През тази година се оказа, че смяната на
поколенията в НАСКАР продължава с пълна сила. След като най-популярният пилот в
последните 14 години Дейл Ърнхард младши обяви оттеглянето си по-рано през
сезона, неговият приятел Мат Кенсет явно ще го последва, след като остана без
договор. Сега края на кариерата си обяви и Даника Патрик. Всъщност Даника
планира да участва в двете най-големи състезания за следващата година – Дайтона
500 и Инди 500 и след това окончателно да се оттегли. Като добавим и
изненадващото решение на Карл Едуардс в началото на годината, а също така и „пенсионирането“
на Тони Стюърт и Джеф Гордън, то определено едни от най-големите герои на
НАСКАР напуснаха надпреварите. И въпреки че имат достойни заместници, те ще
липсват на зрителите. Ще липсват и на НАСКАР. Особено Даника.
Даника Патрик е едно явление в моторните
спортове – най-успялата жена изобщо в историята на всички автомобилни надпревари.
Нещо като Мишел Мутон в ралитата и Юта Клайншмид в Дакар. Дори повече. Ако
гледаме статистиките, Патрик има три полпозишъна и една победа в Инидикар, и
една полпозиция в НАСКАР, без победа, не особено впечатляващи постижения на
пръв поглед. Има много повече пилоти постигнали повече от нея. Само че те са
мъже. Именно тук е разликата. В един спорт основно за мъже, едно дребно момиче
успя да достигне доста далеч. Ако се замислите ще видите, че във всяка една
дисциплина, във всеки един спорт мъже и жени не се състезават помежду си. На
равни начала. Какво би било в леката или тежка атлетика да се състезават жени и
мъже заедно? В бягане, скачане, борба или бокс, в колоездене или ски, в тениса,
в плуването, дори в колективни спортове. Няма как нали? Има разлика във
възможностите на двата пола и за това те не могат да мерят сили помежду си.
Сега предполагам разбирате какво искам да
кажа. Просто Даника наистина е явление, един невероятен боец, човек постигнал
много по-трудно всичките си успехи, човек успял да намери мястото си и да го
извоюва със собствените си сили и талант. Предполагам не всеки ще се съгласи,
предполагам доводите ще са в посока, че за жена в мъжки спорт е по-лесно да
намира спонсори, подкрепа и всякакви други възможности. Вероятно има нещо
вярно, въпреки че през по-голямата част от кариерата й борбата за спонсори е
била голяма. Заради това тя така и не стигна до Формула 1. Факт е че на няколко
пъти именно тя беше спрягана за пилот във Формула 1, но това така и не се
случи. Всъщност вероятно това е заради не особено топлото отношение към нея в
периода й на пребиваване в британските формули, когато е на 16-17 години. Като
американка, а и като момиче, тя не е особено добре приета, въпреки че се бори
успешно с британските пилоти, сред които е и Дженсън Бътън. При първото й
участие в Инди 500 Даника за малко изпусна полпозишъна, но четвъртата й
стартова позиция беше също достатъчно впечатляваща, както за жена така и за
новобранец. Следва победата й в Япония, преминаването в НАСКАР и ето, че
приказката за момичето състезател върви към своя край. Факт е, че Даника дори
само с присъствието си даде много на моторните спортове, на Индикар, на НАСКАР.
За много хора далеч от моторните спортове нейното име е известно, което също е
важно.
В свои интервюта, тя е казвала, че много
ще се радва, ако още момичета успеят да достигнат до топ сериите, било на
НАСКАР, Индикар или нещо друго. Даника не се притеснява, че някой ден тя няма
да бъде най-успешната жена състезател, дори напротив. Ако това се случи тя ще е
доволна, защото нейният пример е помогнал и вдъхновил много други момичета и те
са се преборили с предрасъдаците, със съмненията и с цялата система, за
постигнат мечтите си. Да се борят наравно с момчетата в един предимно мъжки
свят – автонадпреварите. А това не е никак лесно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар