НАСКАР – Одисеята в Тексас приключи с победа на Кайл Буш

               Една одисея в Тексас през 2020-та – това заглавие май повече подхожда за втората надпревара в Тексас. Състезанието започна нормално в неделя, но въпреки предвижданията, които даваха едва 6 процента шанс за дъжд, над Тексас Мотр Спийдуей бавно се спускаше мъгла. Постепенно настилката се навлажни и очаквано започнаха подхлъзванията. След като няколко автомобила от по-задни позиции загубиха сцепление, дойде ред и на лидерите. Първо Дени Хемлин загуби куп позиции, но поне за разлика от Кевин Харвик не се удари в стената. Харвик нямаше късмет и обърса сериозно предпазните стени, а малко по-късно трасето бе съвсем мокро и организаторите спряха надпреварата в края на 52-та обиколка. Започнаха да сушат и тъкмо почти успяха и заваля. И така три дни. Понеделник повече от 12 часа продължиха опитите да се преборят с времето, но не се получи. На три пъти трасето бе съвсем сухо и веднага след това започваше да вали, във вторник пек дори бе по-лошо. Все пак в края на деня дори бе обявен начален час за продължаване на надпреварата, но 15-20 минути по-късно тоново заваля и състезанието отново бе отложено. През зялото това време с колегата Боби Барболов седяхме и чакахме дали все пак ще успеят и честно казано това бе доста мъчително. Виждах как хората от трасето правят всичко възможно, но няма как за се бориш с природата. Отделно от това недоволни фенове заливаха социалните мрежи с гневни коментари и предложения НАСКАР да започне да кара на мокро и на овали, както и доста по-нецензурни предложения и препоръки.

               Дойде сряда и очаквано старта се забави, но с някакви си два часа, на фона на
продължилото вече повече от 70 часа отлагане направо бе нищо.

               Веднага след новия старт, трасето бе доста студено, хлъзгаво и бързо се получиха няколко инцидента. В един от тях Мат Кенест и Бъба Уолас отпаднаха, като Бъба бе доста бесен, според мен изобщо не видя повторението за да разбере, че никой нямаше вина за случилото се. Кенсет се подхлъзна и върху него връхлетя Хемлин, което доведе до повреди в предната част на колата му. Така двамата основни фаворити изостанаха назад и битката за влизане във финала съвсем се завръза. В челото пък Клинт Бойер, който бе начело преди прекъсването в неделя продължи да води, но сериозни конкуренти му бяха Кайл Буш и Мартин Труекс младши. Труекс всъщност получи наказание в неделя за проблеми при техническият преглед. Оказа се че задният му спойлер е модифициран и/или монтиран неправилно и това му донесе не само загуба на позиция за старта, но и загуба на 20 точки от актива. Освен това екипа бе глобен с 35 хиляди долара и Джеймс Смал бе отстранен от това да ръководи номер 19 в това състезание. Въпреки всичко това Мартин успя бързо да стигне до челото и дори да е близо до етпна победа, но така и не успя да се пребори първо с Бойер, а след това и с Кайл Буш. Роуди бе окрилен от шанса да спечели и направи всичко по силите си за да успее. Това определено бе страхотно състезание за Кайл Буш и победата му бе напълно заслужена. Определено Кайл отдавна не е бил толкова доволен и усмихнат, дари забрави за традиционният си поклон с карираният флаг. Както сама каза  - … „доста отдавна беше това, забравил съм…“. С неговата победа пък класирането се заплете много сериозно и макар Харвик и Хемлин да са над чертата, то никой не може да е спокоен и да смята, че има кой знае какво предимство за влизане във финала. Двамата дори теоритично биха могли да не стигнат до четворката, което пък от своя страна ще нанесе сериозен удар на сегашният регламент, който напоследък е доста критикуван. Критиките са основно в посока продължителност и липса на особена тежест на победите в редовния сезон, но това е друга тема.

               Така преди Мартинсвил на практика все още имаме три свободни места за финалисти и само един класиран – Джоуи Логано. Да видим какво ще стане на „Кламера“, но мисля че може да има изненади и то сериозни.

               Междувременно след като Кайл Ларсън бе реабилитиран вече е и с нов договор. Ларсън ще кара за екипа на Рик Хендрик и ще кара с номер 5 – първият номер на отбора от дебюта му през 1984-та. Овакантеният от Боумън 88-ми номер ще изчезне, за да бъде заменен от 5, а тепърва ще се търсят и спонсори на колата. 28 годишният Кайл Ларсън ще бъде най-възрастният пилот на отбора, което е тотално подмладяване в сравнение с преди пет-шест години, когато средната възраст на пилотите на Хендрик Моторспорт бе почти двойна на тази на настоящите.

               Майкъл Джорсън и Дени Хемлин изплюха камъчето и както се очакваше, ще бъдат с Тойота и ще си партнират с екипа на Джо Гибс. С номер 23 Бъба Уолас ще има потенциален шанс за първа победа, но да видим как ще се развият нещата през 2021-ва.

НАСКАР – Настроения и новини преди Тексас 2

               Остават само два старта от плейофите и определянето на финалистите. След като Джоуи Логано успя да измъкне победата от ръцете на Кевин Харвик, остават само три свободни места.

               Успехът на Джоуи разбуни духовете сред феновете, коментаторите и анализатори на НАСКАР зад океана. Прочетох вече куп статии в различни посоки и повечето си приличат по това, че е пагубно за спорта да гледаш как 42 обиколки най-бързата кола не успява да изпревари кола със скорост за дъното на топ десет. Горе долу така определят темпото на Харвик и Логано в Канзас. Факт е, че Логано не бе толкова бърз, факт е че заради аеропакета с повече притискане и сравнително изравнени мощности на двигателите изпреварянията са доста по-трудни. В състезанието обаче в по-ранен етап имаше изпреварвания – самият Харвик се справи с Логано, Чейс Елиът изпревари не един пилот, а Брад Кезловски и Райън Блейни също направиха няколко изпреварвания в челото между бързи коли. Да, предполагам, че има проблеми с „мръсния“ въздух зад водещата кола, но едва ли от НАСКАР се трогват особено, поне няма каквито и да индикации от миналата година насам те да вземат мерки за това. Най-вероятно няма и да вземат, защото всичко е насочено към новата генерация автомобили, която заради пандемията се отложи за 2022-ра година. Може би доста интересен бе коментарът на Мат Кенсет през юли, когато за пръв път кара с този аеропакет след завръщането си – „…не мога да повярвам, че са карат цял сезон с този пакет и продължават да го използват…“. Тогава не обърнах внимание на това изказване, но сега го разбирам. Разбирам и защо представянето му не е толкова добро, колкото се очакваше от опитен пилот като него. Просто колита са много по-различни и явно неудобни за стила на Мат. Вероятно и на Джими, но това е друга тема.

Ако трябва да кажа личното си мнение за финала в Канзас, то според мен Джоуи просто успя за пореден път да подобри колата си до толкова, че да има темпото да удържи Кевин зад себе си. Иначе казано, може и да е бил десети по скорост през по-голямата част от надпреварата, но в края имаше скорост за топ три и точно това му помогна. Харвик мернах някъде е казал, че са били твърде бързи за да спечелят. Това предполагам е иронично казано, но може и да визира по-бързото си износване на гумите, което се видя при него. Каквото и да се говори обаче Логано си спечели честно мястото на финала, за разлика от преди две години на Мартинсвил, когато избута Труекс. И това обаче бе в рамките на правилата на НАСКАР, така че оценката ми е чисто лична в случая, просто не ми хареса начина му тогава на класиране, пък той спечели и титлата. Сега отново Логано е в позиция да се бори на финала и ако спечели, никой не би го обвинил че е незаслужено. Това обаче ще покаже, че плейофната система също не е най-справедливото решение. Когато през 2003-та Мат Кенсет спечели само с една победа титлата, и то спечелена още в началото на сезона, недоволството от това, че други печелят постоянно, пък Кенсет е шампион само с една победа доведе до първата версия на плейофите. Първоначално те бяха мини шампионат с десетте пилоти начело в класирането след редовния сезон. В десет състезания претендентите се бореха само по между си, но без да има отпаднали. (Както и сега и тогава и останалите пилоти извън топ десет имаха своите шансове също). След това бройката нарасна до 12, а след това до 16 и кръгове на елиминации. От въвеждането на плейофи насам, вече няколко пъти се случва така, че шампионът няма най-много точки в края на сезона. Тоест по старата точкова система без плейофни групи и отпадания пръв ще е друг, а не коронованият. През първото издание например вместо Кърт Буш, шампион трябваше да е Джеф Гордън, ако нямаше плейофи. През годините Харвик примерно щеше да е спечели още две титли, а не само една, а Джеф Гордън трябваше да е седемкратен шампион. Правилата обаче са такива и всичко е съобразено с тях. Чуват се вече гласове за промяна на плейоната система, точкуване и дори за скъсяване на сезона. Тежестта на победите от редовния сезон и представянето в него трябва да е по-голяма, защото много често шампиона на редовния сезон е и пилотът с най-много точки (изчислени по старата система), но не винаги е шампион. Има вероятност и дължината на сезона в НАСКАР да бъде намалена или просто плейофите да са само 6-7 състезания, за да се намери начин част от несправедливостите да се коригират. Има предложения (неофициално) НАСКАР да приключва още през октомври за да не се изправя в битка за телевизионна гледаемост с баскетбола, хокей, американският футбол и бейзбола. Дори броя състезания да остане непроменен, това може да се случи с двойни уикенди и стартове в сряда, каквито имаше през тази година. Това обаче са само предположения, предложения и препоръки. Какво ще решат от ръководството на НАСКАР все още не е ясно, но те винаги са били отворени за новости.

               И понеже още не са преминали емоциите от Канзас, да добавя допълнителни подробности за надпреварата. Чейс Елиът имаше проблеми с радиото и това се разбра по време на състезанието. Дори в един момент от рейсконтролът са разглеждали възможността за показване на черен флаг, за да бъде принуден екипът му да го прибере в бокса и да отстрани проблема. До това не се стигна, но след състезанието Елиът спомена в интервютата си, че през повечето време не е чувал нищо по радиото си, но него пък са го чували. Странното е че по време на периодите на жълти флагове връзката е била ок, а по време на зелените флагове сякаш е прекъсвала и отново Чейс не е чувал нито спотъра си, нито тиймшефа си. Това накара вицепрезидента на НАСКАР Скот Милър да заяви, че вероятно са допуснали грешка, че на са му показали черен флаг. Според правилника всеки пилот трябва да има двустранна радиовръзка с екипа си – спотър и шеф екип, ако има проблем с нея трябва да влезе в бокса да отстрани проблема. Самият Елиът пък каза, че не смята, че е бил по-опасен за съперниците от това, че не чува спотъра си. Според младия пилот в много надпревари нямат спотъри пък се състезават и това не е проблем, с което си изказване разбуни духовете.  Според някой фенове на други пилоти Елиът просто е бил пожален от стюардите, само защото е популярен. Според други пък Чейс е в голяма грешка, като отрича значението на спотърите в НАСКАР и това дразни най-вече консервативните фенове. Предполагам, че ще има още полемика по тази тема, така че ще следя какво се случва.

               И накрая, но не на последно място няколко трансферни новини. Чейс Бриско ще новият пилот в Стюърт Хаас догодина на мястото на Клинт Бойер. Очаквано младата звезда от Иксфинити сериите получава правото за дебют, след като до момента има девет победи през този сезон и е първият финалист, след успеха си в Канзас.

               Кайл Ларсън е реабилитиран и лицензът му на пилот ще важи от първи януари 2021-ва! Това също бе очаквано, сега трябва само да разберем къде ще кара догодина Ларсън и дали това прекъсване в кариерата му ще му се отрази негативно на представянето. Продължавам да смятам, че най-вероятното му място ще е в Хендрик Моторспрот на овакантеният номер 88, но маже и да има други опции, ще видим. От Шевроле също са съгласни с реабилитацията става ясно от изказване на говорител на компанията, което прави пътя към завръщането на Кайл Ларсън още по-лесен.

               Опцията пък Ерик Джонс да отиде в Ричард Пети Моторспорт става все по-вероятна, дори се очаква до дни да бъде обявено официално. И докато подготвях това писание, новината бе потвърдена, така че Ерик ще е част от екипа на Ричард Пети . Андрю Мъстейн (шефът на отбора), заяви, че за тях е голяма придобивка да имат един от най-талантливите млади пилоти и понеже са екип само с една кола, Джонс ще получи цялото внимание на тима. Според статия на американски колега(за съжаление забравих кой точно беше за да го цитирам), прехода от Джо Гибс Рейсинг към Ричард Пети Моторспорт е като да се преместиш от Хилтън в крайпътен мотел. Малко грубичко сравнение, но общо взето подходящо за ситуацията.

Официално стана ясно, че още една млада дама ще дебютира в една от трите топ дивизии на НАСКАР. Хейли Диган ще е част от надпреварите с пикапи, след пълен сезон в ARCA Менард сериите (наследник на K&N про сериите, последното стъпало от полупрофесионалните серии към професионалните). Хейли е дъщеря на мотоциклетният състезател Брайън Диган, карал в много и различни екстремни и мотокрос надпревари. Той е звезда от Мото Х Games, спечелил 10 медала и участвал във всичките издания на екстремните игри. Дъщеря му е на 19 години и преди време бе определена като голям талант от Кевин Харвик, който участва в надпревара с нея. Хейли е свързана с компанията Форд в последно време и именно пикап на Форд ще бъде и нейният в екипа на DGR-Crossly, с номер 4 при това.  Това дава шанс на Диган ако покаже добри резултати да продължи нагоре и да стане следващата дама в топ дивизията на НАСКАР, но за целта трябва да минат поне две-три години. Припомням, че в сериите с пикапи има още няколко дали, най-известната от които е Натали Декер, която също е с договор за цял сезон. Русокосата Натали, обаче пропусна два старта, а през част от останалите си спечели прякора Натали Урекер (заигравка с катастрофа) заради инцидентите, които предизвика на няколко пъти. Поне за момента новото поколение момичета пилоти все още не успява да достигне до победи и топ серии, но нищо чудно това скоро да се промени. Хейли дебютира при пикапите с Канзас и завърши 16-та, никак не лош резултат, което вероятно и убеди шефовете на тима да я наемат за догодина.

 

 

                                                                               

НАСКАР Канзас2 –Логано успя да удържи Харвик и е първият финалист

               Джоуи Логано е първият финалист, след като успя да удържи видимо по-бързия Кевин Харвик и да спечели в Канзас. Самият Джоуи беше изненадан след финала, но много доволен. И как да не е, при положение, че реално не бе печелил нито едно състезание от подновяването на шампионата през май. Всъщност Логано спечели с малко късмет във Вегас и след това във Финикс. Първият път бившият му тийм шеф Тод Гордън реши да повика в бокса Блейни преди последния рестарт и това позволи на Логано да рестартира от първа редица и да спечели, а във Финикс отново успя да се промъкне в челото едва в края. Това не омаловажава успехите му, просто за пореден път доказва, че късметът понякога играе голяма роля. Джоуи винаги успява да се позиционира добре в края, точно когато е нужно. През 2018-та събитията се развиха по подобен начин. Логано влезе на финал с две победи  - едната на Таладега през лятото и втората след сериозна битка с Труекс на Мартинсвил. Джоуи се изправи срещу „голямата тройка“ – Харвик-Кайл Буш – Труекс, които общо бяха спечелили 20 състезания (по осем за Харвик и Буш и четири за Труекс) и ги победи в Маями. Сега вече сценарият от би могъл отново ода се повтори. До момента Харвик е с девет победи, Хемлин със седем, а Кезловски с четири.

Всъщност това отново са 20 победи, срещу три, но има още две състезания до финала. Определено Логано направи състезанието на живота си, особено в края, когато както заяви след финала е гледал повече в огледалата си отколкото напред. Предполагам, че букмейкърите веднага ще реагират и ще намалят драстично коефициента за печалба при залог на Джоуи, който в началото на годината не бе особено лош. Преди Дайтона 500, шансовете на Логано бяха определени като равни с Кезловски, като пред тях се нареждаха Кайл Буш, Кевин Харвик, Мартин Труекс и Дени Хемлин. Педи състезанието в Канзас Логано отново не бе особено високо оценен (според букмейкърите отново да подчертая) и шансовете му за титлата бяха два пъти по-малки от тези на Кезловски, а в общото подреждане бе шести от осемте претенденти. Статистиките и коефициентите са просто цифри обаче и те показват тенденции и резултати, а събитията се случват на трасето. Каквото и да се говори за Логано, той е много бърз, много пресметлив и както каза Харвик  - много добър блокировач. Както вече съм отбелязвал, след прекъсването на сезона надпреварите започнаха да се провеждат без нито една тренировъчна обиколка и тогава много ясно си пролича, как при Джоуи нещата почти винаги се подобряват по време на състезание. Дори да започне колебливо, както стана това и в Канзас, той намира начин да промени настройките си така, че в края да е много бърз. Това наистина ми правеше впечатление през цялата година. Не така например бяха нещата при други пилоти, като да речем вчера при Чейс Елиът. Видя се че е бърз в началото, но в края някак потъна, същото важи и за Кезловски и Труекс.

               Всъщност влиянието на чистия въздух пред лидера се оказа ключът в надпреварите на трасетата с дължина миля и половина и повече. Намалената мощност (на около 550 к.с.), по-сериозното притискане на колите (което води до по-сериозно износване на гумите и работата с тях става много важна), показа, че дори на овалите извън Таладега и Дайтона има значение „пакетното“ придвижване. Макар и в по-малка степен „влакчето“ от коли трудно се разкъсва в първите обиколки след рестарта, а веднъж повел колоната лидерът успява да се откъсне и регулира темпото на колоната. Кайл Буш потвърди тази теза в изказването си след надпреварата. Според него в средата на колоната е много по-трудно да изпреварваш и да се промушваш напред, докато в момента в който е повел колоната темпото и  поведението на колата му е съвсем различно. Вероятно след много оплаквания не само от страна на Буш, от НАСКАР ще преразгледат аеродинамичният пакет догодина, но това едва ли ще промени кой знае какво, при положение, че от 2022 се очаква новата генерация 7.

