След Канзас и преди Мартинсвил или от 12 на 8

       Ето, че останаха осем претенденти за титлата в НАСКАР и противно на моите очаквания сред тях не са Кайл Ларсън и Мат Кенсет. И докато за Мат имаше вероятност да отпадне, то проблемите на Ларсън бяха изненада. За мое съжаление, не успях да прогнозирам на 100% оставащите и най-вече победителя, но както колегата Жоро Иванов казва „...ако можех да познавам резултатите, щях да играя тото...“ . Проблемът с Ларъсн и неговия двигател дойде изневиделица и доколкото стана ясно това беше първото му отпадане в кариерата заради гръмнал мотор.

      При Кенсет нещата не бяха такива. Мат успяваше да се държи на трасето, размина се с леки(сравнително) щети след голямата катастрофа, но грешка на екипа му доведе до дисквалификация. Ветеранът определено не беше щастлив, няма и как да бъде, защото все още няма договор за следващия сезон и отпадането му от плейофите го отдалечава от такъв. Аз лично все още съм оптимист, но реално няма кой знае колко свободни места за догодина.

     Кърт Буш също беше изненада, с оглед на слабото му представяне от Дайтона 500 насам, но това второ място му дава шанс да си договори кола за 2018.

       Ако обаче трябва да определя кой беше най-голямата изненада то безспорно таво беше Райън Блейни. Стартира от 40-та позиция и още в средата на първия етап влезе в топ 5, като до края на надпреварата остана в рамките на топ 10. При положение, че на тези овали с дължина виля и половина фаворити са Тойота, Блейни с Форд показа страхотна форма. В интерес на истината и Кърт Буш и Кевин Харвик също имаха добро темпо, да не забравяме и Клинт Бойер.

       Денят беше обаче за Мартин Труекс младши. Седма победа, шеста на овал от 1,5 мили за сезона и преминаване на границата от 2000 обиколки като лидер през сезона. В допълнение този път Мартин доказа, че може да се бори здраво, след като на два пъти бе върнат в дъното на колоната. Разбира се победи и с малко късмет, който пък беше малшанс за Кайл Буш и Кевин Харвик. Двамата бяха основни претенденти за победата, но последните им спирания дойдоха при зелен флаг, а малко след това се появиха жълти знамена и това ги отпрати назад. Иначе стратегията им беше добра, скоростта също – поредната заявка за финалната четвора от страна на двамата шампиони.

       Джими Джонсън пък печели званието „късметлия на кръга“ – две завъртания, почти сигурно отпадане и благодарение на проблемите на Ларъсн и Кенсет той успя да продължи. Въпросът е дали Джими ще успее да подбри представянето си в следващите три старта за да успее да стигне до Маями, защото след краткото избухване в средата на сезона Джонсън отново се позагуби. Ако не се справи, подемът на Кезловски и Хемлин, а също така и на Чейс Елиът(единствения от осемте без победа) ще отложи надеждите за осма титла.

       И ако трябва да се прави предвиждане, на базата на спечелените точки до момнета, най-голям шанс за финала има Мартин Труекс, Кайл Буш също, въпреки че нито един от двама не е застрахован от проблеми. Според представянето на Мартинсвил Джими Джонсън и Дени Хемлин са с най-добри шансове за първото място – първият има девт победи тук, а вторият 5. Брад Кезловски спечели през пролетта, Елиът и Блейни покзаха добра форма, така че за никой няма да е лесно. Все пак, ще бъде странно, ако Мартин Труекс не стане шампион.