НАСКАР Пета победа за Дени Хемлин в Канзас

               Дени Хемлин взе пета победа за сезона в Канзас и продължи да затвърждава позициите си на лидер в плейофите. Дени успя да се пребори във финален щурм, като първо се справи с Квени Харвик, а след това и Брад Кезловски. Двамата бяха сред най-сериозните претенденти в края на надпреварата, в която доста пилоти имаха двоите шансове. Сред тях бе и Мартин Труекс, който обаче в края изостана, подобно нещо се случи и с обичайно бързия Райън

Блейни. Джоуи Логано пък стана причина за инцидент, в който пострадаха няколко коли, сред които и Джими Джонсън. Джими явно повече се вълнуваше от предстоящият му тест с болид от Индикар, който вече факт. Стана ясно, че и бъдещият тим на Макларън също се интересува от проби с Джонсън, както и от евентуалното му наемане, ако реши да се впусне в това приключение. Междувременно се появи новината, че Коул Пърн, бившият тийм шеф на Мартин Труекс младши също поема към Индикар. Или поне временно. Пърн ще бъде главен инженер на екипа на Конор Дейли в тима на Ед Карпентие Рейсинг за Инди 500. Малко изненадващо, но добрите инженери винаги са ценни. Това поражда въпроса защо Коул Пърн напусна НАСКАР, ама наистина защо. Причинете бяха умора и желание да отделя повече време на семейството си (най-често изтъкваната причина при напускане между другото), а този ангажимент е временен, освен ако Коул не реши да продължи с Индикар. Както и да е, засега няма кой знае какви подробности по тази тема.

               Затварям скобата за Джонсън, Индикар и Пърн и се връщам към Логано. Джоуи имаше проблем с гума и това предизвика инцидента, но иначе отново прогресира след не особено доброто му темпо в началото. В началото имаше и друга звезда – Кайл Буш, който най-после записа етапна победа, но след това имаше много проблеми и ще трябва да почака за победата през този сезон. Иначе Той Труекс и Хемлин бяха лидери в 151 обиколки  - повече от половината дистанция (267). Кезловски спечели втория етап и води в общо 30 обиколки, а заедно с Логано и Блейни тримата пилоти на Пенске бяха лидери в общо 72 тура. Уилям Байрон и Алекс Боумън водиха съответно 15 и 6 обиколки, а Харвик  - девет. Кевин продължава да води в класирането с 97 точки пред Кезловски, а от плейофната група изпадна Джими Джонсън. Разликата между 12-тия (Клинт Бойер) и 18-тия Джонсън е точно 50 точки, като единствено Остин Дилън (17-ти по точки) е сигурен участник в плейофа, другите трябва да се борят в следващите седем старта. Всяка победа на пилот от тази група ще му осигури участие, но същото важи и за останалите в топ 30.

               Сега предстои надпреварата в Ню Хемпшир – трасе с дължина миля и малко (1058), където ще се използва пакета за късите трасета – повече притискане и мощност от около 750 к.с. Особеното на трасето е малкият наклон в завоите – варира от 2-7 градуса (прогресивно, тоест постепенно се увеличава), което не позволява на пилотите да натискат газта до дъно, а това създава предпоставки за интересни изпреварвания. С 4 победи тук Кевин Харвик отново е фаворит за победата, но Джими Джонсън, Дени Хемлин, братя Буш и Райън Нюмън имат по три. По две победи тук имат и Клин Бойер и Джоуи Логано(това са техните първи победи в НАСКАР къп сериите, както и първата на Нюмън), а Брад Кезловски е с една. Логано е най-младият победител на това трасе през юни 2009  - 19 години месец и четири дни и рекорда му едва ли скоро ще бъде подобрен, поради липса на толкова млади пилоти в топ отбори към момента. Любопитното е че през същата 2009-та във втория старт на Ню Хемпшир победата печели Марк Мартин на възраст от 50 години осем месеца и 11 дни – най-възрастният победител. И този рекорд е труден за подобряване, ще видим колко време ще остане Кенсет или пък Харвик в НАСКАР и дали ще успеят да печелят след като навършат 50 години. Интересното е че макар да е печелил четири пъти Харвик е бил лидер в 759 обиколки, а Кайл Буш има 1128 тура като лидер, но с победа по-малко от Кевин. Седем от настоящите пилоти са в топ десет по този показател, като на челните позиции са Джеф Гордън и Тони Стюърт, а в групата попадат още и Труекс, Хемлин, Кърт Буш, Нюмън и Бойер.

               Седем оставащи надпревари в пет уикенда на август, като два ще са двойни със състезания и в събота и в неделя, а като добавим и неовалната Дайтона мисля че предстоят страхотни седем старта. Те трябва да оформят плейофната група, а в началото на септември битката за короната ще започне между тях, за да завърши (поне според предварителните планове) в средата на ноември.

