Дени Хемлин спечели първата си победа за сезона в изключително важен момент – началото на плейофите. По този начин пилота на Джо Гибс Рейсинг си осигури място във следващата фаза и малко повече спокойствие в следващите два старта. Дени чака дълго тази победа, последно спечели на Таладега през миналата година, а това бе и 45-тата му в кариерата. След финала той бе много доволен и изморен, а пред репортерите заяви, че е чудесно, че е спечелил сега, но е важно да се представи добре в следващата фаза, която според не го е доста опасна.
Хемлин успя да поведе в края и не позволи на най-сериозният му опонент Кайл Ларсън да го изпревари, въпреки атаката в последната обиколка определена като ход от видео игра. Ларсън даде всичко от себе си, но не успя да се справи, а след финала на въпрос кое му попречи да спечели отговора бе – чистия въздух. Явно наистина когато си лидер нещата се получават по-лесно, което обяснява, защо Хемлин макар да не бе най-бързият на трасето в надпреварата успя да спечели. Влиянието на колите отпред продължава да е голям проблем и дано през следващата година новите коли нямат такива трудности да следват съперника си.
Състезанието в Дарлингтън донесе разочарование за част от участниците в плейофната битка. След инциденти отпаднаха Майкъл Макдауъл, Уилям Байрон, Кайл Буш и Чейс Елиът, с което разместиха сериозно класирането в топ 16. Четиримата отпаднаха, а Алекс Боумън потъна назад след инцидент и всички те потънаха назад в класирането.
Надпреварата в Дарлингтън поднесе доста интересни размествания в представянето, било то заради проблеми или просто разлика от предишната надпревара.
В светлата част на надпреварата обичайно предимство имат едни пилоти, а когато слънцето се скрие други вдигат темпото. И този път имаше такива, но имаше и постоянно представяне от страна на Кърт Буш и донякъде Дени Хемлин. Двамата имаха сходно темпо през цялата дистанция, с леко отстъпление от страна на Хемлин.
Кевин Харвик имаше по-силна първа част на надпреварата, но леко потъна във втората, докато Кайл Ларсън и най-вече Рос Частейн определено бяха по-подготвени за втората фаза от състезанието. При Мартин Труекс младши е трудно да се каже, защото заради няколко грешки, негови и на екипа му нямаше как да се разбере, но по-скоро и той спада към категорията бързи през цялото време.
Сега предстои надпреварата в Ричмънд, където още един претендент би могъл да си осигури място напред или пък да затъне още, ще видим. Ричмънд е трасе с дължина ¾-ти миля, където се използва максималната мощност от около 750 конски сили. През пролетта победата спечели Алекс Боумън, който успя да излъже в края Дени Хемлин (Хемлин води най-много обиколки и спечели и двата етапа) и да спечели. Това бе първата победа за номер 48 откакто за последно Джими Джонсън спечели през 2017-та в Довър. Това бе трета победа в кариерата за Боумън и първата от трите му през тази година. Освен него Харвик, Хемлин и Кайл Буш би трябвало да са претенденти, и ако за Дени победата не е нужна на всяка цена, то за Кайл и Кевин нещата са доста сериозни. След това състезание картината ще придобие малко по-ясни очертания, като тогава вече ще може да се каже кой ще запази шансовете си за финал и кой ще се прости с тях. Кайл Ларсън например дори и да не спечели най-вероятно ще се присъедини към Хемлин като сигурен уастник в следващият етап, но дали ще има още някой с тях след Ричмънд или не зависи от много неща. Пък това е и надпревара на късо трасе, а шорт трак рейсинг си е определение, което винаги носи изненади.
Няма коментари:
Публикуване на коментар