НАСКАР Лас Вегас отново е за Логано

Джоуи Логано спечели и през тази година пролетното състезание във Вегас, но съвсем не му беше лесно. Логано остана на трасето преди последният рестарт, заедно с още шестима пилоти и успя да задържи първото място. Със сигурност имаше и късмет от контакта на Мат ДиБенадето и Уилям Байрон, което забави преследвачите му и не позволи на пилотите с нови гуми да го настигнат. Късмет бе е факта, че основните му съперници в челото Райън Блейни и Алекс Боумън влязоха за смяна на гуми и изостанаха при рестарта. А двамата бяха много бързи през цялото състезание. Другите сериозни претенденти пък имаха проблеми. Мартин Труекс бе принуден да влиза за втори път след спиране в бокса, заради незатегнати гайки, което го отпрати назад. Чейс Елиът пък, който буквално летеше по трасето, спечели първите два етапа се оказа със спукана гума след спиране в бокса. Малко по-късно стана ясно, че проблемът е бил във винтила, което е рядко срещано, но за съжаление стана точно при него.

В общи линии сякаш нямаше изявен фаворит в надпреварата, Кевин Харвик бе лидер м най-много обиколки, Логано и Блейни бяха постоянно близо до него, Мартин Труекс и Чейс Елиът също, което предполага доста близко темпо на повечето автомобили. Разликите основно бяха в износването на гумите и там най-сериозно предимство имаха пилотите на Шевроле. При тях скоростта се запазваше най-дълго, а най-бързо като че ли спадаше темпото на Харвик. Ако Труекс пък не бе защитил честа на Тойота, щях да кажа, че те отстъпват на съперниците си, но вероятно проблемите с техническия преглед на Хемлин и Кайл Буш се отразиха на баланса и от там на темпото им. Все пак е трудно да се правят генерални изводи само от едно състезание (Дайтона си е Дайтона, там винаги е различно), но посоката е към близко темпо на основните играчи. Добро състезание направи и Джими Джонсън, с малко повече късмет щеше да завърши и по-напред, а обнадеждаващото представяне отново вади на днаван ред рекордната осма титла. Трябва да проверя как вървят залозите за нея сега и какви ще са, ако Джими спечели някое състезание скоро.

Алтернативната тактика не винаги дава резултат, но този път Рики Стенхаус и Мат ДиБенадето бяха късметлии. Мат завърши втори и бе много щастлив, а Рики остана трети  - най-високо класираният пилот на Шевроле. Двамата показаха, че придържането към определена стратегия трябва да се прави докрай, пък каквото ще да стане, за разлика от например Уилям Баърон, който имаше ресурс за още поне десетина тура в края на състезанието, но спря по-рано. Все пак Байрон остана в играта, но Чад Кнаус трябва да внимава повече, ако иска да спечели първата си победа с новия пилот. Тод Гордън пък обясни защо е решил да повика Блейни в бокса преди края, с подобен случай от 2017-та. Тогава 7-8 обиколки преди края на етап оставил Логано със старите гуми и той се смъкнал до 14-то място. Този път обаче имаше само две ссътезателни обиколки и рискът не бе така голям. Късметът на Логано проработи, защото останаха седмина, Кезловски и Джонсън рестартираха от четвърта и пета редица и в допълнение с инцидента на ДиБнадето и Байрон им попречи да догонят номер 22. Иначе много вероятно един от двамата щеше да спечели или пък дори самият Уилям Байрон. Но това е хипотетично.

Състезанието бе динамично, вълнуващо и с много битки, както и с малко инциденти. Премина просто на един дъх. Следващият старт ще покаже още от разпределението на силите и вероятно ще разкрие още малко от цялата картина в разпределението на силите. За сега обаче плътната борба е интересна и непредвидима, въпреки че главните действащи лица са същите.