НАСКАР Двойна победа за екипа на Ричард Чилдрес в Тексас

               Остин Дилън и Тайлр Редик донесоха двойна победа за отбора на Ричард Чилдрес Рейсинг в Тексас тази неделя. Последната такава бе в далечната 2011 на Таладега, спечелена от Клинт Бойер. Дилън и Редик се възползваха от прекъсване в края и поведоха колоната със само по две сменени гуми, но това не им попречи в три поредни рестарта да останат начело и да удържат натиска на Джоуи Логано, Кайл Буш и Кевин Харвик зад тях. Като истински екип двамата работиха отлично и без излишно напрежение зарадваха феновете на легендарния отбор. С тази победа Остин Дилън си осигури място в плейофната 16-ца, а Редик се доближи

до нея още повече. Ако добрите класирания на новобранеца продължат нищо чудно и той да успее да влезе по точки, а с повече късмет и с победа. Това е трета победа за Дилън, първа за сезона и отново трета за колите на Шевроле, след Боумън и Елиът. Последния спечели в сряда надпреварата на звездите в Бристол и точно както баща си Бил Елиът взе милион долара. По ирония на съдбата баща и син Елиът спечелиха единствените издания на Ол Старс, които не се проведоха в Шарлът. Бил през 1986-та победи в Атланта, а Чейс сега в Бристол. Елиът младши бе умерено агресивен там, като отново загатна за отличната си скорост, но дни по-късно в Тексас нещата не бяха така добри за него и съотборниците му. Чейс не премина през техническия преглед преди надпреварата и загуби осмата си позиция на старта. Сравнително бързо се придвижи напред, но така и не успя да влезе в битка за победата.

               Джими Джонсън бе много бърз и стабилен в началото, но първо наказание за повече механици при спирането му бокса му донесе наказание, а малко по-късно седемкратният шампион (и седемкратен победител в Тексас) се удари в стената и изостана много назад. Уилям Байрон и Алекс Боумън също страдаха от проблеми и липса на скорост, подобно бе и поведението и на останалите коли на Шевроле. Кърт Буш и Мат Кенсет, както и пилотите на по-малките отбори така и не се намесиха сериозно в битката в челото. Донякъде изненадващо обаче Дилън и Редик успяха да удържат в края и това поне е малка утеха за марката.

               Съвсем друго бе положението при Форд. Арик Алмирола и Райън Блейни потеглиха от първа редица и именно те, заедно с Кевин Харвик доминираха в цялата дистанция. Блейни спечели и двата етапа и само късните инциденти и разбъркването на колоната след тях го лиши от заслужена победа. За Райън Блейни остана надеждата, че рано или късно късметът ще е с него и в края на състезанията и той ще спечели още, особено с оглед на темпото му. В началото единствено той от екипа на Пенске бе в челото, но след няколко корекции Логано и Кезловски също се включиха в битката. Точно това прави впечатление в тези състезания без тренировки – те двамата почти винаги намират начин да коригират в правилната посока нещата в хода на надпреварата, за разлика от повечето им колеги. От друга страна Блейни пък напипва настройките на сляпо, точно както това се случва и с Харвик и Хемлин. Всъщност Дени Хемлин отново нямаше късмет, но отново бе най-конкурентният пилот на Тойота през повечето време. В края в челото го замести Кайл Буш, но той кара в събота и в двете надпревари – Иксфинити и Пикапите. Спечели и двете, но в Искфинити сериите бе дисквалифициран заради нередности с колата. Тези допълнителни обиколки вероятно му дадоха възможност за сравнително бърза адаптация към топ дивицията, макар че в началото имаше много оплаквания от колата си. Кайл бе много близо до победата тук, но не успя да се пребори с Дилън и Редик. Кайл Буш бе втори и в състезанието на звездите, но от това може би по-скоро го заболя, отколкото да се зарадва на доброто си темпо.

               Сега в четвъртък през нощта наше време ще бъде старта в Канзас. Честно казано така и не разбрах защо не е в неделя, но явно има някакви съображение за това решение. Това ще е кръг номер 20 (от 26) за редовния сезон и при положение, че има десет победители при седем оставащи надпревари, едва ли ще имам повече от шестима нови победители. Ако това стане, някой с победа ще изгори от плейофите за пръв път от въвеждането на този формат, но едва ли ще се случи.

