Дени Хемлин взе пета победа за сезона в Канзас и продължи да затвърждава позициите си на лидер в плейофите. Дени успя да се пребори във финален щурм, като първо се справи с Квени Харвик, а след това и Брад Кезловски. Двамата бяха сред най-сериозните претенденти в края на надпреварата, в която доста пилоти имаха двоите шансове. Сред тях бе и Мартин Труекс, който обаче в края изостана, подобно нещо се случи и с обичайно бързия Райън
Блейни. Джоуи Логано пък стана причина за инцидент, в който пострадаха няколко коли, сред които и Джими Джонсън. Джими явно повече се вълнуваше от предстоящият му тест с болид от Индикар, който вече факт. Стана ясно, че и бъдещият тим на Макларън също се интересува от проби с Джонсън, както и от евентуалното му наемане, ако реши да се впусне в това приключение. Междувременно се появи новината, че Коул Пърн, бившият тийм шеф на Мартин Труекс младши също поема към Индикар. Или поне временно. Пърн ще бъде главен инженер на екипа на Конор Дейли в тима на Ед Карпентие Рейсинг за Инди 500. Малко изненадващо, но добрите инженери винаги са ценни. Това поражда въпроса защо Коул Пърн напусна НАСКАР, ама наистина защо. Причинете бяха умора и желание да отделя повече време на семейството си (най-често изтъкваната причина при напускане между другото), а този ангажимент е временен, освен ако Коул не реши да продължи с Индикар. Както и да е, засега няма кой знае какви подробности по тази тема.Затварям скобата за Джонсън, Индикар и Пърн и се връщам към Логано. Джоуи имаше проблем с гума и това предизвика инцидента, но иначе отново прогресира след не особено доброто му темпо в началото. В началото имаше и друга звезда – Кайл Буш, който най-после записа етапна победа, но след това имаше много проблеми и ще трябва да почака за победата през този сезон. Иначе Той Труекс и Хемлин бяха лидери в 151 обиколки - повече от половината дистанция (267). Кезловски спечели втория етап и води в общо 30 обиколки, а заедно с Логано и Блейни тримата пилоти на Пенске бяха лидери в общо 72 тура. Уилям Байрон и Алекс Боумън водиха съответно 15 и 6 обиколки, а Харвик - девет. Кевин продължава да води в класирането с 97 точки пред Кезловски, а от плейофната група изпадна Джими Джонсън. Разликата между 12-тия (Клинт Бойер) и 18-тия Джонсън е точно 50 точки, като единствено Остин Дилън (17-ти по точки) е сигурен участник в плейофа, другите трябва да се борят в следващите седем старта. Всяка победа на пилот от тази група ще му осигури участие, но същото важи и за останалите в топ 30.
Сега предстои надпреварата в Ню Хемпшир – трасе с дължина миля и малко (1058), където ще се използва пакета за късите трасета – повече притискане и мощност от около 750 к.с. Особеното на трасето е малкият наклон в завоите – варира от 2-7 градуса (прогресивно, тоест постепенно се увеличава), което не позволява на пилотите да натискат газта до дъно, а това създава предпоставки за интересни изпреварвания. С 4 победи тук Кевин Харвик отново е фаворит за победата, но Джими Джонсън, Дени Хемлин, братя Буш и Райън Нюмън имат по три. По две победи тук имат и Клин Бойер и Джоуи Логано(това са техните първи победи в НАСКАР къп сериите, както и първата на Нюмън), а Брад Кезловски е с една. Логано е най-младият победител на това трасе през юни 2009 - 19 години месец и четири дни и рекорда му едва ли скоро ще бъде подобрен, поради липса на толкова млади пилоти в топ отбори към момента. Любопитното е че през същата 2009-та във втория старт на Ню Хемпшир победата печели Марк Мартин на възраст от 50 години осем месеца и 11 дни – най-възрастният победител. И този рекорд е труден за подобряване, ще видим колко време ще остане Кенсет или пък Харвик в НАСКАР и дали ще успеят да печелят след като навършат 50 години. Интересното е че макар да е печелил четири пъти Харвик е бил лидер в 759 обиколки, а Кайл Буш има 1128 тура като лидер, но с победа по-малко от Кевин. Седем от настоящите пилоти са в топ десет по този показател, като на челните позиции са Джеф Гордън и Тони Стюърт, а в групата попадат още и Труекс, Хемлин, Кърт Буш, Нюмън и Бойер.
Седем оставащи надпревари в пет уикенда на август, като два ще са двойни със състезания и в събота и в неделя, а като добавим и неовалната Дайтона мисля че предстоят страхотни седем старта. Те трябва да оформят плейофната група, а в началото на септември битката за короната ще започне между тях, за да завърши (поне според предварителните планове) в средата на ноември.
Няма коментари:
Публикуване на коментар