Как работи плейофната система в НАСКАР?

        Както в повечето американски спортове и шампионати, пък и не само там шампионите се определят чрез плейофи. В НАСКАР плейофите бяха въведени през 2004-та година, но реално идеята за това бе обсъждана доста по-рано.

        В началото за плейофите се класираха десетте най-предно класирани пилоти след първите 26 старта и последните десет състезания те си правеха мини-шампионат, който излъчваше крайният победител. Конкретно през 2004-та това бе Кърт Буш.

        Малко по-късно формата бе разширен и във финала влизаха първите 12, след това и 16, а през 2017-та навлезе и настоящият регламент. В него вече има елиминации при които след всеки три кръга отпадат по четирима пилоти. Така след първите три плейофни състезания претендентите остават 12, след още три 8 и накрая за финала се класират четирима. Там при на практика равни условия, точки и възможности те се борят в директна битка за короната.

        Какво правят останалите пилоти, които не се класират или отпаднат по време на плейофите? Продължават да се състезават, като дават най-доброто от себе си, защото за всяка група си има класиране. Тези, които останат извън топ 16 се борят за разпределението на местата от 17-то нататък, като всяка позиция и точка важна. Повече точки значи повече приходи от наградният фонд, а също така и от спонсорите, а по-предното класиране помага в намирането на нови спонсори и поддръжници.

        Отпадналите по време на елиминации пилоти пък се борят за позициите от пето до 16-то място и тук принципът е същият – по-предно класиране, повече пари и спонсори.

        За да се даде повече тежест на пилотите с постоянни резултати по време на редовния сезон всеки победител получава по пет плейофни точки, а за всяка етапна победа се присъжда по една такава точка също. Те са много ценни по време на елиминациите, защото се запазват към актива на всеки пилот и понякога точка или две повече означава преминаване напред в плейофите. В края на редовния сезон допълнителни плейофни точки се дават и на първите десет в класирането, като шампиона на редовния сезон взема 15, вторият десет, третият осем и така до десетото място. Тези бонус точки, заедно с тези от победите в етапи и състезания се зачитат до последното състезание преди финала. Там четиримата финалисти вече нямат нужда от тях и влизат в битката при равни условия, а който завърши пред другите трима става шампион, дори и да не победи на финала, макар до момента това да не се е случвало.