НАСКАР – Революционни промени в календара за 2020.

               НАСКАР предприе революционни промени в календара за догодина, поне така бяха обявени при представянето им. Най-важната е че финала на сезона се мести от Маями във Финикс, от трасе с дължина миля и половина на такова с дължина само една миля. Това ще означава, че предимството на пилотите с успехи на по-дългите трасета ще бъдат елиминирани, поне на теория.

               Друга промяна е изместването на лятното състезание на Дайтона в края на август, като така трасето открива и закрива редовния сезон. Това предполага страхотна битка за влизане в плейофите на суперспийдуей, където състезанията са доста непредвидими.

               Освободения уикенд около 4-ти юли (когато по принцип бе летния старт на Дайтона) сега се заема от Брикярд на Индианаполис. Идеята на организаторите е, че обикновено по това време хората пътуват най-много и евентуално биха избрали да посетят Индиана и старта от НАСКАР.

               Бристъл и Мартисвил пък получават дати като финали в елиминациите за вторите си състезания там, като на „Кламера“ ще има вечерно състезание за пръв път в историята на трасето.

               Може би най-революционното решение е двойният уикенд в Поконо. На „сложния триъгълник“ ще има съботно и неделно състезание в един и същи уикенд! Това се случва за пръв път в модерната история на НАСКАР (както те я определят от 1972 година насам) и ще бъде едно интересно изпитание. С оглед на факта, че там ще има и надпревари и при пикапити и в Иксфинити сериите плюс две състезания от Къп сериите, за феновете ще бъде едно страхотно преживяване и програмата ще е доста наситена откъм събития.

               За момента идеята да има състезания в средата на седмицата отпадна, но календарът за 2020 е нещо като проба за промените, които евентуално ще се направят за 2021 година. Тогава би могло да се опита и нещо такова (състезание в сряда вечер да речем), а също така и да се направи ново разместване на трасетата, както и добавяне на нови. Възможно е също така да се преосмислят дистанциите поне на част от надпреварите, нещо което се говори от доста време насам.

               За момента отзивите от отборите и пилотите са положителни, честно казано не намерих някой да се е изказал против промените. А като стана дума за промени, бе взето решение за Дайтона и Таладега да бъдат увеличени задните крила с цел намаляване на скоростта. Анализа на тестовете по-рано през годината е показал, че с новия аеропакет колите са притеснително бързи на тези трасета и би могло да доведе до инциденти.

               Предполагам още този уикенд ще има още отзиви и мнения, но за сега фокусът е върху състезанието в Тексас и евентуалният победител там. Според букмейкърите с най-големи шансове са Кевин Харвик и Кайл Буш, следвани от Труекс, Логано и Кезловски, а младото трио Елиът, Блейни и Ларсън също е близо, поне като прогнози. По-пресметливите пък залагат на завръщане на Джими Джонсън, но все пак това са само прогнози.

Брад Кезловски спечели, Чейс Елиът даде надежда на Шевроле.

   В Мартнисвил втората си победа за сезона спечели Брад Кезловски и ако погледнем статистиката тя би трябвало да е безапелационна – лидер в 446 от 500 обиколки, а също така спечели и двата междинни етапа. Ако четем само цифрите, то наистина Брад смаза конкурентите си, но всъщност не бе точно така. Да, Кезловски поведе още в седмия тур, едва в края за кратко (49 обиколки) не бе начело, но така и не успя да се откъсне от преследвачите си. А те бяха няколко, като най-впечатляващо бе представянето на Чейс Елиът. Младата надежда на Хендрик Моторспорт бързо си проби път напред след старта и бе в топ три през почти цялото състезание. Именно той (единствен) успя да изпревари Кезловски на трасето, но при спиранията в бокса загуби лидерството и така и не успя да си го върне до края. Темпото на Елиът обаче даде надежди за Шевроле, след като до момента единствено Кайл Ларсън в Атланта бе успял да води колоната, но така и не спечели. На практика единствения пилот на Шевроле в топ десет бе Елиът, като адмирации за представянето си трябва да получат и Остин Дилън, както и Алекс Боумън. Тримата този път бяха по-бързи от двойката на Чип Ганаси Ларсън и Кърт Буш, но сериозни въпроси породи слабото представяне (поредното) на Джими Джонсън. Аз лично все още вярвам, че седемкратния шампион има какво да покаже и дори, че ще се бори за осма титла, но с всеки изминал старт усещането, че това ще се случи започва да намалява. Джими започна ударно (буквално дори) сезона с победа в Дъ Клаш, но след това отново се позагуби. Вчера на трасето, където има девет победи бавно и неусетно потъваше в класирането и остана зад тримата си съотборници в класирането. Може би все пак ще намери пътя, поне за няколко победи още преди да окачи каската.