               След финала Харвик бе видимо разочарован, но това също повдигна въпроса за трудните изпреварвания с тези правила. Кевин определено бе по-бърз, но така и не успя да се справи с Логано, а второто място все пак му осигури още ценни точки. При Дени Хемлин нещата не тръгнаха добре, след удар в стената (за който май вина донякъде имаше и неговият съотборник Кайл Буш) той потъна назад и 15-тото място беше максимума. Елиът, Кезловски и Труекс не успяха да реализират потенциала си от първата част на надпреварата, докато Алекс Боумън бе близо до сензация, когато в края настигна Логано и Харвик. Алекс остана трети, а най-огорчен от Канзас си тръгна Кърт Буш. Гръмнал двигател на Шевроле за пръв път от доста време насам стана причината Кърт да приключи надпреварата доста рано, а иначе колата му бе доста добра. Сега всички без Логано трябва да подходят сериозно към Тексас, а след това и Мартинсвил, за да определят тримата опоненти на Джоуи в битката за титлата. Между другото, ако помните Тексас, то тогава Остин Дилън и Тайлър Редик удържаха няколко рестарта начело, макар и с по-стари гуми, на трасе от миля и половина със същият този аеропакет, който прави изпреварванията доста трудни. Все още обаче ме гложди мисълта как така като са толкова трудни Мартин Труекс успя така бързо да стигне от дъното на колоната до място в топ 15 за двайсетина обиколки. Същото е правил и Кайл Буш и Дени Хемлин…вероятно просто по-бавните коли са отговора, но може би не е само това. Както и да е, отправяме поглед напред към Тексас, където вероятно ще разберем името и на втория финалист.

 

 

 

НАСКАР – Чейс Елиът с победа на „ровала“ на мокро

               Състезанието на „ровала“ в Шарлот бе историческо – за пръв път в историята на НАСКАР имахме старт на надпревара обявена за мокра. Дъждът този уикенд не бе пречка за провеждането на двете състезания от Иксфинити и Къп сериите, дори ги направи доста интересни. В събота количеството вода по трасето бе наистина голямо и ЕйДжей Алмендингер успя да комбинира уменията си на неовални трасета с пилотирането на мокро за да спечели. Надпреварата се проточи малко по-дълго от очакваното и в края заради плътната облачност и залязващото слънце на места бе доста тъмно. Това накара организаторите да монтират за неделния ден допълнително 15 прожектора във вътрешната част на трасето, за да може ако притъмнее много да се вижда добре. Не се стигна до там, защото дъждът се изсипа преди обяд и след това така и не заваля повече.

               Малко след старта с мокри гуми се видя, че състезателната линия започва бързо да изсъхва и това накара част от пилотите да рискуват и още в първото прекъсване да мината на сликове. На места все още бе мокро, което доведе до няколко завъртания и инциденти, като постепенно стана ясно, че и четиримата изостанали в класирането пилоти най-вероятно ще отпаднат от плейофите. Арик Алмирола имаше сериозни проблеми, Остин Дилън също. Клинт Бойер и Кайл Буш пък въпреки доста очуканите си коли продължиха да натискат и да се борят за челни позиции, но така и не успяха да преминат напред. Да Кайл това беше очаквано от самият него, след като още след предишните елиминации заяви, че не очаква да продължи в топ осем. За Роуди сезонът се превръща в най-лошият му в цялата кариера, след като вече 32 страта той няма победа. Все пак мисля, че Буш ще направи всичко възможно за да отмъкне победата в едното от оставащите четири състезания, просто защото вече освободен от напрежението за класиране напред ще има възможност да избира стратегия без да се съобразява с печеленето на точки в етапите, а само и единствено за победа. Канзас, Тексас и Мартинсвил са трасета, на които той има доста успехи и определено ще се бори за нови.

               Клинт Бойер пък в първото състезание, след като стана ясно, че се оттегля бе наистина много надъхан и бърз в определени моменти. В края след поредният му контакт се оказа, че е повредил не само хидравликата на управлението, а и самото предно окачване, което е направило последните обиколки много трудни за него. Веднага след финала, той е откаран в медицинския център, много изтощен и вероятно със сериозна мускулна треска на ръцете и раменете. Бойер е добре, прие отпадането си с тъжна усмивка и до края на сезона също като Кайл Буш ще опита да си тръгне с достойнство, по възможност победа. Още тази неделя ще кара в Канзас на домашното си състезание и предполагам ще опита да измъкне победата, но дали ще може ще видим.

               Иначе състезанието за победителя Чейс Елиът се разви подобно на миналогодишното. От самото начало Чейс бе бърз, на три пъти повежда колоната, но в средата на дистанцията изостана, след грешка в бокса. Точно преди рестрат, той трябваше да влезе отново в пита за да затегнат предна лява гума, което го прати почти последен. Елиът подобно на миналата година успя да си пробие път напред, да поведе отново и да спечели четвърта поредна победа на неовално трасе. С това той се утвърди като един от най-добрите роуд-корсъри (както наричат тези специалисти понякога) и вероятно догодина ще е доволен от шестте такива надпревари. Сега пред Чейс стои предизвикателството да влезе във финала – нещо, което до момента му убягва. В класирането Елиът е на четвърта позиция и теоретично би могъл да се класира и без победа, но само ако тримата пилоти пред него спечелят, а някой зад него в класирането. Кевин Харвик продължава да води, той води и в предвижданията за победител в Канзас. Кевин е с девет победи до момента и най-висок процент победи в плейофната фаза от 2014-та година насам (откакто е този формат с елиминации), което го прави основен фаворит за влизане във финала. След него в класирането е Дени Хемлин, който пък имаше кошмарно състезание в неделя и както сам каза, „..добре че се класирах предишната седмица напред, че днес беше много тежко. “. Хемлин е със седем победи и сравнително нисък процент спечелени плейофни надпревари, но той спечели последните два пъти в Канзас, през миналата и през тази година. Преди това пък победител там бе Брад Кезловски, който сега е трети в класирането с четири победи до момента, а мотото му „защо пък ние да не спечелим титлата?“ може да мотивира допълнително екипа. Между другото преди Кезловски в Канзас победител бе и Чейс Елиът. Брад Кезловски е с две победи на това трасе, също толкова имат и Джоуи Логано и Мартин Труекс младши. Харвик и Хемлин пък са с по три, колкото има и Джими Джонсън, а друг ветеран – Мат Кенсет е с две победи. Към победителите в Канзас трябва да добавим и Кайл Буш и Райън Нюмън с по един успех. От осмината претенденти за титлата тук не са печелили Алекс Боумън и Кърт Буш, което в неделя може да се промени, след като и двамата направиха доста добра серия от състезания в последните седмици. Всеки един от топ осем има шанса да се класира за финал ако спечели в Канзас, така че очакванията са за сериозна битка между тях, а и не само. На „ровала“ отлично впечатление направиха Тай Дилън и Ерик Джонс, които нсе още нямат договори за догодина и всеки успех ще ги доближи до оставането в топ дивизията на НАСКАР. В класирането Дилън трудно може да разчита на класиране в топ 20 (за момента е 26-ти на повече от 100 точки зад 20-тото място), то Ерик Джонс успя да измести Джими Джонсън от 17-то (най-високото възможно за пилот извън плейофната 16-ца). Като добавим и амбициите на отпадналите от плейофите пилоти да докажат, че макар да не са в битка за титлата могат да печелят се очертава здрава битка в следващите три състезания. На финала във Финикс предполагам всички ще оставят финалистите да решат спора за титлата и там е по-малко вероятно някой извън четиримата да се поздрави с победа, но не е невъзможно и това разбира се.

 

 

НАСКАР – Дени Хемлин със спорна победа в хаоса на Таледега

               Дени Хемлин се оказа големият късметлия в изпълненото с инциденти състезание на Таладега и спечели седмата си победа за сезона, след много спорен финал. В последните метри на третия (!) овъртайм опит Хемлин успя да изпревари с 23 хилядни Мат ДиБенадето. Мат водеше отчаяна битка за първата си победа и блокираше всеки свой конкурент преди финала, но не успя да се справи с всички претенденти. ДиБенадето рязко затвори Уилям Байрон и двамата имаха конкат, като Байрон излезе от рамките на трасето (двойната жълта линя в долната част), Хемлин за да избегне контакт с тях направи същото. Дени обаче спечели позиции с тази си маневра, като според действащия правилник това е нарушение, но рейс контрола прие, че той е опитвал да избегне инцидент. За сметка на това пък наказаха ДиБенадето за избутването на Байрон и Мат загуби второто си място, като официално бе класиран 21-ви. Малко по-назад първоначално Чейс Елиът, който завърши шести бе наказан за изпреварване отвъд двойната жълта линия и пратен на 22-ра позиция, но близо час след финала стюардите преразгледаха решението си и прецениха, че Елиът е бил принуден да излезе от рамките на трасето от Крис Бушиър. Така Крис бе пратен на 22-ро място, а Елиът върнат на пето (заради наказанието на ДиБенадето). Това разгорещи още повече страстите на феновете, които на всичкото отгоре трябваше да догледат края на надпреварата по кабелния (платен) канал на NBC. Заради по-дългото състезание, програмата на американската телевизия наложи последните минути от екшъна на Таладега бяха прехвърлени по NBCSN, а факта, че този канал е кабелен и платен разяри зрителите.

