НАСКАР

След дълго мотаене и протакане все пак реших, че е време да споделя някъде всичко, което знам, научавам и виждам в НАСКАР с всички, които харесват тези състезания.
Планът е поне веднъж седмично да пиша, ще ми се да има нещо като анализ на изминалата надпревара, но на първо време започвам с по-общите и глобални неща.


Мико

петък, 3 септември 2021 г.

НАСКАР – Блейни спечели, Ларсън е шампион на редовния сезон

Райън Блейни спечели втора поредна победа и трета за 2021-ва в последната за редовния сезон надпревара на Дайтона. Втори финишира Крис Бушиър, но малко по-късно в колата му бяха установени нередности и той бе дисквалифициран. След много инциденти в края на състезанието последния слот за плейофите остана притежание на Тайлър Редик, който успя да завърши, въпреки сериозните повреди по автомобила си. Кайл Ларсън остана начело в класирането, макар да бе въвлечен в масовата катастрофа в последната обиколка и така спечели купата за шампион на редовния сезон. Плейофите започват тази неделя, като в продължение на десет седмици постепенно претендентите ще останат само четирима за финала във Финикс на седми ноември.


Но нека да започнем отначало. Кайл Ларсън бе един от наказаните преди старта, заради нередности на техническия преглед и потегли от дъното. На трасе като това в Дайтона това не е особен проблем, но малко странно преди началото в интервю Ларсън изрази притесненията от това че стартира в дъното. Странното е че изглеждаше притеснен, вероятно повече заради самото наказание, което го отпрати назад, а може би се опасяваше, че ако след финала има проблеми ще загуби битката с Хемлин. Това не се случи и Кайл Ларсън макар и доста предпазливо се промъкна напред и дори имаше шанс не само за добро класиране, а дори и за победата, но инцидентите бяха доста в края на надпреварата.

Дени Хемлин направи всичко по силите си и бе близо до успех, но не успя да стопи разликата с Ларсън. След първите два етапа сметките показваха, че ако Дени спечели, то Кайл трябва да е след 23-то място и за кратко това бе така, но динамиката на състезанието, както и катастрофите в края промениха това.

Тайлър Редик направи повече от възможното и с почти разрушена кола, с повреди и течове в охладителната система все пак успя да завърши и то пред Остин Дилън, за да заеме последното място в топ 16. Това стана и благодарение на победата на Блейни, който набра инерцията на два поредни успеха и сега ще започне плейофите като потенциален фаворит, поне в първия старт.

По-рано през сезона стана дума, че на седемте трасета, които ще гледаме отново в плейофната битка, Мартин Труекс взе три победи и имаше най-добро представяне. Статистиката от тези седем надпревари даваше и предимство за Уилям Байрон, който пък бе с най-добри усреднени финални позиции. След лекия спад в представянето на двамата, повече при Труекс, сега ще е интересно да се види дали ще потвърдят резултатите си от пролетта. Мартин така или иначе е спряган за един от потенциалните финалисти, който заедно с Ларъсн са с най-голям шанс за четворката във Финикс, поне според букмейкърите на този етап. Аз лично бих добавил към тях Чейс Елиът и може би изненадващо, но мисля, че Дени Хемлин е с потенциала да стигне до финал, въпреки, че все още е без победа през тази година. Не подценявам останалите, но на база представянето до момента това ми изглежда най-реалистичната финална четворка. Разбира се това са само прогнози, които може да се изпълнят и на 50%, а дори и на по-малко, защото сега в последните няколко старта се оформиха и други претенденти. Като например Блейни. Райън е вече с три победи и ако вземе още една в първия или втория етап на елиминациите може да се надява на финал. Алекс Боумън пък е изключително непредвидим. В повечето случаи изобщо не се забелязва в по-голямата част от надпреварите, но изведнъж в края се озовава в позиция да атакува победата. Направи го вече няколко пъти през тази година. Джоуи Логано е способен да изненада всички и това си стана като традиция, така че номер 22 може също да изненада конкуренцията. Брад Кезловски пък винаги търси алтернативните стратегии и наистина имам чувството, че всеки път твърдо иска да опита нещо коренно различно от останалите, пък може и да му се получи. Братя Буш както и миналата година влизат в плейофите доста неуверено, макар и с една идея по-добре от сезон 2020. Трудно биха изненадали конкуренцията, но не трябва да бъдат отписване, особено Кайл. Кърт вече има договор за догодина, така че това ще му донесе успокоение и увереност, че може да пробва и догодина, но това не означава, че при възможност няма да даде всичко от себе си за да премина напред, дори идо финала.  

Кевин Харвик влиза в плейофите като последен в класирането, след приравняването на точките, а минала година влезе като лидер. За ветерана това е голям удар, но на базата на големия му опит и умения би могъл да се промъкне напред, едва ли до финала, но поне до полуфинала, стига да успее да постигне добри резултати. Мисля си, че за Кевин най-важното е да вземе победа през тази година, точно както това бе и амбицията на Кайл Буш през миналата. Това ще направи сезонът му малко по-успешен, пък догодина пак ще се пробва.

Има трима дебютанти в плейофите, от които най-големи шансове да продължи поне към следващата фаза има Кристофър Бел. Майкъл Макдауъл и Тайлър Редик са с минимални шансове, въпреки че и двамата показаха завидни умения с доста повредени коли през сезона. Амбицията е голяма, но възможностите на колите и отборите им не са чак толкова големи. Същото важи и за Арик Алмирола, поне през тази година. Добре , че взе една победа, защото често името му спрягано като един от отиващите си пилоти, въпреки, че има както договор, така и добри спонсори.

Общо взето това е картината преди първият старт от плейофите, да видим дали в Дарлингтън ще има изненади, които тотално да обърнат прогнозите.


 

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар