НАСКАР преди Дарлингтън - какво да очакваме.

               След пауза от седмица навлизаме в последната фаза на шампионата в НАСКАР. Два старта до края на редовния сезон и след това десет състезания с поетапно отпадане, като накрая в Маями ще бъде определен новият шампион. Как изглеждат нещата към този момент?

               Битката за влизане в плейофите е много по-оспорвана от миналогодишната, разликите в точките са доста по-малки, а извън топ 16 има потенциални победители, които все още имат надежда за влизане в плейофите. На първо място това е Джими Джонсън, за когото безпобедната серия продължава вече твърде дълго. Джими има и теоретични шансове да влезе по точки, но победата си остава най-сигурният начин. Зад него в класирането са двама пилоти с потенциал за нови победи – Остин Дилън и Рики Стенхаус младши, а към тях трябва да добавим и почти спечелилият в Бристол Мат ДиБенадето. Всеки един от четиримата би могъл да грабне победа в един от двата старта, а с това и билет за плейофите. С не толкова лоши шансове за успех също не трябва да се изключват и Пол Менард и Крис Бушиър, но все пак техните са по-малки от тези на четиримата изброени преди тях.

               Толкова за тези извън топ 16. Вътре (в топ 16), нещата също не са толкова сигурни, особено за Дани Суарес и Клинт Бойер. Всеки един нов победител от класирането зад тях би ги изхвърлил от плейофите и за това задачата им е да се опитат да спечелят самите те. Не е невъзможно, но като че ли колите на Стюърт-Хаас все имат нещо, което не им достига за да са на нивото си от миналата година. Същото може да се каже и за Арик Алмирола, но той има малко по-комфортен аванс и би могъл да се класира още тази неделя. Райън Нюмън и Ерик Джонс са в подобна позиция, но постоянството на Нюмън, както и опитът му са на негова страна. Ерик Джонс обаче е поставен под напрежение с все още несигурността за мястото му за догодина и на няколко пъти видяхме сериозни грешки от негова страна. Това може да бъде голям проблем, но Ерик го знае.

               Младоците в лицето на Уилям Байрон, Кайл Ларсън, Алекс Боумън и Райън Блени почти сигурно ще продължат, но ако не се представят на ниво ще отпаднат бързо. Най-сериозен потенциал за успехи има при Ларъсн и донякъде Блейни, но и другите двама биха могли да стигнат до втория и дори третия кръг на пресявката, но никой от изброените до тук няма особени шансове за титлата. Тя ще бъде оспорвана от пилотите в топ 8 в класирането до момента.

               Осми в подреждането е Кърт Буш с една победа и една пропусната (на лятната Дайтона). Буш все още не е обявил дали ще остане да кара догодина, но предполагам ще иска да остане, особено с оглед на добрите му резултати. Няма да се изненадам ако се промъкне до финала.

               Чейс Елиът продължава с чудесното си представяне за радост на всички фенове. За година вече има пет победи и все на различни трасета, а през миналия сезон най-добре се представи именно в плейофите. Рик Хендрик заяви, че според него Чейс има потенциал да стане шампион още тази година, но аз лично мисля че дори влизането във финала ще е сериозен успех за него.

Брат Кезловски заема шестото място с три победи, но малко колеблива втора половин на сезона. Неговият подем през миналата година дойде точно тук, в края на редовния сезон и началото на плейофите и съм любопитен дали ще повтори представянето си.

               Кевин Харвик имаше изключително трудно начало на тази година и добре че все пак успя да спечели, защото ако бе останал без победа до момента, вероятно щеше да е доста притеснен. Серия от грешки и проблеми не му позволяват да се бори за титлата за редовния сезон, но за короната си остава сериозен претендент. Освен ако пак няма някакви сериозни проблеми и повреди.

               Мартин Труекс младши започне колебливо с тома на Джо Гибс, но после набра скорост и стана сериозен фактор в повечето надпревари. Ако не беше възхода на Дени Хемлин в последно време, то определено щях да залагам на Труекс за титлата. Сега не съм чак толкова сигурен, но мисля че ще стигне до финала. Всъщност така и така казах да Хемлин да продължа. Дени както неведнъж е ставало дума е единственият от тази група (без Елиът) който не бил шампион. Хемлин обаче има серия от шест финала в топ 5, включваща две победи и това е много сериозна заявка за финал и дори победа в него. За целта само трябва да се опази от грешки, както той така и екипът му и да стигне до Маями.

