Кайл Буш се превърна от аутсайдер в победител във
финала в Маями и спечели титлата, за втори път в своята кариера. Кайл стана
16-ят пилот с повече от една титла печелейки 56-тата си победа след прекъсване
от 21 старта без успех. Именно дългата суша бе основната причина „Роуди“ да
бъде смятан за аутсайдер, но със стабилно темпо и разумно каране той опроверга
прогнозите. Не че Кайл изобщо е ваден от списъка на претендентите, но наистина
слабата му форма от лятото насам, най-вече в сравнение с възхода на Мартин
Труекс и донякъде Дени Хемлин даваше основание за съмнения. Все пак Кайл Буш
превъзмогна спада в представянето си и бе на ниво, което благодарение до някъде
и на грешките на екипите на Труекс и Хемлин му помогна да спечели.
В неделя в битка за титлата влязоха три автомобила на
Джо Гибс, срещу Кевин Харвик от екипа на Стюърт-Хаас, но ще ден по-рано в
единствената тренировка(в петък валя и заради другите състезания тренировките
бяха отменени, както и квалификацията. Стартовият ред бе според класирането)
Харвик изоставаше от съперниците си. Точно там пък се видя много интересна картинка
– Кайл Буш бе най-бърз, следван от Труекс и Хемлин, но в серия от десет
обиколки Хемлин бе най-бърз. Кайл беше пръв в пет поредни обиколки (средна
скорост), а Труекс водеше при серии от 15 обиколки. Във всичките тези
класирания Харвик изоставаше, но все пак бе в топ десет. На тази база
предполагам заедно с екипа си са решили да направят по-агресивни настройки, за
да бъдат бързи при рестарта и както се видя в къси серии, стратегията на Логано
от миналата година. Надпреварата обаче мина без много прекъсвания и това
провали плана на Кевин Харвик.
Мартин Труекс младши пък имаше уникалният шанс да
направи обиколка с разменени гуми след спирането си бокса. С колегата Боби
Барболов говорихме доста за тази нелепа грешка, за това само с няколко думи.
Механиците бяха разменили предните гуми – лявата и дясната. На овал гумите от ляво
и дясно са със значителна разлика в налягането и размяната им води не само до
по-ниско темпо, но и до сериозни проблеми и предпоставки за повреди. Така на
практика състезанието на Мартин почти бе провалено, но благодарение на дългия
период без прекъсвания той не изостана много. За негов късмет се случи и
завъртането на Джон Хънтър Немечек и това върна Труекс в обиколката на лидерите
за да продължи битката. В края обаче, подобно на Харвик, Труекс остана по-дълго
на трасето в търсене на прекъсване и предимство с по-нови гуми, но това не се
получи. Така за втора поредна година Мартин Труекс остана втори, както и за
втора поредна година пилот с по-малко победи спечели титлата.
За проблемите на Дени Хемлин не знам какво да кажа.
Липса на скорост през повечето време, грешка на механиците, забавяне,
допълнителен стоп…в общи линии през целия сезон бе така. Трети шанс бе за него
това участие във финала след 2010 и 2014-та, дано да има нов шанс догодина,
защото вероятността да остане без титла никак не е малка. Младите пилоти
набират скорост, Чейс Елиът, Кайл Ларсън и Райън Блейни, както и Ерик Джонс и
Алекс Боумън вече имат победи, идват и нови звезди и за ветераните ще бъде все
по-трудно. Точно както вече втора година е така за Джими Джонсън. Джими обяви
преди време, че скоро ще вземе решение за това колко още ще остане, вероятно
чака новия сезон и ако отново има проблеми с колата, скоростта и успехите нищо
чудно догодина да е последната година за него.
19 победи през годината за тима на Джо Гибс е нов
рекорд в съвременната история на НАСКАР, предишният бе на Хендрик Моторспорт от
2007-ма. Отново Тойота бе над Форд и Шевроле и много вероятно тенденцията ще се
запази и през следващата година. За очакванията новините и всичко най-интересно
в НАСКАР през следващата година и през паузата преди нея ще се старая да пиша
възможно най-често тук.
Няма коментари:
Публикуване на коментар