Джоуи Лугано спечели, не много неочаквано...

     Дочакахме неочакваното, ама май просто това си и очаквахме, тоест да стане нещо изненадващо, което хем стана хем не съвсем. Звучи объркано, но май наистина е така. Очакваха се изненади, инциденти и плътна битка и тя се получи. Джоуи Лугано спечели, а това не може да се нарече изненада, той все пак винаги е бил добър тук. Емоции обаче не липсваха, така че общо взето стана добро състезание. Лугано спечели заслужено, след като от началото на годината представянето му е много стабилно и наистина беше въпрос на време да посети алеята на победата. Джоуи се присъедини към групата на почти сигурните участници в плейофите в лицето на  Харвик, Кайл Буш, Трукс младши, Бойер и Остин Дилън. Последният пък вече изпадна от топ 16, но благодарение на успеха в Дайтона все още има предимство за класиране в шестнайсетицата. Ако обаче поради някаква причина потъне още назад в класирането Остин Дилън може и да стане първият пилот с победа изпаднал от плейофите, но това ще се случи при условие, че е извън топ 30 или пък ако има повече от 16 победители в оставащите 16 старта. Това обаче е малко вероятно да се случи, просто искам да отбележа, че има и такава опция.

       На Таладега този път имаше само два сериозни инцидента, но пък доста пилоти загубиха шанс за добро представяне. Ката Джейми Макмъри и Мартин Труекс младши в първия и Уилям Байрон, Брад Кезловски, Пол Менард и Клинт Бойер. Други пък, като Дени Хемлин и Чейс Елиът, но най-вече Кърт Буш извадиха голям късмет и въпреки наказанията и инцидентите успяха да продължат, дори да спечелят добри точки.

     На мин лично ми се стори, че Кевин Харвик и Кайл Буш бяха доста по-предпазливи и по-скоро гледаха да са близо до челото, но без да се раздават докрай. Може би това е нормално, защото и двамата са класирани за плейофите, няма нужда от излишни рискове и геройства. За тях е важно да печелят точки, да останат в челото на класирането и да запазят силите си за финалните надпревари, сега просто изчакват. Изглежда ми малко странно това особено за Кайл Буш, тъй като той винаги се бори, но вероятно на Таладега колата му не беше достатъчно бърза. Харвък пък имаше бързина, но така и не направи опит за атакува в края или поне не толкова сериозен опит, колкото направиха накрая Кърт Буш и Чейс Елиът, или пък безспорно един от най-активните в състезанието Дени Хемлин. Да може би най-активен и борбен през цялото състезание бе именно пилота с номер 11, който не престана да опитва да излезе начело, а когато след наказанията си отиваше на опашката не губеше време и отново се връщаше в челото. 14-тата му позиция на финала обаче не бе това, което очакваше и предполагам още следващата неделя Хемлин ще опита отново да спечели. И понеже стана дума за Довър(следващото състезание) то там отново ще очакваме от Джими Джонъсн да прекъсне серията си и най-после да спечели 84—татта си победа. Там той е много силен, има 11 победи и точно там през миналата година спечели 83-тата си (последна засега) победа. Ще видим, може пък и да успее, поне напоследък изглежда че си връща формата и все по-често присъства в челото на колоната.

Таладега – очаквай неочакваното

      През годините в стартовете на Таладега често е имало изненади. Говоря буквално на стартовете, като през 2002. Тогава още преди да бъде развят зеления флаг Марк Мартин прекалено активно започна да загрява гумите си и изпусна колата, като отнесе Джими Джонсън. Двата бяха на първа редица, но разбира се бързо потънаха назад, след влизанията в бокса. Често също така(да на казвам много често) именно на Таладега става „Голямата“(The Big One) – прозвището на голяма катастрофа, каквито се получават при пакетните надпревари с рестриктрор. След такива мелета се случва голяма част от фаворитите да отпаднат и тогава пилоти от по-задни позиции успяват спечелят добри точки, че дори и победи.

        Победителят от миналата година тук бе Рики Стенхаус младши, който спечели дебютната си победа, а малко по-късно през годината бе пръв и на другото състезание с рестриктрор – това на Дайтона през лятото. Това определено поставя Рики в позицията на фаворит за нов успех, особено с оглед на доброто представяне на колите на Форд.

         Друг фаворит за успех тук е Брад Кезловски, който също като Стенхаус извоюва първата си победа на това трасе през 2009. Брад е много силен в тези надпревари(с рестирктор) и със сигурност е сред претендентите. Също като съотборниците си Лугано и Блейни.

          Големият въпрос е дали Кайл Буш ще спечели четвърта поредна победа или не, както и дали Кевин Харвик пък няма пръв да спечели за четвърти път през сезона, нищо че няма да е поредна победата. Двамата поне за момента са най-сериозните кандидати за титлата, като в следващите няколко старта ще стане ясно кой е с предимство.

