НАСКАР

След дълго мотаене и протакане все пак реших, че е време да споделя някъде всичко, което знам, научавам и виждам в НАСКАР с всички, които харесват тези състезания.
Планът е поне веднъж седмично да пиша, ще ми се да има нещо като анализ на изминалата надпревара, но на първо време започвам с по-общите и глобални неща.


Мико

четвъртък, 18 юли 2019 г.

НАСКАР Кентъки – Буш и Буш шоу


               В Кентъки видяхме едно чудесно състезание, което малко по-рано изглеждаше решено в полза на Джоуи Логано, но прекъсване шест обиколки преди края промени всичко. С по-новите си гуми Кърт Буш успя да се пребори с по-малкия си брат, за да донесе първа победа за сезона на новия си тим. Това бе първа победа за кола номер 1 от 202 старта и с нея Кърт стана един от малкото пилоти побеждавали с пет различни номера (97, 2, 22, 41, 1), четири различни отбора (Рауш Фенуей Рейсинг, Тийм Пенске, Стюърт-Хаас и Чип Ганаси Рейсинг).
За Кърт Буш това може би щеше да е последен сезон в НАСКАР, но тази победа може и да промени нещата. Неговият договор с Чип Ганаси е само за тази година с опция за следващата и с оглед на представянето си Кърт има още какво да покаже. Определено финалът на състезанието бе страхотен, битката между братя Буш бе твърда, но може би Кайл бе с една идея по-малко агресивен, което даде основание на Кърт да го отбележи веднага след финала. Наистина по-рано в надпреварата видяхме как Кайл се бори с Логано, въпреки че Джоуи бе чувствително по-бърз от него. За номер 22 обаче прекъсването дойде в лош момент, а рестарта му пък бе изненадващо слаб и това го лиши от победата. Като цяло обаче темпото на Логано бе страхотно, за разлика от това на съотборниците му, които имаха доста проблеми. За тима на Стюърт-Хаас нещата започнаха отлично, но отново завършиха с провал. На практика те подобриха най-лошото си постижение от 19 старта без победа от 2011 година. Тогава обаче Тони Стюърт спечели пет и стана шампион, така че все още има надежда за Харвик, Бойер и останалите. Същото важи и за тима на Рик Хендрик – две победи до момента и добро представяне в последните състезания, но все нещо не им достига.
               Имаше доста емоции в Кентъки, наказания сред които спорното на Уилям Байрон за фалстарт, когато Арик Алмирола го засили допълнително и Байрон пресече линия преди Бойер. Имаше и редовните наказания за превишена скорост и неконтролирана гума по време на спиранията в бокса, като традиционна Кевин Харвик и Дени Хемлин бяха сред наказаните. Двамата почти нямат чисто състезание през сезона, което особено за Харвик се изразява в липсата на победи. При само седем старта до края на редовния сезон пък битката за местата в плейофа се изостря. Дани Суарес имаше страхотен шанс, но проблеми със стратегията и спукана гума го отпратиха назад, след като води в първите 50 обиколки. Битката му за топ 16 ще продължи, но може би наистина пропусна най-добрата си възможност за победа. Ветераните Райън Нюмън и Джими Джонсън също са на ръба, но благодарение на опита си мисля че ще успеят да влязат в плейофите. От Джими продължавам да очаквам завръщане, проблясъците стават все повече и може би до края на редовния сезон той все пак ще спечели тази 84-та победа. От Шевроле също се надяват на още успехи, с първото място на Кърт Буш събраха четири през сезона, точно колкото имаха и през миналата година, а целта им е три пъти повече победи.
               На „Магичната миля“ в Ню Хемпшир освен обичайните фаворити като Кайл Буш, Джоуи Логано, Брат Кезловски и Мартин Труекс, се очаква (поне така е било там) в списъка на претендентите да влязат Харвик, Джонсън и Кайл Ларсън – тримата без победа все още. Ако към тях прибавим и младите надежди Елийт, Боумън и Суарес то би трябвало да се получи сериозна битка. Дано да е така.

Няма коментари:

Публикуване на коментар