Инцидент в последния завой помрачи блясъка на Дайтона 500

               Страховит инцидент в последния завой от надпреварата на Дайтона помрачи блясъка на откриващото състезание за сезон 2020. Автомобилът на Райън Нюмън се завъртя, преметна и бе ударен от Кори Ладжой и се приземи на покрив, като така пресече финалната линия. Колата се запали, за щастие пламъците бяха малки и бързо потушени, защото честно казано при гледката на изтичащият бензин и огънят очаквах всеки момент за се взриви. Стюардите извадиха Нюмън и два часа по-късно стана ясно че състоянието му е тежко, но контузиите (без да се уточняват) не застрашават живота му. Ден по-късно дойде новината, че Нюмън е в съзнание и говори със семейството си, а малко по-късно се появиха и снимки, последвани от информация за изписването му от болницата. На фона на страховитата катастрофа, факта че Нюмън е абсолютно здрав(поне така изглежда) е отлична новина и разбира се демонстрация на нивото на безопасност на пилотите в съвременните коли от НАСКАР. Преди точно 19 години при далеч по-лека наглед катастрофа загина Дейл Ърнхард страши, но както се вижда нещата са се променили значително. Според последната информация Райън Нюмън ще пропусне надпреварата в Лас Вегас този уикенд, защото като негов заместник е обявен Рос Частейн. Не е ясно колко още състезания ще пропусне Нюмън, но определено е роден под щастлива звезда.

 https://twitter.com/roushfenway/status/1230201168091078656

               Да се върнем на Дайтона 500. С пищна церемония, с присъствието на президента Тръмп и препълнени трибуни в неделя старта се забави заради слаб дъжд, а когато колоната потегли времето устиска едва 20 обиколки преди отново да завали. След дълго подсушаване и призоваване на пилотите да седнат в колите си на два пъти, накрая заваля силно и състезанието бе отложено за понеделник.

               Всичко вървеше спокойно, с малки изключения след подновяването на надпреварата, като не особено неочаквано Рики Стенхаус предизвика първото прекъсване и отпадане на Уилям Байрон, а малко по-късно се стигна и до голяма катастрофа с 19 автомобила, част от които така и не успяха да продължат. Нелеп инцидент в бокса пък малко по-рано отпрати Чейс Елиът в дъното, а Мартин Труекс обратно при механиците си. Зареждачът на Елиът не успя да извади навреме кена с гориво и номер 9 тръгна с него (кена). Той изпадна от колата но точно пред Труекс и Мартин повреди предната си решетка. Доста рядък инцидент по принцип особено при топ отбори. Хендрик моторспротс наистина изглеждаха като топ отбор, но това важеше и за останалите коли на Шевроле, колкото и трудно може да се съди за темпото им само от едно състезание и то на Дайтона. Все пак скоростта им бе обнадеждаваща, но късметът не бе с тях. Елиът бе бърз, а Джими Джонсън се задържа в челни позиции повече обиколки отколкото през целия минал сезон (е не буквално, но приблизително). Кърт Буш, Алекс Боумън и в края Кайл Ларсън също имаха добра скорост, а Рики Стенхаус води дълго време битка в челото преди да се смъкне назад. Оптимизъм в лагера на Шевроле, но да видим дали във Вегас пак ще е така.

               Леко отстъпление на Стюърт-Хаас спрямо Пенске, но това бе по-скоро стратегия, отколкото действителната картина. Също като Тойотите на Джо Гибс. Силите изглеждат изравнени и това определено ми харесва, така на преден план ще излязат пилотските качества надявам се.

               В края обичайно стават повече инциденти и този път това отново се потвърди. Не мисля че имаше нещо кой знае колко необичайно, дори в последния инцидент. Това което се видя през миналата година на суперовалите важи и през тази – тандеми. Две коли успяват да избягат за кратко пред останалите, но след това рязко губят скорост и създават предпоставки за инциденти. Това стана с Нюмън в края, след като гледах повторенията на последните обиколки. Страхотно облекчение не само за феновете, но и за неговите колеги е факта, че се размина без наранявания (поне все още няма информация за такива). Най-вече за Блейни и Ладжой. Двамата бяха много притеснени от участието си в инцидента, а Дени Хемлин и екипа на Джо Гибс пък бяха хулени за това, че празнуват. Треньора се извини и обясни, че комуникацията не е била добра и не са разбрали колко сериозен е инцидента, въпреки, че според мен нямаха вина за това че се радват на победата. Това бе втора поредна победа на Дайтона 500 за Дени Хемлин и трета общо в кариерата му, което го нарежда сред най-успешните пилоти тук. Дени започва сезона отлично, точно както и миналата година и ако този път не успее в битката за титлата ще е тежък удар.

               Първият участник в плейофите е ясен (поне за момента), остават още 25 старта за да разберем и останалите 15, които ще се впуснат в битката за короната в НАСКАР за 2020. Още тази неделя може да имаме втори пилот с билет за Финикс, където тази година за пръв път ще е финала.

НАСКАР сезон 2020 – кой и къде

               Дни преди първото състезание от редовния сезон е крайно време да се спра на промените в отборите, новите пилоти и фаворитите за 2020-та. Така че ето кой къде ще кара и на какво ще се надява. Започвам по номерата с които ще се състезават, като това е по предварителна информация – възможно е да има промени, но те ще са предимно за малките отбори.

00 – Куин Хов бе обявен като пилот на екипа на СтарКом Рейсинг – един от най-новите отбори. Младият Хов би трябвало да е титулярен пилот през 2020 и2021-ва година, амтомобила е Шевроле. Класиране в топ 20 в някое състезание общо взето би било най-очакваното представяне, при определени условия може и малко по-напред, но едва ли нещо повече може да очакваме от тях.

1 – Кърт Буш остава в екипа на Чип Ганаси до края на 2021-ва поне, ако се вярва на изявленията през миналата година. Ветеранът се чувства отлично в отбора и определено е един от претендентите за победи и през тази година.

2 – Брад Кезловски е с нов тийм шеф (Джереми Булинс) в следствие на рокадите в отбора на Пенске, останалото си е същото, без може би добрите отношения със съотборника му Джоуи Логано след Дъ Клаш. Това ще е интересна нишка през сезона, а иначе Брад е сред топ пилотите и вероятен финалист тази година.

3 -  Остин Дилън също продължава да е в отбора на дядо си Ричард Чилдрес и през тази година ще търси начин да се върне на алеята на победата, където през миналата не успя да стигне.

4 – Кевин Харвик оповести удължаване на договора си за още два сезона, тоест до края на 2023-та година с настоящия си отбор Стюърт-Хаас. Харвик определено не иска да остане само с една титла и 49 победи и това не е изненада. Кевин продължава да е основен фаворит и вероятен финалист, както в последните години.

6 – Райън Нюмън е още един ветеран, който не иска да се предава и остава и през тази година в Рауш Фенуей. Рокет Мен се вписа добре в тима и сега остава само да успее да спечели и победа, което е доста вероятно да стане скоро, но едва ли ще влезе в битка за титлата.

8 – Тайлър Редик е едно от новите имена с вече доказана репутация в долната дивизия на НАСКАР. Шампион за последните две години, дребничкият Тайлър е част от триото млади таланти сочени за бъдещето на шампионата. Любопитен съм дали бързо ще успее да се адаптира и дали ще засенчи съотборникът си Остин Дилън в отбора.

9 –Чейс Елиът вече се доказа, като на практика вече е лидер на тима на Хендрик Моторспорт и един от топ пилотите на Шевроле. Летвата е вдигната, но все още не е успял да стигне на финал. Дали ще успее да го направи през тази година? Трудно е да се предвиди, но безспорно Елиът е фактор и от него се очакват победи.

10  - Арик Алмирола продължава да е пилот на Стюърт-Хаас, но продължава и да е все така непостоянен. Съществува вероятност догодина да бъде без договор и съответно да остане без отбор. Това налага мобилизация и предполагам ще бъде по-напорист и агресивен през тази година.

11 – Дени Хемлин бе много близо до първа титла през миналата година, която бе наистина една от най-успешните му. Дали ще може да повтори представянето си през тази е трудно да се прогнозира, но след жеста му към Ерик Джонс в Дъ Клаш, Дени си спечели още симпатии от феновете и съотборниците си и в ключов момент това би му било от полза. Ще ми се да е на финала пък там каквото стане.

