Защо точно Мартин Труекс е шампион?

    Новият шампион в НАСКАР е Мартин Труекс младши. Абсолютно заслужено и донякъде очаквано, но защо именно Мартин заслужаваше най-много от всички?

    Първо, Труекс започна сезона отлично, продължи силно и стабилно и завърши подобаващо – с победа във финала. Спокойно мога да заявя, че през тази година най-достойният пилот спечели, за разлика от последните три години. Да точно така. Още в началото на този формат (плейофи с елиминации) през 2014 Кевин Харвик спечели благодарение на повечко късмет. Успя да поведе в края и удържа Райън Нюмън зад себе си. В противен случай Нюмън щеше да стана шампион без да е спечелил нито едно състезание през сезона. Кевин взе тогава пета победа, толкова имаше и Джоуи Лугано, а Кезловски, който не достигна до финала имаше шест. Ако класирането беше по старата точкова система то тогава Джеф Гордън щеше да е шампион пред Лугано. През 2015 пък Кайл Буш направи нещо невероятно. След катастрофа в Дайтона в началото на сезона, със сериозни счупвания и контузии, той пропусна 11 старта и въпреки това спечелил титлата. Това нямаше да е възможно, ако не съществуваха елиминациите и това затвърди мнението на много от феновете, че нещо не е съвсем наред в тази система. Не искам да омаловажавам успеха на Кайл, той наистина се завърна със страхотни състезание и извоюва правото да участва в плейофите по един великолепен начин, но все пак остана усещането, че нещо не е точно така както трябва. През миналата година Джими Джонсън се пребори за титлата в последния старт, което донякъде притъпи усещането за недомислената система(според много фенове). Любопитното е, че при старата точкова система и през 2015 и през 2016 шампион щеше да е Харвик. Иронично може би. Както и да е. Правилата важат за всички и това, че някой успява да се възползва от пропуските не го прави по-малко шампион. Не само в НАСКАР.

     Ето че през този сезон Мартин Труекс спечели по всички показатели – обиколки като лидер, победи, етапни победи, топ 5, топ 10, точки…

        Второ, като че ли Труекс и екипа му първи се ориентираха, че етапните победи и бонус точките ще са от полза в края не сезона. И печелеха. С постоянство, скорост и прецизна стратегия, без да поемат рискове. И това се отплати и то по подобаващ начин.

         Трето тимът на Фрънч Роу е нещо като клиентски на отбора на Джо Гибс, но през по-голямата част от сезона не изглеждаше да е така. Дори напротив. Все едно по-добрите части, по-прецизните настройки и по-бързите коли отиваха при тях. На няколко пъти през сезона Ерик Джоунс(съотборникът на Мартин) го показваше. Заслужи си и той титлата „новобранец на годината“. Въпреки проблемите, въпреки недоволството от страна на пилотите на „Треньора“(Джо Гибс), Мартин и тимът му продължиха отличното си представяне през почти всички състезания.

         Тук ще спра да изброявам точки, просто ще споделя всичко останало, заради което (поне според мен) Мартин Тлруекс заслужи титлата в НАСКАР през тази година.

       Предполагам знаете, че приятелката му Шели Полекс от доста години насам се бори с рак, двамата имат фондация, подпомагат онкоболни и тяхната харизма увлече и други пилоти да се включат в набирането на средства. Нагласата да помагаш прави всеки един човек по-добър. Мартин каза след финала, че всеки има своите битки в живота, всеки има за какво да се бори. Било за себе си, за близките си или за всички, доколкото е възможно това разбера се.

     Когато преди повече от 12 години Труекс младши влезе в НАСКАР той дойде като шампион в две последователни години в долната дивиция(сега Иксфинити сериите) и още в първите си състезания правеше впечатление. След първата си победа има доста дълъг период без успех, но това не го отчайва. Не го отчая и преломната 2013 година, когато тимът на Майкъл Уолтрип, за когото се състезаваше бе наказан за опит за манипулиране на резултати(дълга история, може би някой път ще стане въпрос и за нея) и в края на годината Мартин остана без отбор. Именно тогава дойде офертата от Фрънч Роу и от 2014 насам те заедно започнаха това, което се превърна в титла за Мартин Труекс младши.

    Вярвам, че Мартин ще продължи да е на топ ниво и през следващите няколко сезона, особено след като вече като победител, той ще има по-голяма увереност и самочувствие. Дали ще може да повтори успеха си догодина? Няма как да знаем, може само да му го пожелаем.

     Защото Труекс заслужава.