НАСКАР Сонома – Мартин Труекс отново над всички

               Мартин Труекс младши демонстрира отлична форма и изравни Кайл Буш с четири победи от началото на сезона. В Сонома, където трасето бе в старата си конфигурация по повод 50-тата годишнина от откриването, Мартин отново показа, че може да контролира всичко и на всякакво трасе. С тактиката спечелила през последните две години Труекс и Коул Пърн (неговият тийм шеф) успяха да се справят с опита на Кайл Буш и екипа му да опитат да останат по-дълго, но не се получи.

Реално само двамата пилоти на Джо Гибс бяха в битката за победата, останалите просто не успяха да отговорят на темпото им. Всъщност единствен Дени Хемлин остана на консервативната стратегия и се бори за етапните точки и победи, а в края отново бе в топ десет. Така на практика тима на „Треньора“ буквално размаза конкуренцията, като добавка Ерик Джонс остана осми, а Мат ДиБенадето бе четвърти, с кола подготвяна от екипа на Гибс. С тези резултати Джо Гибс Рейсинг за пореден път бе над всички, а с общо 10 победи от 16 старта нещата клонят към титлата в края на сезона. Труекс като че ли имаше малко проблеми с адаптацията с тима в началото на сезона, но в последно време виждаме страхотен подем при него. Определено в последните състезания успя да засенчи всички и най-вече да спре серията на Кайл Буш, който започна годината по чудесен начин.  Любопитно ще е как ще се развие битката между тях в оставащите състезания, както и разбира се в плейофите и дали в нея ще се включи и Дени Хемлин.

               Другият доминиращ тим, този на Пенске този път не бе на нивото си, може би само Блейни донякъде успя да се справи. Интересното е че от началото на годината Райън Блейни е доста непостоянен, но пък винаги когато неговите съотборници имат проблеми, той няма и обратното. Неговият приятел Чейс Елиът също имаше добро темпо, но повреда го извади от надпреварата, а Уилям Байрон потъна в края. Определено при пилотите на Шевроле имаше проблем с по-бързото износване на гумите, защото както Джонсън, така и Крис Бушиър (освен Елиът и Байрон) имаха сериозен спад в края на стинтовете. Явно все още техните коли не са открили всичките тайни на доброто представяне в надпреварите, но поне в квалификациите изглеждат бързи.

               Сега след първото неовално трасе идва отново традиционното и много близко до това в Маями (където ще е финалът) Чикаголенд. Там на овал с дължина миля и половина всички ще могат да направят и проверка за настройки и за Маями. За това може и някой от лидерите да нямат темпо, заради експериментите. Това ще даде шанс на пилоти, които все още не са побеждавали да получат шанс. Като да речем Кевин Харвик, Кайл Ларсън и дори Джими Джонсън.             Кой все още би могъл да спечели? Освен гореспоменатото трио, от което наистина очаквам поне по една победа, длъжници на екипите са тримата пилоти на Стюърт-Хаас. И ако за Армирола и Суарес е простено донякъде, то Клинт Бойер няма оправдание (не че Харвик има особено де, но все пак няколко грешки на екипа му бяха решаващи), така че поне един от тях би трябвало да намери пътя към алеята на победата. Лично аз ще се радвам това да е Дани Суарес, много ми харесва представянето му през тази година.

Малко по-горе стана дума и за Блейни, който за мен също би могъл да вземе победа още преди края на редовния сезон. Въпрос на време е първи победи да запишат и Уилям Байрон и Алекс Боумън, но при Шевроле все нещо куца, ще видим дали отново ще има екипна работа на Дайтона след две седмици и дали ще е успешна като на Таладега. За Ерик Джонс положението не е много добро, още повече, че все още няма яснота за продължаването на договора му, а младите напират(не че Ерик е стар, но идват по-млади). Така че за него ще е много важно да спечели, въпросът е да не прекали с амбициите, както понякога му се случва и да пропилее шансовете си. Вариант за неговото място е дори Мат ДиБенадето, макар че предполагам ще си остане с Ливайн Фемили Рейсинг в опита си да им донесе първа победа, ако кара така както на Дайтона или Сонома.

При десет старта до края на редовния сезон шансовете за класиране за плейофите стават все по-малки, а битката в дъното на топ 16 ще е сериозна. Всяка една точка ще има значение, но все пак най-лесния път към финалите е победата. Така че ще очакваме оригинални стратегии, сериозни битки и много емоции в следващите състезания.