Кайл Буш - единствен и неповторим

    Да имаш победа на всяко едно трасе на което си се състезавал е нещо, което всеки един пилот би искал да постигне. Да го направи обаче успя само Кайл Буш. С победата си на Шарлот, той направи нещо, което е историческо постижение и то не само за НАСКАР. Ако следите моторните спортове, може би знаете, че до момента няма такова постижение в нито един шампионат. Формула 1, Индикар, ралита и всички други топ надпревари са имали и имат своите легенди, шампиони побеждавали многократно, но такъв като Кайл Буш до сега не се бе появявал. „Роуди“ постепенно се превръща в легенда, колкото и спорна личност да е. Многото му фенове и може би още повечето му анти-фенове обаче не могат да оспорят постиженията му. А те са сериозни. 188 победи в трите топ дивизии на НАСКАР, от началото на кариерата му през 2001 (дебюта при пикапите) и това все още не всичко. Кайл има още какво да покаже, има рекорди, които иска да подобри и със сигурност ще успее да го направи, защото той наистина е отдаден на това което прави. Обича да се състезава. Навсякъде, с всеки и с всичко. Мрази да губи и не може, а и не иска да го крие. Раздразнителен е, избухлив и арогантен, но в същото време обожава да прави изненади на феновете си. Дали ще спре до каравана, пред която има знаме с  номер 18 и просто ще остави автограф на него или пък ще се присъедини към барбекюто на зрители, или пък ще спре с колата си до някоя агитка за да се снима с тях, Кайл наистина уважава своите почитатели. А те направо го обожават. Другите пък неистово го мразят. Но малко са тези, които остават равнодушни, когато стане дума за него. Този хъс, с който преследва всяка възможност за победа, желанието винаги да бъде пръв не му пречи да намира и помага на млади пилоти да се доберат до елита, и не го притеснява факта, че понякога те успяват да го победят в една или друга надпревара. Следващия път, той е по-бърз, по силен, по настоятелен и печели. Защото това е неговия живот, неговата страст и неговия свят изобщо. По-отдаден на спорта пилот не се сещам да има. За това няма да се изненадам, ако Кайл Буш успее да се пребори с Кевин Харвик в края на годината. Не че ще му е лесно, но ако помните преди време на въпроса „Кой ще спре Харвик?“, отговора натрапчиво се налагаше – Кайл Буш. И понеже в Маями местата за претендентите са четири, то вече е ясно, че останаха само две. Точно по средата на редовния сезон вън от всякакво съмнение е, че  Буш и Харвик ще са в битката за втора титла. Кой ще надделее? По-добрият. Или някой с повече късмет.

Шарлот, 400 обиколки, 600 мили и много очаквания

     Кока кола 600 е най-дългото състезание в календара на НАСКАР, а очакванията за него винаги са много и то всички страни.

Пилотите очакват своя шанс в средата на редовния сезон, феновете очакват много екшън и единоборства, а ръководството на НАСКАР очаква посещаемост, гледаемост и шоу. Последната неделя на май обикновено е натоварена с едни от най-популярните надпревари в автомобилния свят. В Монако Формула 1 традиционно провежда знаменитата гонка по улиците на Княжеството, на Индианаполис пък американският аналог на Ф1 – Инидикар е на поредното си(102-ро) Инди 500, едно от най-старите състезания в света. Естествено е фамилията Франс също да подхожда подобаващо и именно заради това, надпреварата в Шарлот винаги е натоварена с много надежди. След миналата седмица и атрактивното(, но спънато) състезание Ол Старс, темата за аеропакета използван там не престава да е актуална. Дори стана ясно, че на Индианаполис са готови да подкрепят използването на тези рестрикции още през септември. Информацията дойде от ръководството на трасето, което е последната спирка преди плейофите. За сега няма отговор от страна на официалните лица от НАСКАР, но позицията е заявена. Това може да се случи и на други места, а дали е правилно това вече е друг въпрос, който поне за сега не се наемам да разнищвам.

      Да се върнем към надпреварата. Първа стартова позиция за Кайл Буш, който единствено тук няма победа е голяма заявка за първото място. Буш спечели тук през миналата година, но това беше в Ол Страс, а Шарлот е единственото трасе на което се е състезавал и все още не е печелил. „Странно, чак не ми се вярва“,  както каза миналата година Джими Джонсън. Всъщност Джими, както и останалите му съотборници ще стартират извън топ 20, което определено не е добро представяне към момента. Кевин Харвик обаче се представи по-зле. Всъщност той изобщо не кара в квалификацията, защото не премина през инспекцията на колата преди това. В резултат – 39-та стартова позиция и отстраняване на шефа на колата(нещо като главен механик е това, наричан кар-шеф). Неприятно за Кевин, неприятно и за Джими и ко(другите пилоти от Хендрик моторспортс). Приятно е обаче за Джоуи Лугано, който ще стартира втори и ще се надява да се пребори с Кайл Буш, което от своя страна обещава интересен сблъсък в челото. Втората редица ще е от съотборниците на Буш – Дени Хемлин и Ерик Джонс, а четвъртата кола на Джо Гибс е на 10-та позиция, така че и четирите Тойоти влязоха в десетката. Петото място е на съотборника на Лугано, Брад Кезловски, а третата кола на Пенске е на осмо място. С други думи , този път имаме борба Гибс-Пенске, докато автомобилите на Стюърт-Хаас изненадващо изостанаха(с изключение на деветото място на Арик Армирола). За сметка на това пък тези на Ричард Чилдрес изненадващо се наредиха на шеста(Нюмън) и дванайсета(Остин Дилън) позиция, а тези на Чип Ганаси заеха седма(Макмъри) и единайстта (Ларсън). Ха сега нека хората на Рик Хендрик да се оправдават с новото Камаро. Четири коли на Шевроле във финалата част на квалификацията и нито една не е от техните. Много работа им трябва още. От своя страна Райън Нюмън почти напомни за прякора си (Рокет мен), като се оказа най-бързия пилот на Шевроле. Ако в състезанието се получат изненади, то те могат да дойдат именно от Нюмън и Макмъри. Остин Дилън пък спечели тук през миналата година, благодарение на спестеното гориво, но в състезанието доминараше Мартин Труекс младши. Труекс ще стартира 15-ти, не е чек толкова лоша позиция, така че и от него би трябвало да се очакват атаки. Всъщност тук винаги са ставали интересни състезания, имало е неочаквани обрати и изненадващи победители. Така че да се надяваме това да продължи да е така.

Милион причини Кевин да е Хепи (плюс малко разсъждения за рестрикции, НАСКАР и още нещо…)

      Ол страс състезанието е вече в историята. Кевин Харвик продължи да печели, този път не точки и бонуси, а един милион долара, явно това е неговата година. Поне засега. Надпреварата обаче постави нови въпроси, на които ще е трудно да се отговори. Като например, трябва ли колита да са толкова “спънати“, за да има повече изпреварвания? Трябва ли изкуствено да се изравняват силите за да е по-атрактивно за феновете? Дали състезанията да не се разделят на повече и по-къси етапи, за да има постоянна битка?

      В следващите редове ще изкажа личното си мнение, без да се ангажирам с официалните позиции на НАСКАР, на пилотите и техните отбори, просто споделям мнението си като фен на спорта.

