НАСКАР

След дълго мотаене и протакане все пак реших, че е време да споделя някъде всичко, което знам, научавам и виждам в НАСКАР с всички, които харесват тези състезания.
Планът е поне веднъж седмично да пиша, ще ми се да има нещо като анализ на изминалата надпревара, но на първо време започвам с по-общите и глобални неща.


Мико

събота, 16 ноември 2019 г.

НАСКАР последна битка за титлата


               Този уикенд в Хомстед , Маями ще бъдат определени шампионите в трите дивизии на НАСКАР. В петък ще бъде надпреварата при пикапите, в събота в Иксфинити сериите, а неделя е за топ дивизията – Къп сериите.

               Както стана ясно ветераните победиха младите звезди и на финал са Мартин Труекс младши, Кевин Харвик, Дени Хемлин и Кал Буш – пилоти с обща средна възраст от около 38,5 години. Всички те са многобройни победи и с повече от 500 старта в кариерата.
               Мартин Труекс младши. Мартин пръв спечели мястото си на финал с доминантната победа в Мартинсвил, затова започвам с него. Шампион за 2017-та и много сериозен претендент през миналата, Труекс се вписа отлично в отбора на Джо Гибс. С малко плах старт на сезона, вероятно заради времето за адаптация, той „избухна“ малко след първата третина на годината и остана фактор почти във всяко състезание. Седем победи за сезона, три от които в плейофите Мартин се намира в отлична форма и определено ще е сериозен фаворит за втората си титла. Възходът на Труекс в последните години е благодарение на Тойота, на екипа му и на опита, натрупан през годините. Мартин има 26 победи от 512 старта и 19 полпозиции. В състезания е водил общо 8 803 обиколки, повечето от тях в последните четири години. В този период точно той има най-много победи на трасета с дължина миля и половина и това му дава допълнителен аванс, ако гледаме статистиката. Лично според мен, Мартин Труекс младши е основен фаворит, ако трябва да оценя шансовете му в проценти бих казал 30% (ако приемем че всеки на теория е с 25%).
Кевин Харвик. Най-опитният от четиримата е Харвик с 681 старта, 49 победи и 31 попозиции.  Шампион за 2014-та, Кевин е част от финалната четворка от въвеждането на този формат през 2014-та във всичките финали, без този от 2016-та. През миналата година изглеждаше, че ще вземе втората си титла, но лекото отстъпление в последните стартове и може би малшанса в Маями, той не успя. През тази година превъзходството на Стюърт-Хаас вече го няма, но въпреки това Харвик направи всичко по силите си и отново е претендент. Четири победи през годината, започнали доста късно през сезона са точно половината от миналогодишните, но както видяхме на миналия финал, това няма особено значение. И през тази година бе спохождан от грешки на екипа му при спиранията в бокса, вероятно щеше да спечели поне още една-две победи, ако нямаше тези проблеми. Кевин е в конкуренцията на три коли на Джо Гибс, но според него това не е проблем. В негов плюс са тримата му съотборници, въпреки че кой знае каква помощ те няма как да му окажат, поне не и регламентирана такава. Да, биха могли да позабавят някой от съперниците му, но обикновено това не се случва, всички се стараят да не пречат на битката за титлата. Кевин Харвик е с най-много победи на трасета от миля и половина, общо 16, което може и да има значение. Шансовете му според мен са малко под базовите – 20%, най-вече заради грешките на механиците му.
Дени Хемлин. Хемлин е единственият пилот без титла във финала, както бе Логано през миналата. Това не му дава никакво предимство, но е интересен факт. Дени обаче е единственият пилот с две победи тук в Маями, а това е едва второто му участие в този формат. Преди това той бе много близо до титлата през 2010 година, но сатана втори след Джими Джонсън. Хемлин показа много добра скорост, но и много грешки в питстоповете, както и негови го отдалечиха от първото място в редовния сезон. Според много анализатори това би трябвало да е неговата година, започна отлично с победа на Дайтона 500 и сега е на финал, а амбицията за първа титла също е фактор. 37 победи в 505 старта, както и 33 полпозиции(най-много от всички финалисти) му отреждат почетно място сред победителите в НАСКАР, а една титла към тях ще бъде чудесен подарък. Шансове като на Труекс, 30%, макар тези на Мартин да са по-твърди.
Кайл Буш. „Роуди“ стана шампион на редовния сезон и започна много силно годината, но след това дойде сериозен спад. Без победа от 21 старта, вече със сигурност го изнервят и карат да се чувства като Джими Джонсън(както наскоро сам се изрази.) 533 старта с 55 победи (най-много сред финалистите) и 31 полпозици, както и знаменитата титла от 2015-та година са резултати, които би трябвало да го правят фаворит, но грешките на екипа му и най-вече неговите собствени го правят много уязвим. Кайл е единственият, който ще участва за пета поредна година във финала, пропусна само първото издание през 2014-та, но въпреки успехите не ми изглежда като сериозен претендент. През годината определено изоставаше от Труекс и Хемлин, а дори понякога от Ерик Джонс и със сигурност не харесва аеропакета на тазгодишните коли. Може би наистина не му пасва добре и това е основния проблем, възможно е да обърне нещата и точно в Маями да е недостижим, но с оглед на досегашното представяне не ми се вярва. 20% (Не за друго, но да ги докарам до 100 общо), но малко по-несигурни от тези на Харвик.
Четиримата са спечелили 21 от 35 състезания през тази година и вероятно ще добавят и 22-ра победа към тях, но кой ще я грабне е трудно да се предвиди. Не трябва да забравяме, че има и други потенциални победители, нищо, че рядко пилот извън плейофите успява да спечели  в последно време, така че може победителят да е един, а шампионът съвсем друг. Но със сигурност ще е един от четиримата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар