Дени Хемлин спечели правото си да отиде на финала в
Маями, а с второто си място Кайл Буш се присъедини към него, Мартин Труекс и
Кевин Харвик. Шеста победа за сезона, 37-ма в кариерата и една от най-важните,
която го вкара в битката за титлата. Единственият от четиримата без шампионска
корона, Дени сега получава отново тази възможност, след като през 2010 бе
най-близо до спечелването на шампионата, но в крайна сметка остана втори, след Джими
Джонсън. Хемлин потегли трети и спечели първия етап, а във втория води дълга и оспорвана
битка с Чейс Елиът за второто място, а накрая отново поведе и дори имаше комфортен
аванс, преди Джон Хънтър Немечек за предизвика прекъсване девет обиколки преди
финала. Дени и Райън Блейни смениха само по две гуми, което бе риск, но поне за
Хемлин той се оправда.
Странната загуба на темпо в края на втория етап и
най-вече в третия на Джоуи Логано остана загадка, и бе основната причина за
отпадането от финалната четворка на шампиона за миналата година. Логано спечели
втория етап, но след това рязко скоростта му спадна и дори бе затворен с
обиколка от Хемлин. При последния рестарт, Джоуи така и не успя да спечели
достатъчно позиции за да измести Кайл Буш от финала и се прости с надеждите да
защити титлата си. Така тримата пилоти на Джо Гибс и един от тези на
Стюърт-Хаас ще определят шампиона в неделя. За трима битката ще е за втора титла,
а за Хемлин опит най-после да триумфира и да се окичи с първа. За шансовете им
и прогнозите ще пиша следващият път, а сега ще се върна на отпадналите.
Освен драматичното и
малко неочаквано отпадане на Логано, доволно драматично се получи и това на
Чейс Елиът. Пилотът на Хендрик Моторспорт даде всичко от себе си, въпреки, че
във Финикс явно колите на Шевроле не бяха най-бързите. Чейс обаче отново показа
завиден хъс, скорост и …липса на късмет. Спуканата гума предизвика неговото
завъртане и отпадане, в противен случай финалната четворка може би щеше да изглежда
по друг начин. Все пак Чейс е на 23 години и тепърва ще има своите шансове,
защото както видяхме през тези две години той наистина израсна много, а талантът
му е безспорен. Безспорен е и талантът на Кайл Ларъсн и Райън Блейни, но
липсата на скорост бе очевидна, особено за Ларсън. И докато Блейни получи шанс
в края да рестартира от първа редица, то през цялото състезание Ларсън не успя
да влезе в битка за първите места. Причината вероятно е в недостатъчната
скорост на Шевроле тук, защото никой освен Елиът не успя да се бори наравно с
лидерите. Вероятно и това е причината от компанията да предложат друг модел за
следващата година и така само след два сезона с Камаро ZL1, ще преминат на Камаро ZL1
1LE. Разликата не е само в буквите
или пък заради маркетинга, а опит Шевроле отново да се върне на челните
позиции, където в момента Тойота ги превъзхожда, а Форд е близо до японците.
Това обаче ще стане догодина, когато и част от календара ще се промени, финалът
ще бъде във Финикс, а не в Маями и ще има двоен уикенд на Поконо.
Райън Блейни опита
всичко, но проблемът с по-ниското темпо от лидерите го имаше и при него. Не чак
толкова, колкото при Ларсън или пък при Логано в определен период, но не бе
достатъчно бърз. Роля при последния рестарт имаше и Кайл Буш, който предпочете
да атакува и притиска именно него, а не Хемлин и това също не му позволи да
спечели. Въпреки това Блейне бе много близо до успеха, просто както и при Елиът
не му достигна и мъничко късмет.
Така групата на младите
(и четиримата пилоти са на възраст под 30 години) не успя да спечели нито едно
място на финала, за сметка на „ветераните“. Средната възраст на четиримата
финалисти е 38,5 години, чудесно илюстрираща превъзходството на опита, спрямо младостта.
Поне през този сезон, който в по-голямата си част бе доминиран от „старите“, но
и младоците им дадоха отпор.
Няма коментари:
Публикуване на коментар