НАСКАР – Коул Къстър с първа победа след шеметен финал в Кентъки

               Коул Къстър спечели първата си победа в топ дивизията на НАСКАР в шеметен финал в Кентъки, след като в последната обиколка четири коли се бореха за успеха. Този финал ще се помни дълго, а тази четворна битка бе наистина страхотен завършек на надпреварата в неделя. При последния рестарт Кевин Харвик и Мартин Труекс поведоха сериозна битка и това позволи на Къстър да излезе начело и да спечели. Така вече имаме девети победител за сезон 2020 и от 25-та Къстър се изкачи на 20-та позиция в класирането. Победата обаче му дава шанс да влезе в плейофите, стига да няма повече от 16 победителя в следващите девет старта и Коул да остане в топ 30 на класирането. Това едва ли ще се случи, но все пак трябва да се отбележи. В началото на сезона триото Къстър-Редик-Бел дебютира и след две години битки в иксфинити сериите тримата влязоха в елита. С оглед на отборите в които тримата получиха места се очакваше имено Коул Къстър да е с предимство в борбата за новобранец на годината, но нещата не тръгнаха точно така. Тайлър Редик и изненадващо Джон Хънтър Немечек имаха по-добри състезания и съответно взеха повече точки, но ето че в крайна сметка Къстър стана първият от групата с победа. Все пак тимът на Стюърт-Хаас предлага кола победител и макар през тази година само Харвик да беше печелил и Арик Алмирола и Клинт Бойер имат добри класирания, особено първия. Серията от шест поредни финала в топ десет изкачи Алмирола до осмото място в класирането на позиция пред Алекс Боумън, който е с една победа. „Кубинската ракета“ бе много силен в първата половина от надпреварата, но в края нещата като че ли се объркаха. Подобно нещо може да се каже и за Харвик, с тази разлика, че той се позагуби в началото, след това успя да стигне до челото и ако не беше контакта му с Мартин Труекс то Кевин вероятно щеше да спечели. Поне така каза самият Мартин Труекс след състезанието. Харвик има за какво да съжалява, но все още води в класирането, дори авансът му се увеличи леко от 85 на 88 точки пред втория.

               Мартин Труекс се разкая за грешката си в края на надпреварата и определено бе най-сериозният губещ на фона на скоростта, която демонстрира. Той потегли от дъното след наказание за проблеми на техническия преглед, но бързо се проправи път напред и дори поведе. Труекс бе по-бърз от Харвик и вероятно щеше да го изпревари ако не бяха късните прокъсания. Дори и при последния рестарт вероятно щеше да надделее, но се стигна до този контакт и невероятно добрата реакция на Коул Къстър, който трябва да отбележим получи страхотна засилка от Мат ДиБенадето. Между другото Мат също бе много стабилен и бърз и може би само Райн Блейни бе по-бърз от него в цялата надпревара, освен разбира се Труекс. ДиБенадето изпревари на няколко пъти Логано и бе постоянно в челната група, дано скоро успее да спечели и победа, защото има всичко необходимо за това, може би само още малко късмет му е нужен.

               След като колите на Форд отново доминираха, техните конкуренти отново изпратиха противоречиви сигнали. Отново Тойота имат проблем – един от пилотите им е супер бърз, а останалите никакви ги няма. Този път вместо Хемлин топ пилотът беше Труекс, докато Кайл Буш страдаше от всякакви проблеми. Ерик Джонс и Дени Хемлин също не блестяха, а на финала се оказаха и зад Кристофър Бел дори, а той завърши седми, нов добър резултат.

               При Шеви нещата изглеждат дори по-зле, поне като резултати. Скорост явно има, но при финала на етапите и състезанието колите все изостават. Чейс Елиът вървеше добре в началото, но после се срина, а Джими Джонсън направи много добро състезание, но бе завъртян от Брад Кезловски. Впрочем и двата се оплакаха един от друг, а Джими дори си позволи да напише в туитър, че с нетърпение чака следващият рестарт, в който ще е зад Кезловски. Предполагам момента емоция, вероятно двамата вече са говорили и разбрали, но Джонсън наистина имаше добър шанс за престижно класиране или дори победа тук. Джими заема 15-тото място, а с победата на Къстър това означава, че е 16-ти в подреждането за плейофите. Така всеки нов победител извън топ 16 ще го изхвърли от групата и това ще означава край на амбициите за осма титла, колкото и хипотетична да е тя. Ще видим какво ще стане в следващите надпревари и как ще се развият нещата за Джонсън, а също и при останалите претенденти.

               Довечера ще бъде състезанието на звездите, където няма точки, а наградата е само една – милион долара за победителя (и неговия екип де). 35 издания до момента, 34 бяха на Шарлът и едно в Атланта, а сега сцената е нова – Бристол. Последният Велик Колизеум ще приеме и публика, така че атмосферата ще е страхотна и има защо да се гледа. Шампионите и победителите през миналата и тази година участват по право, а преди основната надпревара ще има и шанс за още четирима да влязат в битката. Трима от предварителното състезание и един избран от вота на феновете. През миналата година Кайл Ларсън се промъкна през квалификацията и спечели милиона, но сега няма да участва. Новост ще е изместването на номерата малко по-назад пред задните гуми с цел отваряне на повече пространство за реклами, както и неоновите светлини на колите в стил „Бързи и яростни“ (това последното няма много смисъл, но е за атракция, за светлините говоря.) Друга новост ще е възможността за избор на външна или вътрешна позиция при рестарт, нещо което за момента може да прави само лидера. Ако има успех правилото може да влезе и в състезанията от шампионата.

               В неделя пък НАСКАР отива в Тексас, където въпреки слуховете организаторите твърдо не са го отменили. Това ще е и началото на излъчването по NBC за САЩ, но тук у нас продължава да бъде по Макс Спорт. Така че гледайте и ако нещо ви интересува питайте, знаете как и къде.