НАСКАР в Мартинсвил - "огънати калници и наранени чувства"

     Мартинсвил е най-късото трасе в НАСКАР. Освен това е тясно. И няма почти никакъв наклон. Заради това, то често е оприличавано на неовалните трасета, въпреки че е овално. По-точно кламерообразно – дълги прави(условно казано) и съвсем кратки завои – на вид изглежда точно като кламер. Ама това не е от такова значение. Трасето е тясно. Късо и тясно – точно това е причината тук да има много дребни и не толкова дребни инциденти. И много „побутвания“. Такива имаше през цялото състезание, но най-вече в края. Обикновено към края на надпреварата всички вече са доволно изморени, изнервени и особено тези в челото все повече настървени за победа. За това и в края най-често стават повече инциденти. Много от анализаторите зад океана(и не само) обърнаха особено внимание на Чейс Елиът. Той беше съвсем близо до първата си победа, но Дени Хемлин го „побутна“ и Чейс се завъртя. Всъщност имаше дори дебати дали Хемлин трябва да бъде наказан и дори се чуха гласове в подкрепа на това. Обикновено зрителите приветстват твърдата борба и именно това е причината официалните представители на НАСКАР да толерират подобни действия. Реакцията обаче на публиката в Мартинсвил беше неочаквана – те подкрепиха Елиът за сметка на местния любимец Хемлин. Именно това подтикна част от следящите НАСКАР журналисти в щатите да осъдят действията на Дени с довода, че така уронва престижа на спорта. Правилно или не за Хемлин няма наказание, а Елиът отново трябва да чака за първата си победа.

       Второто нещо, което беше обект на сериозни анализи беше решението на екипа на Джоу Лугано, той да остана на трасето с изкривен калник, търкащ се в задната му лява гума. Тя разбира се спука, излезе пейс кар на трасето и се стигна до рестарта, после до инцидента между Хемлин и Елиът, а после и до мелето в последната обиколка. Само по себе си решението не беше кой знае каква изненада – до края оставаха малко обиколки и имаше шанс Лугано да завърши, дори и да загуби позиции. Въпросът е в това, че неговият съотборник Брад Кезловски беше начело, с комфортна преднина и жълтите флагове и рестарта, го лишиха от победата. Кезловски се бори за титлата, докато Лугано не. За Брад победата беше важна и ако след два старта той не успее да се класира за финалната четворка, то тогава наистина Лугано, тийм шефът му Тод Горсън и зелия екип на Пенске ще съжаляват за действията си. По-скоро бездействията си.

       Иначе Кайл Буш отново доказа, че може да се бори до последно и то твърдо, а Мартин Труекс затвърди отличното си представяне през целия сезон. И ако първият вече е сигурен финалист, то вторият е почти такъв, благодарение на точките събрани до момента. Останалите шестима ще трябва сериозно да се борят, така както правиха Кевин Харвик и Райън Блейни през голяма част от състезанието – твърдо, постоянно и без сантименти. След финала Харвик описа състезанието много точно „…огънати калници и наранени чувства, харесва ми…“ (I love it в оригинал). До края обаче вече няма такива къси и тесни трасета. То по принцип и други такива като това в Мартинсвил няма. Може би заради това то все още е в календара.