12 – Райн Блейни позагуби инерцията си от първия сезон с тима на Пенске, така че ще трябва да опита на първо място да бъде близо да съотборниците си, а това не е никак лесно с Кезловски и Логано. Второто е може би малко повече късмет и току виж стигне далеч, дори на финал.

13 – Тай Дилън остава в сателитния на Ричард Чилдрес тийм Джърмейн Рейсинг и все още чака първата си победа. По-малкия брат на Остин така и не получава титулярно място в тима на дядо, въпреки че не отстъпва по талант на брат си. Битките за влизане в топ 15 са най-честите му резултати, с известна доза късмет и топ десет.

14 – Клин Бойер остава в сянката на Кевин Харвик, макар да има много добри състезания. Все нещо обаче не му достига и някак си не го виждам да се бори за титлата. Дано ме опровергае, защото винаги е забавно да слушаш изказванията му, невероятно цветисти са.

15 – Бренан Пул с Премиум Моторспорт. Малък отбор с неясни планове, ще бъдат обявявани състезание за състезание. Няма високи очаквания към тях, Пул пък преди години караше в Иксфинити, но не блестеше особено.

17 – Крис Бушиър в нов отбор, този на Рауш Фенуей, на мястото на Рики Стенхаус младши. При наемането му стана малък скандал, защото явно Рики не бе в течение, но всичко бързо заглъхна и Стенхаус отиде на мястото на Бушиър. Крис е с една победа в кариерата си в прекъснато състезание на Поконо и сега ще трябва да докаже, че заслужава място в по-елитен отбор, мъпреки че екипът на Джак Рауш не е това, което беше преди години.

18 –Кайл Буш си е основен фаворит за титлата и може би ще бъде първият след Джими Джонсън с поредни такива. Поне така ми изглежда в момента. Кайл е един от най-добрите пилоти, но най-важното е че показа израстване в тактически план и това му донесе короната през миналия сезон. Ако не допусне груби грешки е сигурен финалист и само Харвик би бил заплаха за него на финала във Финикс.

19 – Мартин Труекс младши може би ще има затруднения в началото докато свикне с новия си тийм шеф, след като Коул Пърн се оттегли. Иначе като скорост, умения и стратегии трудно има кой да му се противопостави. В общи линии отново е сред фаворитите за титлата.

20 – Ерик Джонс започна с победа в Дъ Клаш, но това не значи нищо. През миналата година сериозно изостана от съотборниците си и ако през тази година пак е така нищо чудно да освободи номер 20 за Кристофър Бел. Това зависи и от Бел разбира се, но най-вече от Джо Гибс.

21 – Мат ДиБенадето е един от любимците на феновете, заради чудесните му изяви на трасетата и извън тях. Откровен и открит, Мат винаги пише и казва това което мисли и буди симпатии, а сега с чуден шанс за добро представяне с екипа на Ууд Брадърс. На практика четвъртата кола на Пенске, Мат ще трябва да оправдае очакванията и да си осигури продължение на договора. Една победа би била достатъчна за това, да видим дали ще успее да я вземе.

22 – Джоуи Логано е най-стабилният пилот през миналата година и ако продължи би могъл да се бори за втора титла. Специфичният му безпардонен стил на каране е както харесван, така и хулен, но както се казва истината е някъде по средата. Логано е талантлив и борбен, може би малко по-агресивен и безразсъден на моменти, най-неприятното за него е че има повече врагове на трасето и почти никакви приятели. Това понякога е сериозен проблем.

24 – Уилям Байрон вече мина подготвителният период и ако не успее да спечели победа през тази година мястото му ще бъде застрашено. Време е отново да видим номер 24 да празнува, но ентусиазмът е леко притъпен след първите обиколки с новия Шевроле. Дано да се лъжа, но ми се струва че отново Тойота и Форд са на крачка-две пред тях и не само за Байрон ще бъде трудно.

