Кайл Буш спечели победа номер 200 в сериите НАСКАР и
изравни постижението на Краля, Ричард Пети. Разбира се с уговорката, че победите
на Буш са общо в трите топ дивизии, а тези на Пети само в Къп сериите. Това
беше 53-тата победа за Кайл Буш в може би най-силното му състезание в
последните години, а дори и въобще в цялата му кариера. В снощносто състезание
реално бе над всички и то доста над тях. Спечели и двата етапа, успя да се
пребори по впечатляващ начин, след наказанието за превишена скорост в бокса и
накрая триумфира. Тук в Калифорния Кайл спечели първата от тези 53 през 2005
година и ето че за почти 14 години стигна до този впечатляващ резултат.
Не веднъж е ставало дума за Кайл Буш, Роуди е една от
най-колоритните фигури в НАСКАР. Сръдлив и раздразнителен, той винаги иска да е
пръв и когато не се получи се нацупва. Когато сечели обаче, радостта му е
огромна, дори на моменти инфантилна, но той просто си е такъв. Твърд в битките
и галантен с феновете си, обича да дразни хейтърите си и не се опитва да крие какво чувства. Ако е
ядосан отвръща троснато, ако е доволен не спира да се усмихва – неподправен като
малко дете. И притежава огромен талант като пилот. Още по времето когато
по-големия му брат Кърт навлиза в НАСКАР и прави впечатление с хъса си и
страхотната скорост, той казва в едно интервю :“…мислите че аз съм бърз ли? О
почакайте да видите малкия ми брат!“ Това се оказва истина и когато Кайл
дебютира, думите на Кърт се потвърждават. През годините двамата имаха много
битки, имаха период в който не си говореха, но сега като че ли вече са
пораснали достатъчно за да се разбират, поне пред камерите.
Вън от всякакво съмнение е факта, че през тази година
един от четиримата финалисти отново ще е Кайл Буш. Стига разбира се да не се
случи нещо непредвидено, но мисля че с натрупания опит екипът му ще направи
всичко възможно да няма подобни ситуации. Единствено и само той би могъл да се
спъне по пътя към втората си титла, защото много лесно се пали. Снощи, след
като разбра че е наказан и се смъкна до 18-та позиция никак не беше случайно,
че тийм шефът му Адам Стивънс опитваше да го успокои. Въпреки съветите да
внимава и да кара разумно, Адам беше сигурен, че Кайл ще кара като луд. И той
го направи. Проправи си път като градски джигит в задръстване, пое огромни
рискове при изпреварванията, но се върна в челото и спечели. Историята обаче
нямаше да е такава, ако някой от съперниците му бе решил да се бори твърдо.
Тогава вероятно щяхме да видим отпаднал и бесен Роуди, който щеше да отговоря
едносрично на въпросите и да гледа лошо всички.
Няма коментари:
Публикуване на коментар