               Дуото на върха – Кайл Буш и Джоуи Логано са много интересна двойка, която определено не се харесва взаимно. През тази година обаче сякаш поне имат респект един към друг и не се е стигало до сериозни инциденти. Кайл започна годината отлично, но след това се отпусна и сега трябва да се стегне, ако иска да вземе втора титла. Предимството му в точките не е особено голямо именно заради спада в представянето му. Вече 11 старта е без победа, а Труекс и Хемлин показаха, че колата има потенциал. Логано от своя страна прави много стабилна година, въпреки, че има само две победи до момента. Да не забравяме че само с една победа в редовния сезон, той стана шампион през миналата година. Стратегически Джоуи като че по-добре се ориентира от останалите, като е спечелил седем етапни победи – само с две по-малко от Кайл Буш. Разликата в класирането между тях е 39 точки и все още Логано има шанс да завърши пред Буш, което ще му даде аванс в плейофите.

               Така освен двамата лидери, в Маями предполагам ще се борят срещу Труекс и Хемлин, ако се осланям на логиката и представянето до момента. Все пак Харвик и Кезловски също са потенциални финалисти, но все пак местата са само четири. Трудно ми е да си представя по-различна четворка, но хипотетично би могло и никой от тях да не влезе в битка за титлата. Най-невероятният финал който бих могъл да си представя би бил Джими Джонсън, Чейс Елиът, Кърт Буш и Кайл Ларсън. Но не е невъзможен и такъв вариант. Да видим кой до къде ще стигне.     

НАСКАР – Малко новини в лятната пауза

Понеже този уикенд няма старт от къп сериите, нищо че двете други дивизии не почиват, посъбрах малко новини от последните дни, които да споделя.

Нямаше особено време и място да отбележа за инцидента с Дейл Джуниър и неговото семейство, така че започвам с това. Малкият самолет Чесна на Дейл Ърнхард младши е катастрофирал при кацането си на летището близо до Бристъл в четвъртък. Дейл, съпругата му Ейми, дъщеря им и кучето, заедно с двамата пилоти не са пострадали сериозно, но Дейл пропусна ангажимента си на водещ и коментатор по еНБиСи спорт този уикенд. Самолетът се е запалил при кацането и е излязъл от пистата, но всички са успели да напуснат машината преди пожарът да се разрасне. Причините за инцидента се разследват. Дейл сподели в социалните мрежи пост, в който благодареше на всички за помощта и подкрепата. Всичко при тях е наред, както написа той, темата ще има и продължение предполагам. Стана ясно също така, че Джуниър все още не се е отказал от намерението си да кара в Дарлигтън в надпреварата от Иксфинити сериите. Има и план Б, който означава някой друг да го замести, но на Дейл не му се иска да пропуска планираното си участие, което ще е първо и единствено през тази година.

Малко новини около пилотите и техните договори за 2020.

Дейвид Рейгън обяви че се оттегля от следващата година, като пилот на пълен сезон за Фронт Роу Моторспорт, което означава, че евентуално ще участва в някой стартове. Решението му е продиктувано от нуждата да обърне повече внимание на съпругата си и двете им дъщери, защото по неговите думи той е преди всичко съпруг и баща и след това пилот. Все още няма обявен кандидат за неговото място.

          Мат ДиБенадето, както стана ясно няма да продължи да кара за отбора на Ливайн Фемили Рейсинг през 2020-та, все още не е ясно къде и дали ще намери място за следващата година. За неговото място евентуално ще бъде привлечен Кристъфр Бел от Иксфинити сериите или пък Бел ще отиде в екип номер 20, а от там ще дойде Ерик Джонс, това все още не е решено. С представянето си Бристол Мат даде сериозна заявка да остане в НАСКАР, този уикенд пък ще кара в Иксфини сериите за тима на Джо Гибс и ако и там се представи добре ситуацията ще стане доста заплетена.

          Бейли Къри бе наказан от НАСКАР, след като при рутинните тестове в кръвта му са открити забранени вещества. Бейли трябваше да стартира с номер 52 за екипа на Рик Уеър Рейсинг, но бе заменен от Карл Уедърман. Къри публикува официално извинение към екипа си, като така косвено призна за вината си в употреба на наркотични вещества(най-вероятно марихуана). Екипът на Рик Уеър пък за пръв път ще участва с четири автомобила – страхотно постижение за малкият тим, но през седмицата се замеси и в друг скандал, след проблемите на Байли Къри. В началото на седмицата бе обявено, че кола номер 54, управлявана от ветерана Джей Джей Йели ще бъде спонсорирана от траш метъл бандата Слейър, дори в тиутър се появи и проекта за цветовата схема.

В прес съобщението дори се цитираха Том Арая и Кери Кинг от Слейър, които се радваха на факта, че могат да промотират световното си турне, което премина и през България. В петък обаче се оказа, че няма да има партньорство между траш ветераните и екипа на Рик Уеър. По думите на самият Рик имало е разговори, но така и не се е стигнало до сделка, а според пресинформацията от Слейър, за поред път името на групата е твърде плашещо за някой. Участието на траш метъла в НАСКАР не е прецедент, след като преди месец Мегадет бяха спонсори на Тайлър Редик в Ню Хемпшир. Отделно на колата на Редик имаше и реклама на ГиммиРадио – радиостанция за рок, в която собствена рубрика води Дейв Мъстейн – лидерът на Мегадет. Мегадет, Слейър, Металика и Антракс са наричани големите четири на траш метъла и дори преди години имаха световно турне под същото име, за късмет на феновете у нас гостува и в България, откъдето бе заснет концертът и издаден на ДВД.

          В продължение на сили сизъна да отбележа още няколко неясни места.  Дани Суарес, който е за първа година в Стюарт-Хаас заяви, че има опция за следващата година за продължение на контракта, но сега е фокусиран върху влизането в плейофите. Съотборникът му Клинт Бойер е общо взето в същото положение, договорът му с тима изтича в края на годината, но все още няма информация за намеренията на двете страни. Вероятно резултатите от сезона и евентуалното влизане в плейофите ще е от решаващо значение. За място в екипа на Тони Стюърт и Джийн Хаас е спряган Коул Къстър от дъщерния отбор в Иксфинити сериите. Другите двама пилоти на отбора Кевин Харвик и Арик Алмирола имат договори за догодина като този на Алмирола по неговите думи е дългосрочен, от самото начало. Той премина в тима през миналата година, но както знаем винаги има изненади.

Появи се информация, че тимът на Го Фас Рейдинг (номер 32, миналата година там бе Мат ДиБенадето, сега пилот е Кори Ладжой), ще започне да си сътрудничи с отбора на Стюърт Хаас Рейсинг. Това веднага доведе до предположения, че ако се случи, вероятно там би могъл да отиде Коул Къстър. Според някой обаче, Кори Ладжой има договор и спонсори, които може да осуетят освобождаването му.  

 Кърт Буш също все още не е потвърдил дали ще остане с екипа на Чип Ганаси, което също би дало шанс на някой млад пилот, в случай че Кърт реши да приключи кариерата си. На въпроса има ли нещо сигурно за догодина Кърт е отговорил не, няма нищо засега. Ако той се оттегли, което поне според мен е малко вероятно, при положение че все още се забавлява както сам твърди и побеждава, то на неговото място би дошъл Рос Частейн. Рос имаше договор за Иксфинити сериите с тима, но проблемите на ДиСи Солар, който бе основен спонсор накараха Чип Ганаси да закрие програмата си в долната дивизия. Това остави Частейн без кола, но той умело намери място и то не само едно. Рос Частейн участва и в трите серии и е карал в почти всичките стартове на трите дивизии. Първоначално участваше в шампионата на Иксфинити, но след това реши да премине в този на пикапите и там сега е фаворит за титлата. Други пък залагат на Мат ДиБенадето да отиде в кола номер 1, но всъщност след фурора в Бристол, Мат е курдисан където се чуе за място. Мисля че с право, той ще е един от ключовите пилоти в предпочитанията за догодина.

          Въпреки че има договор и за следващият сезон с тима на Ричард Чилдрес Рейсинг, Даниел Хемрик нарече „несигурни“ плановете си за догодина. Слуховете пращат на негово място шампиона за миналия сезон в Иксфинити сериите Тайлър Редик, който кара в дъщерния отбор на Ричард Чилдрес. Друг вариант за Редик е евентуалното връщане на третата кола за отбора, тази с номер 27, която закриха, когато напусна Пол Менард. Това обаче е свързано с много спонсори и е по-малко вероятно да се случи. Междувременно Ричард Чилдрес се оттегли от борда на директорите на асоциацията на собствениците на огнестрелно оръжие (имало било и такава асоциация явно) с мотива, че трябва да се съсредоточи върху отбора си. Това може да означава, че ще търси начин да върне тима си отново към победите, каквито напоследък липсват.

          И за финал нещо доста любопитно. След като стана ясно, че от НАСКАР искат да променят визията на автомобилите за сезон 2021-ва, все повече неща излизат наяве. Вече се знае, че от 15-ки гумите на Гудиър ще станат 18-ки и то може би дори още от догодина, сензационно се прокрадва идеята те да се закрепят само с една гайка, както това става при болидите от Индикар и Формула1. Ако това се случи, то ще бъде истинска революция, спрямо петте гайки, които механиците навиват и развиват в момента. Пот този начин и една от сериозните финансови санкции за липсващи гайки след финала ще отпадна. В момента тя е 10 хиляди долара за всяка липсваща в къп сериите и съответно 5 и 3 в Иксфинити и при пикапите. Само за справка след Бристол има три наказани екипа за липсващи гайки – Кезловски, Елиът и Бойер. И като стана дума за числото три (трима глобени), то да добавя. За трети път през тази година ТВ рейтингът на надпревара е по-висок от миналогодишният. Състезанието в Бристол има ръст спрямо миналия сезон със седем процента, което на фона на общия спад в последните години е отличен резултат. През миналата година само три състезания бяха по-гледани от тези през 2017-та за целия сезон, така че може и да има ново по-добро постижение до края на тази година.

НАСКАР Бристол – Дени Хемлин победи, но Мат ДиБенадето спечели сърцата на феновете.

               Не мога да се сетя за надпревара, след финала на която победителят искрено да съжалява и да се извинява на втория, за това че го е победил. Именно това обаче се случи в Бристол. Дени Хемлин спечели, а след финала изрази искреното си съжаление за това, че е Мат ДиБенадето загуби. Връзката между двамата е още по-емоционална, не само защото са пилоти на Тойота, не само защото и двата автомобила са подготвени от тима на Джо Гибс Рейсинг, но и тийм шефът на Мат – Майк Уилър е бивш шеф на Дени. Много емоции имаше, определено обаче симпатиите на всички бяха на страната на Мат. Само преди няколко дни той обяви, че догодина няма да е пилот на Ливайн Фемили Рейсинг, а в съботната нощ едва не донесе първата победа на тима. ДиБенадето стартира седми и почти през цялото време бе в топ 10, като в края поведе и бе лидер в 93 обиколки – най-много от всички тази вечер.(Отново ще кажа, че съжалявам за това че вече не се дават точки на пилота лидер в най-много обиколки, в този случай, това щеше да е още една заслужена награда. ) Въпреки че не спечели Мат има пълното право да се гордее с представянето си и както Дени Хемлин каза по-късно, ако остане без отбор догодина то тогава всички собственици на отбори са идиоти. Мисля че те все пак не са такива и ще се намери прилично място за 28 годишният пилот от италиански произход.

               Това бе четвърта победа за Хемлин през сезона и 35-та в кариерата, като в последните шест старта той завършва винаги в топ 5, включително двете му победи, тази в Бристол и в Поконо. Това е най-добрата му серия в кариерата и сериозна заявка за титлата, при положение, че изравни по победи Кайл Буш и Мартин Труекс, а определено и при двамата има спад в представянето. Особено при Буш. Така Дени Хемлин вече спокойно може да бъде слаган в сметките за финалната четворка, ако разбира се късметът е с него.

               Късмет нямаха доста пилоти този път. На първо място Джими Джонсън, който отново имаше инцидент, явно прекалено агресивно и нервно кара, както сам сподели след Мичиган. Този път все пак стигна до топ 20 (завърши 19-ти), но вече изостава с 26 точки от 16-тата позиция, само два кръга преди края на редовния сезон. Вероятността да не се класира вече става доста по-голяма, макар и двете трасета, които приемат следващите два старта са добри за него. Това обаче е според статистиката, а пак според нея Джими няма победа вече повече от две години или от 82 състезания насам.

               Кевин Харвик също нямаше късмет. Първо при спирането му в бокса от лидерската позиция крикът на механиците му заяде и го забави, а при рестарта изостана още, а по-късно при следващото спиране в бокса получи повреда в трансмисията. Марти Труекс, Джоуи Логано, Райън Блейни и Рики Стенхаус също имаха лош ден и много проблеми. Списъкът допълват и Арик Алмирола, Остин Дилън, Алекс Боумън и Уилиям Байрон, заедно с Девид Рейгън и Майкъл Макдауъл. Общо взето това е нормално при състезанията на къси трасета, както и на суперспийдуей овали. Може би най-нещастен обаче е Ерик Джонс, който допусна грешка, бе изпреварен от Мат ДиБенадето  и то в момент когато водеше и би могъл да спечели. Още една такава грешка и може би точно той ще отида на мястото на Мат, а в номер 20 ще дойде Кристофър Бел. Да видим обаче как ще се развият нещата до края на годината.

               Кайл Буш отново намери начин да се пребори с всички проблеми и да стигне до челото, но не успя да се включи в битката за победата. Брат му Кърт също не можа да влезе в битката за седма победа тук, но все пак остана в челото. От лидерите в класирането добро състезание направи и Брад Кезловски, а Кайл Ларсън и Чейс Елиът отсрамиха Шевроле. Елиът призна, че през целия уикенд нещо не им е достигало и завърши пети, само благодарение на отличната работа на екипа му при спиранията в бокса. Много доволни от представянето си и точките би трябвало да са Клинт Бойер, Дани Суарес и Райън Нюмън, защото взеха добри точки в битката си за влизане в плейофите.

               Сега след седмица пауза за къп сериите идват Дарлигтън и Индианаполис, а веднага след това началото на плейофите в Лас Вегас и последните 10 старта от сезон 2019.