      Победата на Кевин Харвик бе закономерна, с оглед на представянето му до момента, въпреки, че поради една или друга причина колите, които караха бяха много по-различни от това, което бяха до сега, а времето в петък сведе до минимум адаптацията на повечето пилоти. Самият факт, че въпреки малкото тренировки, ограниченото време и специфичната квалификация Кевин отново бе над всички за мен означава, че той просто е в най-добрата си форма, пик в кариерата, усещане за колата при всякакви условия и още сега бих го обявил за шампион. Или поне за най-сериозният претендент за титлата, ако нещо не се обърка. Реално Харвик и екипът му могат вече доста спокойно и пресметливо да подготвят колата за финала в Маями, където всичко се решава само в един старт. Нещо подобно направи Мартин Труекс младши през миналата година, но Кевин е много по-категоричен. В новата история на НАСКАР това е първият път след 1997 година, когато един пилот има 5 победи след първите 12 състезания, а в добавка милионът от Шарлот е прецедент. С победата си в Ол старс рейса, Кевин показа, че каквито и да са ограниченията, той може да справи, така че няма смисъл от рестрикции по колите, който го може си го може. Полпозишъна на Мат Кенсет е аргумент за това. След пет месечно прекъсване Мат отново се завърна и благодарение на опита си, успя да се справи блестящо в квалификацията. Това, както и втората позиция на Рики Стенхаус пък пораждат още един въпрос – защо основния отбор на Джак Рауш не успява да извлече скоростта на клиентите си от Стюърт Хаас и Пенске? Явно не е само до двигателя. Има нещо в настройките на колите, което убягва на другите екипи на Форд, нещо, което дори в тима на Капитана (Роджър Пенске) не успяват на напипат, докато в екипа на Тони и Джийн успяха. Отборния шпионаж в НАСКАР не е така развит както във Формула 1, но все пак има заимстване. Така би могло да бъде обяснена „епидемията“ с нередовни задни стъкла. Явно има нещо в задната част, което е по-добре работещо от останалите. И това важи и за колите на Шевроле – наказания по този параграф имаше за Чейс Елиът и Кайл Ларсън и то в момент, когато и двамата демонстрираха скорост. Каквото и да е скоро ще бъде открито и копирано, което значи, че трябва да очакваме изравняване на силите и по-плътна борба в челото. Което отговаря на въпроса нужно ли да има рестрикции по колите, като тези в Ол стар рейса. Мисля че не. Хубаво е нещата да се развиват по естествен път, ако някой е намерил начин да е по-бърз, нека да е по-бърз. Нека другите да гадаят, копират и налучкват ако трябва, но да няма изкуствени ограничения. Защо например не се наложиха ограничения на Тойотите през миналата година, когато предимството им бе видимо? Тук е момента и да кажа, че ми е много странно, как коли допуснати до старта, след финала се оказва, че не отговарят на изискванията? Стив О’Донъл вицепрезидент на НАСКАР заяви, че това трябва да спре. Ами ти(вие) трябва да го спрете. Примерите с бухалката и бейзбола, може да е хубав, но не върши работа(Според него то е все едно да излезеш с бухалка, която не отговаря на стандарта и когато те върнат три пъти и ти все си тази бата, да възкликваш – „Не мога да повярвам, че ме наказаха“). Съжалявам, но не звучи сериозно. Разбирам, че според споразумението чартърните отбори имат право на участие, спонсорите ще се сърдят, ако не стартират, но ако колата не е в нормите просто не трябва да бъде допускана до надпреварата. Тогава, под натиска на спонсори и дори на фенове, отборите ще избягват да шмекеруват. Защото сега те просто карат, след това ги наказват, глобяват и всичко си продължава. Глобата от 20 или 50 хиляди долара не е малка, но бонусите са далеч по-големи. Освен това спонсора плаща, защото колата е в състезанието. Политиката на сития вълк и цялото агне, рано или късно се проваля, може би заради това трибуните не се пълнят, пред телевизорите и компютрите има все по-малко хора. Може би пък НАСКАР трябва да бъде купен от нови собственици, както колегата Жоро Иванов казва, дано да са Либърти Медия, защото те ще оптимизират нещата. Не че Либърти оправиха Формула 1, но поне опитват. Тук идва и темата за по-кратките  състезания. Видимо е, че въвеждането на етапите оживи надпреварете. Защо пък и да не се разделят на още по-кратки етапи, а дори и на две отделни състезания? Честно казано, тук не съм съвсем сигурен дали ще е най-удачното решение, но има резон да се помисли по въпроса. Битката за милиона беше атрактивна и динамична, спринтове, атаки, не чак толкова много изпреварения, но пък беше интересно и напрегнато. Може би и заради рестрикциите на колите, но имаше екшън. Струва си да се помисли, кои от елементите на Ол старс рейса да се приложат, за да има повече битки и по-плътна борба. Защото това ще даде нов тласък на НАСКАР, ще привлече повече зрители, както на трибуните, така и пред екраните. И всички ще сме доволни. Надявам се.