               Отличното представяне на Чейс Елиът засенчи донякъде състезанието на Райън Блейни, който също бе много бърз, но в края не успя да остане в челната група. Там се прокрадна Кайл Буш, който пък определено страдаше от липса на добро сцепление и точно заради това не можа да се пребори както с Чейс, така и с Брад. Кайл обаче се бори здраво и благодарение на добрата работа и на механиците си спечели доста позиции, за да завърши отново в топ пет – единственият пилот в топ десет във всяко състезание от началото на годината. Така на практика Кайл Буш вече е почти сигурен участник в плейофите и заедно с Кезловски оформят новата формация за момента двукратни победители. С такова представяне скоро ще увеличат броя на победите си в похода си към втора титла, а ще бъде интересно да се види кой ще им прави компания, освен Елиът, Блейни и вероятно Хемлин.

               Джоуи Логано направи чудесна квалификация от стратегическа гледна точка. Завъртя само три обиколки в първите две части и запази гумите си за финалната част и това вероятно ще се превърне в новата водеща стратегия по време на квалификациите в следващите състезания. В надпреварата обаче Логано нямаше темпото на Кезловски и Блейни и потъна назад, колкото и да се бореше. Нещо подобно се случи и с Кевин Харвик, който след страхотния сезон сега все още търси първата си победа. Няма и следа от миналогодишната доминация на екипа на Стюърт Хаас, макар че тук в Мартинсвил се видя че и четиримата пилоти на тима имат добра скорост. Точно пък скорост и то превишена бе причината Клинт Бойер да не остане в лидерската група, защото на два пъти превиши ограничението при влизането си бокса и така отпадна от борбата да победата. А определено имаше шанс за нея. Добро темпо демонстрираха и Арик Алмирола и Дани Суарес, като бяха много близо да съотборниците си. Мартин Труекс също се бори, но отново остана зад Кайл Буш, без много възможности да го изпревари във вътрешоотборната им битка, а Ерик Джонс бе преследван от проблеми.

               Малко от останалите пилоти, които не са споменати до тук  показват темпо, с което биха се намесили в битката за победи. Може би Рики Стенхаус и странно бавният, но много опитен Райън Нюмън са потенциални победители с повечко късмет. Плах опит за завръщане към представянето си от Дайтона 500 имаше и Мат ДиБенадето, но все още е далеч от скоростта на лидерите.

               Предстои Тексас – трасе с дължина миля и половина, а след него отново идва късо, това в Бристъл, така че различни пилоти и отбори ще имат предимство на едното и на другото, да видим кой ще надделее.

НАСКАР – Кайл Буш с победа номер 200!

               Кайл Буш спечели победа номер 200 в сериите НАСКАР и изравни постижението на Краля, Ричард Пети. Разбира се с уговорката, че победите на Буш са общо в трите топ дивизии, а тези на Пети само в Къп сериите. Това беше 53-тата победа за Кайл Буш в може би най-силното му състезание в последните години, а дори и въобще в цялата му кариера. В снощносто състезание реално бе над всички и то доста над тях. Спечели и двата етапа, успя да се пребори по впечатляващ начин, след наказанието за превишена скорост в бокса и накрая триумфира. Тук в Калифорния Кайл спечели първата от тези 53 през 2005 година и ето че за почти 14 години стигна до този впечатляващ резултат.

               Не веднъж е ставало дума за Кайл Буш, Роуди е една от най-колоритните фигури в НАСКАР. Сръдлив и раздразнителен, той винаги иска да е пръв и когато не се получи се нацупва. Когато сечели обаче, радостта му е огромна, дори на моменти инфантилна, но той просто си е такъв. Твърд в битките и галантен с феновете си, обича да дразни хейтърите си  и не се опитва да крие какво чувства. Ако е ядосан отвръща троснато, ако е доволен не спира да се усмихва – неподправен като малко дете. И притежава огромен талант като пилот. Още по времето когато по-големия му брат Кърт навлиза в НАСКАР и прави впечатление с хъса си и страхотната скорост, той казва в едно интервю :“…мислите че аз съм бърз ли? О почакайте да видите малкия ми брат!“ Това се оказва истина и когато Кайл дебютира, думите на Кърт се потвърждават. През годините двамата имаха много битки, имаха период в който не си говореха, но сега като че ли вече са пораснали достатъчно за да се разбират, поне пред камерите.

               Вън от всякакво съмнение е факта, че през тази година един от четиримата финалисти отново ще е Кайл Буш. Стига разбира се да не се случи нещо непредвидено, но мисля че с натрупания опит екипът му ще направи всичко възможно да няма подобни ситуации. Единствено и само той би могъл да се спъне по пътя към втората си титла, защото много лесно се пали. Снощи, след като разбра че е наказан и се смъкна до 18-та позиция никак не беше случайно, че тийм шефът му Адам Стивънс опитваше да го успокои. Въпреки съветите да внимава и да кара разумно, Адам беше сигурен, че Кайл ще кара като луд. И той го направи. Проправи си път като градски джигит в задръстване, пое огромни рискове при изпреварванията, но се върна в челото и спечели. Историята обаче нямаше да е такава, ако някой от съперниците му бе решил да се бори твърдо. Тогава вероятно щяхме да видим отпаднал и бесен Роуди, който щеше да отговоря едносрично на въпросите и да гледа лошо всички.

