо, с което биха се намесили
в битката за победи. Може би Рики Стенхаус и странно бавният, но много опитен
Райън Нюмън са потенциални победители с повечко късмет. Плах опит за завръщане
към представянето си от Дайтона 500 имаше и Мат ДиБенадето, но все още е далеч
от скоростта на лидерите.
Предстои Тексас – трасе с дължина миля и половина, а
след него отново идва късо, това в Бристъл, така че различни пилоти и отбори ще
имат предимство на едното и на другото, да видим кой ще надделее.
Няма коментари:
Публикуване на коментар