В Кентъки видяхме едно чудесно състезание, което малко
по-рано изглеждаше решено в полза на Джоуи Логано, но прекъсване шест обиколки
преди края промени всичко. С по-новите си гуми Кърт Буш успя да се пребори с
по-малкия си брат, за да донесе първа победа за сезона на новия си тим. Това бе
първа победа за кола номер 1 от 202 старта и с нея Кърт стана един от малкото
пилоти побеждавали с пет различни номера (97, 2, 22,
41, 1), четири различни отбора (Рауш
Фенуей Рейсинг, Тийм Пенске, Стюърт-Хаас и Чип Ганаси Рейсинг).
За Кърт Буш
това може би щеше да е последен сезон в НАСКАР, но тази победа може и да
промени нещата. Неговият договор с Чип Ганаси е само за тази година с опция за
следващата и с оглед на представянето си Кърт има още какво да покаже.
Определено финалът на състезанието бе страхотен, битката между братя Буш бе
твърда, но може би Кайл бе с една идея по-малко агресивен, което даде основание
на Кърт да го отбележи веднага след финала. Наистина по-рано в надпреварата
видяхме как Кайл се бори с Логано, въпреки че Джоуи бе чувствително по-бърз от
него. За номер 22 обаче прекъсването дойде в лош момент, а рестарта му пък бе
изненадващо слаб и това го лиши от победата. Като цяло обаче темпото на Логано
бе страхотно, за разлика от това на съотборниците му, които имаха доста
проблеми. За тима на Стюърт-Хаас нещата започнаха отлично, но отново завършиха
с провал. На практика те подобриха най-лошото си постижение от 19 старта без
победа от 2011 година. Тогава обаче Тони Стюърт спечели пет и стана шампион,
така че все още има надежда за Харвик, Бойер и останалите. Същото важи и за
тима на Рик Хендрик – две победи до момента и добро представяне в последните
състезания, но все нещо не им достига.
Имаше доста емоции в Кентъки, наказания сред които
спорното на Уилям Байрон за фалстарт, когато Арик Алмирола го засили
допълнително и Байрон пресече линия преди Бойер. Имаше и редовните наказания за
превишена скорост и неконтролирана гума по време на спиранията в бокса, като
традиционна Кевин Харвик и Дени Хемлин бяха сред наказаните. Двамата почти
нямат чисто състезание през сезона, което особено за Харвик се изразява в
липсата на победи. При само седем старта до края на редовния сезон пък битката
за местата в плейофа се изостря. Дани Суарес имаше страхотен шанс, но проблеми
със стратегията и спукана гума го отпратиха назад, след като води в първите 50
обиколки. Битката му за топ 16 ще продължи, но може би наистина пропусна най-добрата
си възможност за победа. Ветераните Райън Нюмън и Джими Джонсън също са на
ръба, но благодарение на опита си мисля че ще успеят да влязат в плейофите. От
Джими продължавам да очаквам завръщане, проблясъците стават все повече и може
би до края на редовния сезон той все пак ще спечели тази 84-та победа. От
Шевроле също се надяват на още успехи, с първото място на Кърт Буш събраха
четири през сезона, точно колкото имаха и през миналата година, а целта им е три
пъти повече победи.
На „Магичната миля“ в Ню Хемпшир освен обичайните
фаворити като Кайл Буш, Джоуи Логано, Брат Кезловски и Мартин Труекс, се очаква
(поне така е било там) в списъка на претендентите да влязат Харвик, Джонсън и
Кайл Ларсън – тримата без победа все още. Ако към тях прибавим и младите
надежди Елийт, Боумън и Суарес то би трябвало да се получи сериозна битка. Дано
да е така.
Няма коментари:
Публикуване на коментар