НАСКАР Финикс – Двоен успех за Кайл Буш

               Уикенда във Финикс се оказа страхотен за Кайл Буш, който спечели и двете състезания там – и  в Иксфинити и в Къп сериите. Това го превръща в един от най-успешните пилоти в историята на НАСКАР, както и в новия сериозен претендент за титлата. Роуди бе недостижим, единствено в последните обиколки Мартин Труекс опита да го настигне, но като цяло Буш не бе притеснен особено. Така след четири старта екипите на Пенске и Гибс взеха по две победи, а доброто темпо на Блейни и Труекс подсказват, че битката ще е основно между тях, докато миналогодишния доминантен отбор на  Стюърт Хаас има още да наваксва.

               Точно на това трасе Кевин Харвик е много силен и факта, че не успя да води нито една обиколка е показателен. Да имаше скорост, бързи бяха и Бойер и Алмирола, но явно не достатъчно. Харвик използва и по-консервативна стратегия, което също донякъде бе причината да не може да се бори за челните позиции, но определено нещо в целия тим куца. Това може да се промени още в следващия старт, но може и да остане постоянен проблем в представянето и да създаде доста главоболия на отбора.

               Главоболия отново имат и екипите на Шевроле. С изключение на двете коли на Чип Ганаси, другите сериозно отстъпват в темпото на конкурентите си. На практика и Кайл Ларсън и Кърт Буш също не са сред най-бързите, но някак успяват да се задържат в челото. Понякога и с добра тактика. Не така обаче стоят нещата при Хендрик Моторспорт, където отново ще са в ролята на догонващи останалите. Непостоянното темпо прави най-сериозно впечатление в представянето и на четиримата им пилоти. Може би най-добре за момента се ориентира Джими Джонсън, но сигурно това е благодарение на големия му опит. Дано нещата се оправят, защото иначе отново ще е тъжно да гледаме как се борят с колите си извън топ десет.

               Сега в навечерието на старта във Фонтана, Калифорния очакванията са за включване и на нови играчи. Извън трите топ отбора(Пенске, Гибс и Стюърт-Хаас) в разпределението на победите би трябвало да се включат и пилотите на Чип Ганаси, а ако Рик Хендрик намери начин да подобри представянето на колите то тогава и те би трябвало да са в челото. Рики Стенхаус даде сериозна заявка за предни позиции, така че негов успех също не би бил неочакван. От задните редици ми се иска отново Мат ДиБенадето да повтори представянето си от Дайтона 500, както и Бъба Уолас да намери верните настройки и темпо.

НАСКАР Финикс – повече мощност и повече притискане

               Четвъртия старт от сезона в НАСКАР във Финикс, Аризона отново ще е арена на новости. Според новите изисквания на трасетата с дължина под 1,3 мили двигателите ще разполагат с повече мощност – около 750 к.с. , колкото бе и през миналата година. От миналата година обаче, през тази колите ще имат много по-голямо притискане, повече стабилност и по-висока скорост в завоите. Гудиър докараха и нови гуми, а с тях сцеплението е уникално по думите на пилотите след първите тренировки. 25.480 секунди бе най-бързата обиколка, което само с три десети по-слабо от рекорда на трасето отпреди четири години.

               Снощи бе и квалификацията, която отново премина както предишната – с изчакване до края на времето, което доведе до напрежение. На късото трасе (точно миля) особено в първата част трафикът бе голям и в резултат след първата част се стигна и до сбиване. Майкъл Макдауъл и Дани Суарес размениха удари за та изяснят кой на кого е попречил. В крайна сметка и двамата изразиха съжаление за поведението си и оправдаха реакциите на опонента си, но продължиха да се обвиняват.

               Първата стартова позиция извоюва Райън Блейни и даде сериозна заявка за трета победа на екипа на Пенске с темпото си. До него на първа редица ще се нареди Чейс Елиът, а зад тях са Дени Хемлин и Кайл Буш. Кайл отново ще участва в състезанието и в Иксфинити сериите в похода си към поредната победа там, което ще го натовари допълнително, но Роуди е свикнал. „Кралят на кактусите“ както е известен Кевин Харвик остана осми, но както той така и Джими Джонсън не се притесняват от по-задните си позиции. Кевин има девет победи тук, като само една е спечелена от полпозишън, а Джими има четири като последната е от 2009 година.

               Освен тези шестима с амбиции за успех тук са и Джоуи Логано, Алекс Боумън и Райън Нюмън. Не трябва обаче да забравяме и за Мартин Труекс, Брад Кезловски и Кайл Ларсън.