               Всъщност хаоса в края бе очакван, след като цялото състезание бе накъсано от множество инциденти и дори постави рекорд по прекъсвания. Още в първата обиколка Кристофър Бел се завъртя, а до 14-тата обиколка имаше още две прекъсвания. В няколко инцидента пострадаха колите на голяма част от пилотите и то предимно от плейофната група, като Алмирола, Бойер и братя Буш отпаднаха. Джоуи Логано също. Преди да отпадне обаче Логано получи на два пъти наказание за това, че е принудил съперник да излезе извън рамките на трасето – същото наказание, което получиха ДиБенадето и Бушиър след финала.

               Правилото на двойната (в началото само единична) жълта линя влезе в НАСКАР през 2001-ва година, след смъртта на Дейл Ърнахард.

То бе при ето с цел на местата, където даден пилот може да спачели предимство слизайки опасно ниско на овала да бъде санкциониран. Неведнъж преди това е имало инциденти наложили такива мерки, но в последно време може би трябва да бъде преразгледано. След финала в коментарите си Дейл Ърнхард младши и Дейл Джарет говориха именно за това, че може би трябва да се премахне тази линия.  За момента от ръководството на НАСКАР отказват да приемат, че има проблем с тълкуването, но това състезание го показа ясно. Видимо е, че Хемлин печели предимство спрямо Бушиър и Ерик Джонс отвъд пределите на трасето, а малко след това се озовава в по-изгодна позиция спрямо Байрон и ДиБенадето. Феновете по трибуните дори опитаха да освиркат победителя, но Дени не се впечатли особено. Ситуацията от финала ме върна в 2008-ма година, пак на Таладега, когато подобен случай имаше съвсем различно тълкуване.

https://youtu.be/qk_Gnhb5uXo

               Тогава Тони Стюърт блокира атаката на Реган Смит и изпреварването на Реган не бе прието. Тук тълкуването бе в полза на лидера, който защитавайки позицията си принуди опонента си да излезе от линията и когато завърши изпреварването си и пресече финала, рейс контролът присъди победата на Тони Стюърт. Тук се получи точно обратното, с тази разлика, че в битката бяха трима, а не двама пилоти както през 2008-ма, но ситуацията е много сходна. Не искам да омаловажавам успеха на Дени Хемлин, но мисля, че поне в това отношение Мат заслужаваше да остане поне на второто място. Предполагам, че темата ще продължи да се обсъжда още дълго и ако в края на сезона Хемлин вземе титлата, това ще бъде използвано от неговите опоненти и хейтъри за оспорване на успеха му. Както и да е, сезонът продължава.

               След доста консервативно каране лидера в шампионата Кевин Харвик се замеси в един от инцидентите, но все пак успя да стигне до 20-тото място. То обаче не бе достатъчно Кевин да се класира напред по точки още след Таладега и ще трябва да чака надпреварата в неделя в Шарлът. Между другото стратегията на Дени Хемлин бе сходна и той рано реши да изостане, за да се предпази от евентуални инциденти и както видяхме успя. Дени имаше и проблеми с колата си и много пъти се оплака по радиото, на накрая през смях(преди последните рестарти) каза, че явно са имали голям късмет. Сега Той и Кърт Буш, който имаше също лош ден са единствените с място в топ осем, а за останалите шест позиции ще се борят всички – кой с повече, кой с по-малки шансове. Ровала на Шарлът пък винаги (и двата пъти досега) е било много вълнуващо там. А след финала ще разберем кой продължава и кой отпада, за да започнем да правим сметки, кой е с най-големи шансове за финал и разбира се титла.

 

НАСКАР – Излезе календара за 2021 с нови изненади

               Тези дни излезе календара за догодина и очаквано има големи новости. Дори не знам откъде да започна. Първо броят на неовалните състезания се увеличава на шест, като нови ще са трасето в Остин, Тексас, на Индианаполис ще се кара на неовалната конфигурация и Роуд оф Америка, трасе на което само Иксфинити сериите караха досега. Състезанието на звездите пък се мести в Тексас на овала през юни, а Дъ Клаш, което открива сезона (без точки, както обикновено) ще е на неовалната част на Дайтона.

               Други новости са отпадането на Чикаголенд и Кентъки (както вече беше оповестено по-рано) и появата на Нешвил. Отделно от това първото състезание на Бристол в края на март ще е на дърт трак (неасфалтово), което е може би най-голямата изненада. На такава настилка не е имало надпревара от 1970-та година, единствено пикапите имаха такова трасе в календара в последните години.

               Има размествания в домакинствата, като в плейофите те са най-малко, а Финикс отново остава за финал на сезона. Началото е на 14-ти февруари с Дайтона 500, а финала на 7 ноември във Финикс. Предвидени са две паузи – за Великден и две седмици през лятото по време на отложената Олимпиада. Двойният уикенд в Поконо се запазва в края на юни (състезания в събота и неделя),  но остава единствен за 2021-ва. Всички останали състезания са в традиционните дни събота и неделя, поне за момента надпревари в сряда (или четвъртък) не са предвидени. Редовния сезон завършва с лятната Дайтона на 28-ми август, а плейофите започват седмица по-късно  - на пети септември с Дарлингтън. А, да. И Дарлингът има второ състезание догодина, това ще е второто, а първото ще е на девети май. Атланта също има второ състезание, като и двете ще са през редовния сезон.

               Всичко това обаче остава с уговорката, че ако  се наложи ще има промени, но да се надяваме да не се стига до драстични такива, както стана през тази година. Все още началните часове не са определени, както и част от основните спонсори, но това ще се уточнява допълнително.

               За догодина също така се променя и още нещо. Трасетата с дължина до миля половина (по-къси от миля и половина по-точно) ще бъдат с пакета с повече мощност, а не само на трасета до 1,3 мили както досега. Това включва и новото в Нешвил. Има нови ограничения в часовете в аеротунелите и разработките с компютърни технологии, но на практика 2021-ва ще е последна за тези коли, след това ще дойде новата Генерация 7, така че това не е от такова значение.

               Другото интересно то тази седмица е новия алианс в разработването на двигателите на Шевроле – Хендрик Моторспортс и Ричард Чилдрес Рейсинг. До сега двата тима доработваха сами своите агрегати и предоставяха на други отбори, но ето, че за догодина Шевроле ще опита да се възползва максимално от двата екипа. Прогресът в Ричард Чилдрес през тази година показва, че макар и по-малък тийм (колкото и условно да е това, но все пак е само с две коли, срещу четири на Рик Хендрик) може да направи по-добре двигателя си. Това според първите анализи ще бъде крачка към завръщането на Шевроле на върха – една чудесна новина за феновете на марката, а и за техните пилоти. Като стана дума за пилоти, все по-упорите се налага мнението, че Кайл Ларъсн и Джими Джонсън ще си поделят номер 48 догодина. Джими заяви, че има интерес да кара на неовалните трасета догодина (по-рано стана ясно, че ще кара и на такива в Индикар с Чип Ганаси Рейсинг), Кайл пък почти сигурно води преговори с Рик Хендрик.

               Дени Хемлин пък не пожела да потвърди, че новият им отбор с Майкъл Джордън ще бъде екип на Тойота, което даде поле за много предположения. За момента обаче няма нищо ново, освен това, което споделих предишните пъти.

               И няколко думи за предстоящото състезание. Дени Хемлин ще потегли от първа позиция, първата му след прекъсването през пролетта, но дори и тя не го прави фаворит, поне според букмейкърите. С равни шансове според тях от десет към едно са Хемлин, Чейс Елиът, Джоуи Логано, Райън Блейни, а Брад Кезловски е съвсем близо с 11 към 1. С 12 към едно са оценени Арик Алмирола, Кевин Харвик , Кайл Буш и Уилям Байрон, така че топ десет са с пренебрежимо малки разлики в оценката. Малко изненадващо Ерик Джонс е оценени на 40 към едно заедно с Мат Кенест и Тайлър Редик, което ако аз лично залагах щеше да ме привлече. И тримата са с потенциал за победа, особено на такова непредвидимо състезание като това на Таладега. Другите две имена в по-скоро изненадваща светлина са Райън Нюмън 50 към 1 и Брендън Гоган със сто към едно. И докато за Гоган победата би била сензация то за Нюмън е доста по-вероятна. Брендън пък ще кара за последен път, както той сам обяви в НАСКАР. Ветеранът от Лас Вегас дори цитира герой от анимацията Коли 3, че момента за отказване ще ти се подскаже от младите. Гоган е на 45, няма победи в топ дивизията, но пък има две в Иксфинити и осем при пикапите. Дори е новобранец на годината през 2002 при пикапите, а преди това е печелил западната дивизия в НАСКАР, но по-интересното е, че в началото на кариерата си кара предимно офроуд надпревари и шампион в различни класове през 1995-та и 1996-та. Всъщност Брендан е от семейство на бизнесмени в сферата на хазарта (все пак е от Лас Вегас). Дядо му е един от първите бизнесмени във Вегас (започнал дейността си през 50-те и починал през 2014-та) , а сега баща му притежава доста казина и игрални зали, а самият той първо се е увличал от баскетбол. Общо взето доста интересна личност. Освен всичко това (или точно заради това), благодарение на доброто си финансово състояние подпомага сериозно много и различни каузи, както и именно неговата фамилия бе един от спонсорите на състезанието в Лас Вегас, на когото Кърт Буш благодари лично след финала. Помагал е в кариерата и на Кърт между другото.

               И така предстои Таладега. Всичките шест старта до края на сезона са в нормално за нас в Европа време – 21-22 часа, така че мисля ще може да ги проследите на живо и да се насладим заедно на битките, които предстоят.