Със състезанието в Довър завърши първата
фаза от плейофната серия на НАСКАР. От 16 пилотите борещи се за титлата останаха
12. Общо взето очаквано, късметлийските победители Райън Нюмън и Остин Дилън от тима
на Ричард Чилдрес отпаднаха. Кейси Кейн, който пък определено не показва добра
форма в последно време също ги последва. Донякъде закономерно, след слабото си
представяне през по-голяма част от сезона във втората фаза не продължи и
шампионът от 2004 година Кърт Буш. Бъдещето на по-големият брат Буш все още е
неясно, за момента той се води свободен агент и ако има спонсори ще намери
място в някой отбор, все пак има добра репутация, въпреки отпадането си.
Рисковете понякога са оправдани и това
доказа Рики Стийнхаус, като успя да се промъкне само с две точки аванс и да
остане в топ 12. Решението на екипа му да изчака максимално с влизането в бокса
му донесе седем важни точки от първия етап на надпреварата и въпреки, че
завърши зад конкурентите си Дилън и Нюмън, те бяха причината той да продължи
напред в плейофите. Дори не се наложи Даника Патрик да му отстъпва позицията
си(въпреки че едва ли щеше да се случи поради много причини).
И ако продължим хронологично Джейми
Макмъри, Мат Кенсет, Райън Блейни, Кевин Харвик и Дени Хемлин без особени
проблеми и леко незабележимо свършиха своята работа и преминаха напред. Брад
Кезловски спечели първия етап, но това бе благодарение на жълтите флагови и
тогава подобно на Рики Стейнхаус, Брад се възползва от ситуацията. Кайл Ларсън
беше бърз, но недостатъчно същото важи и Мартин Труекс. Да, то бе едно от
малкото състезания през годината в което Мартин не беше основния фаворит,
въпреки, че потегли от първа позиция. Джими Джонсън типично в негов стил(особено
в последно време) бавно и методично се придвижваше напред и завърши трети, може
би ако беше имало още едно-две прекъсвания Джими щеше да поведе, или дори
спечели, но това така и не се случи.
Не случи и да видим първата победа на Чейс
Елиът. За сметка на това видяхме Кайл Буш в действие. Чейс има за какво да
съжалява, но най-важното ще е да вземе поука от случилото се. След като водеше
уверено с аванс от над 4 секунди, той (както и екипа му) се успокоиха и
забавиха темпото. Дали Нюмън попречи или не няма никакво значение – ако Елиът
имаше повече опит, щеше да намери начин да го изпревари и продължи да поддържа
аванс. Точно това каза и след финала Кайл Буш „...изненадах се, че не ги
изпревари…“ (изостаналите пилоти) и това беше точно така. Да загубиш
състезанието точно в края и да осъзнаваш, че сам си се провалил е наистина
тежко, но Чейс има сили да продължи. Има и кой да му помага и подкрепя, а дори съчувствието
от страна на иначе доста безчувственият към другите пилоти Кайл Буш е
показателно за уважението, което Елиът младши вече е спечелил.
Накрая да обобщя. Изненада би било, ако на
финала в Маями не достигнат Мартин
Труекс и Кайл Буш и шампионът не е един от тях двамата. Не че подценявам
останалите, но с оглед на представянето им(на почти всичките 10) никой от тях
не показва такъв хъс и стабилност през годината. В следващите три състезания ще
си проличи кой има най-голям шанс да се присъедини към тях, но ако трябва да
предположа(или по-скоро заложа) това ще са Кайл Ларсън и Джими Джонсън, в
случай че Дени Хемлин не вдигне темпото, защото неговата Тойота би трябвало да
е точно толкова бърза, колкото и тези на Труекс и Буш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар