Ветровитият град показа нагледно защо е наричан така,
въпреки, че кратката буря не беше най-типичната за района, както казаха
организаторите. Състезанието започна и само след десет тура бе спряно, точно
преди трасето да бъде обхванато от бурен вятър и последвалият силен дъжд.
Чудесното начало на Джими Джонсън даде надежда на феновете му, че най-после ще
спечели, но в края не той, а съотборникът му Боумън триумфира с първа победа.
88
обиколки начело за номер 88 и той стана първият пилот с дебютна победа в Чикаго
и първи с дебютна победа с номер 88. Алекс Боумън впечатли с отличното си
темпо, но най-вече с начина по който успя да си върне лидерската позиция в
края. Всъщност финала на надпреварата бе много сходен с миналогодишният – отново
Кайл Ларсън бе много бърз в края и настигна лидера и отново не успя да спечели.
Боумън бе малко по-предпазлив при затварянето с обиколка на изостаналите пилоти
и това позволи на Ларсън да го настигне, натисне и изпревари, но Алекс не се
предаде и още в следващият тур си върна позицията и я удържа до финала. Явно
наистина се бе уморил да завършва втори, както каза самият той след финала.
Така Боумън стана седмият пилот от началото на сезона с победа и вторият от
тима на Рик Хендрик, а темпото на всичките пилоти на отбора (а и на Шевроле
като цяло) вдъхна нови надежди на феновете на марката. Чейс Елиът и Уилиям Байрон
въпреки проблемите си успяваха да се промъкнат напред, а Джими Джонсън напомни
за добрите си години и предполагам това е само началото на неговото завръщане.
Отлично представяне и за другите два тима с победи до
момента, Пенске вкараха и трите си коли в топ 6, докато пилотите на Джо Гибс
имаха скорост, но не и късмет. Особено Кайл Буш, който имаше и контакт с
Логано, но след финала противно на очакванията Кайл бе забелязан в добро
настроение и така и не потърси Джоуи за обяснение(или боксов мач). Това за
пореден път показва, че Буш вече е доста по-улегнал и уравновесен, въпреки, че
не бих разчитал това да е на 100% сигурно. Предполагам Кайл и Мартин Труекс
правеха по-скоро тестове за финала в Маями, заради сходствата в трасетата,
макар да има теоретична възможност да не стигнат до битка за титлата, колкото и
минимална да е тя. Дени Хемлън пък получи наказание за некотролирана гума по
време на питстопа си и възнегодува. Дебата относно това продължи и след
състезанието, като Хемлин влезе в задочен спор в Туитър с НАСКАР и призова за
промяна на правилата. Темата ще търпи развитие предполагам, защото наистина на
моменти за „неконтролирана гума“ и „твърде
много механици зад стената“ се приемат доста спорни моменти. Като дори
подпиране с ръка, което дразни много от феновете, екипите и пилотите.
Ако трябва да посоча най-нещастният пилот след Чикаго
то това според мен е Кевин Харвик. Страхотно темпо, абсолютен лидер със 132
обиколки начело, вероятно с най-бързата кола, но този път пилотска грешка и в
резултат 14-то място. ЪнХепи Харвик обаче предполагам ще вземе реванш скоро и
може да изненада досегашните победители, още повече, че има достатъчно точки за
да е спокоен за продължаването си в плейофите.
При девет оставащи старта до края на редовния сезон
играта ще загрубее, а идва Дайтона, където обикновено има доста агресия и
инциденти. Дори вече започнаха – в последната тренировка Брад Кезловски побутна
и завъртя Уилиям Байрон и той катастрофира. В резултат номер 24 ще използва
резервната си кола и това означава старт от дъното. Кезловски пък заяви, че е
искал да изпрати съобщение до всички, че няма да се остави да бъде блокиран,
защото според него в четири от последните пет състезания на Суперспийдуий той е
бил завесен в инциденти именно заради това. Ще видим какъв отговор ще получи
той, ще видим и дали отборната стратегия като тази на Таладега ще свърши
работа. Надявам се и да видим здрави битки и състезанието да е вълнуващо. Дано
само не се появи отново някоя буря, като тази от четвъртък, която скъси наполовина
първата тренировка на Дайтона.
Няма коментари:
Публикуване на коментар