32 – Кори ЛаДжой остана в тима на ГоФас Рейсинг, въпреки слуховете, че няма да е пилот там през тази година. Кори може да разчита на изненадващи влизания в топ десет и едва ли на нещо повече.

34- Майкъл Макдауъл също продължава да кара за стария си отбор (Фронт Роу Моторспорт), просто вместо двама съотборници сега ще има само един. Средата на колоната е обичайното място за тима, но в определени състезания имат шансове и за призово класиране.

37 – Райън Прийс с нов номер, но в същият отбор – ДжеТиДжи Дохърти Рейсинг. В екипа направиха размяна на номерата и вместо с 47, Прийс ще бъде с номера на Крис Бушиър, вероятно за да не се дразни Рики Стенхаус, че взема номера на човека, който го замени в стария му отбор. Райън е добър пилот, особено на неовални трасета и е време да го докаже, защото иначе ще има друг пилот в тима догодина.

38- Джон Хънтър Немечек впечатли отбора на Фронт Роу Моторспорт когато замести Мат Тифт и бе ясно от рано, че ще получи място. Оттеглянето на Дейвид Рейгън и здравословното състояние на Тифт обаче наложиха отбора да се откаже от третата си кола, но не и от младия Немечек, който изглежда е наследил таланта от баща си и е наистина бърз.

41 – Коул Къстър е вторият от триото за което споменах по-рано, за негов късмет той получава най-доброта място в сравнение с Редик и Бел. Стюърт-Хаас е отбор с кола победител и през тази година Къстър няма да има оправдание ако завършва след тях и не спечели безапелационно званието новобранец на годината. Ако късметът е с него би трябвало да спечели и победа дори през 2020.

42 – Кайл Ларсън е млад, но вече доказан пилот, но въпреки това в края на годината договорът му с Чип Ганаси изтича и все още не е ясно дали ще продължи с тима или ще потърси друг отбор. Ларсън може би ще потърси развитие другаде, но 2020-та трябва да покаже, че заслужава място в топ отбор и разбира се да го получи. Победи и влизане в плейофите ще помогнат това да се случи или пък да накарат Чип да задържи пилота си и занапред.

43 – Даръл Уолас младши (Бъба Уолас) остава при краля и през тази година, но както и при останалите пилоти без победа ще му е трудно да се задържи още дълго в топ дивизията на НАСКАР. Бъба показа че не се притеснява да се посбута на трасето с всеки, както и да полее с вода почти всеки, но това не е достатъчно. Ще бъде интересно да се следи представянето му, защото предполагам ще се изнерви скоро и ще стане още по-твърд в битките си. Това би могло да му донесе успех, но може и да го постави в неприятна ситуация, която да доведе до търсене на нов отбор.

47 – Рики Стенхаус младши вече стана ясно че ще кара за ДжеТиДжи Дохърти Рейсинг и той веднага се отблагодари за шанса с полпозишън за Дайтона 500. Ако донесе победа на отбора, което не е невъзможно Рики не само ще се докаже, но и ще накара Джак Рауш да скъса шапката си предполагам, от яд че го е освободил. Честно казано вярвам че Рики освен да предизвиква инциденти може и да печели, дано да прави предимно второто.

48  - Джими Джонсън с последен пълен сезон в НАСКАР, како самият той обяви в края на миналата година. Това само по себе си означава, че основният въпрос през годината ще е дали ще успее да вземе рекордната осма титла или подобряването на този рекорд ще се отложи с поне шест-седем години (ако Кайл Буш, Логано, Кезловски, Харвик или някой друг не започне да печели ударно титла след титла). След най-слабият си сезон в кариерата Джими на теория ни би могъл да падне по-надолу в представянето си и би трябвало да бъде спокоен. Ако влезе в плейофите ще удължи мечтата си за титла, но ако поради някаква причина се представи по-зле от миналата година, то това ще бъде наистина много тъжно. Дано да не е пропуснал момента да се оттегли. Една-две победи през тази година биха разсеяли всичките му притеснения и с малко късмет би могъл да триумфира, колкото и малко вероятно да изглежда това на фона на последните две години. Ще продължим да следим как се представя при всяко положение, все пак той е един от най-успешните пилоти в цялата история на НАСКАР.

51 – Джоуи Гейс ще бъде през целия сезон с екипа на Рик Уеър и ще кара за Шевроле и Форд, в зависимост от спонсорите през годината. Топ 20 е основната цел на тима, трудно може да се очаква повече от тях, въпреки трите им коли.

52 – Би Джей Маклауд ще бъде също титуляр в екипа на Рик Уеър през 2020-та, третата кола на екипа няма чартър (слот за участие) и номер 53-54 ще се появява периодично. В Частност за Дайтона 500 е постигната договорка с Дейвид Рейгън да кара с номер 36 в послединя си старт преди окончателно да се оттегли от надпреварите. Възможно е Джеъ  Джей Йейли да кара в част от състезанията, въпреки че се спрягаше името на Гарет Смитли (тежко му на Кайл Буш) за място в отбора.

66 – Тими Хил е титуляр за еМБиеМ – Тойота, екипът планира да кара във всичките надпревари, но скромният им бюджет не предполага особени успехи. Все пак всяка точка ще е ценна.

77 – Спайър Моторспот ще използва отново различни пилоти за това не пиша първо име. Рос Частейн е заявен за Дайтона 500 и Шарълт 600, вероятно ще има и доста познати и непознати имена, но дали ще има нова победа като тази на лятната Дайтона? По-скоро не, но Джъстин Хейли също не очакваше да спечели тогава, така че всичко е възможно. Между другото Хейли ще участва на Дайтона 500 с екип от Икфинити сериите и неговият отбор та Каулинг Рейсинг и с кола за къп сериите, но само за това състезание. Джъстин ще е с номер 16.

88  -Алекс Боумън спечели първата си победа и това затвърди мястото му в Хендрик Моторспорт, но сега е време да продължи да печели. Второто място в квалификацията за Дайтона 500 е добро постижение и отлично начало, а ако вземе и победата ще се укрепи напълно в тима заедно с Чейс Елиът.

95 – Кристофър Бел е третият член на триото таланти, който трябва да го докаже вече в топ дивизията на НАСКАР. След като Ливайн Фемили Рейсинг влезе под шапката на Джо Гибс Рейсинг през миналата година и очаквано представянето им се подобрява. От Бел ще се очаква да бъде в битката за топ десет и дори топ пет, а ако впечатли Треньора, Кристофър ще премина в отбора му. Мисля че ще успее.

96 - Даниел Суарес преживя поредното разочарование и след само един сезон в Стюърт-Хаас, бе освободен. Преди това трябваше да напусне и тима на Джо Гибс и така мексиканският пилот бе на път да изпадне от елита. В последния момент се договори с тима на Гаунт Брадър Рейсинг и  ще бъде титуляр в екипа, където до миналата година караха различни пилоти. Това обаче вероятно ще е последен шанс за Суарес да се задържи в топ дивизията и въпреки че ще кара Тойота ще му е трудно с малкия отбор. Надявам се Дани да има късмет и да продължи да се състезава, защото има талант, ими много фенове, но явно не толкова силни спонсори.

Извън чартърните отбори, независимите (както вече писах Каулинг Рейсинг и третата кола на Рик Уеър) са още няколко.

27 – Рийд Соренсън, Премиум Моторспорт (втората им кола) не са обявили плановете си за 2020, подали са заявка за момента само за Дайтона 500.

49 – Чад Финдчъм е заявката на втори автомобил от екипа на еМБиеМ Моторспорт за Дайтона 500, други планове за сега не са ясни.

62 – Брендън Гоан ще участва само в надпреварите на суперспийдуей трсета (Дайтона и Таладега), като отбор под името Беърд Ойл Рейсинг, но повече нищо не е ясно.

Това ще са действащите лица на сезон 2020 в НАСКАР, който официално започва със старта на Дайтона 500 на 16-ти февруари. 36 състезания почти всеки уикенд с прекъсване по Великден и през лятото ще определят новия шампион в надявам се много оспорвани и вълнуващи битки.