          Сред останалите трябва да отбележим пилотите на Форд, традиционно силни тук, а може би рестрикторната надпревара ще даде шанс и на съперниците им от Шевроле и Тойота, защото мощностите са поизравнени и предимството намалява. Така в битката може да се включат и Кайл Ларсън, Джими Джонсън, Чейс Елиът, Райън Нюмън…ако продължа ще трябва да изброя повечето, но това е така. Плътната борба носи рискове от инциденти, а тези които се опазят може и да се на доста по-задни позиции. Това е състезание, което предполагам е най-трудно за прогнозиране(ако човек залага) и не може да посочиш лесно този или онзи.

       И накрая нещо, което ме зарадва. Мат Кенсет се завръща! Само няколо дни след като разсъждавах, че малко прибързано си е тръгнал и ето, че вече се завръща, но за това другия път, има време Мат ще кара в Канзас на 12-май.

Три поредни за Кайл, да чакаме ли още?

      Кайл Буш спечели трета поредна победа и уверено води в класирането, след като има осем финала в топ десет, седем в топ пет и авансът му пред Кевин Харвик е 91 точки. Така реално двамата се превърнаха в основните претенденти за титлата този сезон. Не че не са възможни изненади и проблеми по време на плейофите, но поне за момента Буш и Харвик изглеждат най-стабилни и бързи. И докато съотборниците на Харвик, както и другите пилоти на Форд също демонстрират добра скорост, то до момента от екипите на Тойота само Кайл Буш и Мартин Труекс джуниър успяват да им импонират.

       Ако сега трябва да си зададем въпроса „Кой може да спре Буш?“ то отговорът ще е далеч по-труден от този, на който се опитах да отговоря преди време относно Харвик. Все пак, освен самия Кевин, който и в Ричмънд бе на ниво, възможност да спрат победния ход на Кайл Буш имат най-вече пилотите на Форд, ако става дума са следващия старт. На Таладега, в надпреварата с рестриктор най-голям шанс за успех ще имат Кезловски и Лугано – двама доказани специалисти на тези състезания. Към тях бих прибавил и съотборника им Райън Блейни, както и Рики Стенхаус младши, който пък спечели и двете си победи през миналата година на трасета с рестриктор. Тази четворка, както и четиримата пилоти на Стюърт Хаас вероятно ще са основните фаворити, ако съдим и по това, което видяхме на Дайтона 500. Там добро темпо показаха и колите на Шевроле, но някак не ми се вярва да успеят да се преборят за победа. Въпреки че Остин Дилън успя в Дайтона.

       Проблемите на новото Камаро явно все още не са разрешени напълно(имам чувството че го пиша всеки пък, но пък то все не се променя) и както Ларсън, така и Джонсън все още не са там, където всички очакваха от тях. Все пак имат отделни проблясъци, което дава надежда, допълвана от добрите(но доста редки) резултати на Чейс Елиът. И като стана дума за Чейс, то той спечели осмото си второ място в кариерата. Точно толкова втори места имаше и баща му преди да спечели първата си победа, така че вече трябва да очакваме и от нега най-после да посети алеята на победата. Ще бъде изключително иронично, ако преди него това строи Уилям Байрон, който всеки път успява да се придвижи напред с малко по-различна стратегия, а в някой случай това може да се получи. Поне засега обаче единствено алтернативни тактики и късмет при късен рестарт могат да донесат успех на автомобилите на Шевроле.

      Все още е трудно да се определи темпото на Тойота, защото въпреки четирите победи(три на Буш и една на Труекс), те все още изостават от Форд. Видно е как Дени Хемлин не всеки път успява да си пробие път напред, а Ерик Джонс и Дани Суарес направо се изгубиха напоследък(с малки изключения). Според мен освобождаването на ветерана Мат Кенест бе грешка, защото съм сигурен, че ако караше сега щеше да е много по-близо до Буш и Труекс, отколкото до Джонс и Суарес, но няма как да разберем дали съм прав.

       Следващите три състезания са на доста различни трасета и ще бъде любопитно да видим кой как ще се представя на тях. Това ще даде по-ясна картина за разпределението на силите и ще е важно за останалата част от сезона. Таладега, Довър и Канзас ще присъстват и още веднъж в календара, но в плейофната серия през октомври и то в различен ред – Довър-Таладега-Канзас и след тях ще останат само осем претенденти за титлата. Така че за всеки пилот ще е важно освен да се представи добре сега,  да се подготви и за есента, за да може (евентуално) да се бори за оставане във финалната осмица.

          Колкото до това кой ще спре Кайл Буш, на този етап не мисля че някой ще има такава възможност. Просто Кайл е в страхотна форма и ще продължи да се бори. И да, чакаме още победи от него.