НАСКАР Джими Джонсън обяви че 2020-та е последната му година

               Само дни след края на сезона дойде и дългоочакваното решение за кариерата на Джими Джонсън. Седемкратният шампион обяви, че следващата 2020-та година ще е последната му като пилот в НАСКАР. Индикации за това имаше още преди година, когато Джими загатна в интервю, че все още не е готов да се оттегли, но в близко време ще вземе решение до кога да кара. Наскоро пък даде и срок в който смята да изясни бъдещето си и ето че вече е ясно.

               Харесван или не, Джими Джонсън е една от най-големите легенди в НАСКАР, третият пилот достигнал до седем титли и единствен за момента с шанс да спечели осма, колкото и трудно да изглежда това в последно време. Честно казано, когато Джими се появи в НАСКАР не му обърнах особено внимание, пък и в този период не следях особено често какво се случва там. Забелязах обаче, че в един момент все по-често победите отиваха при него, а на при Джеф Гордън, както бях свикнал да виждам, когато видя резултатите. В един период дори ме хващаше яд на него, защото симпатизирах на Джеф, а пък този Джонсън все печелеше и печелеше, пък и взе да го задминава по титли. С течение на времето обаче си дадох сметка, че Джими е поел щафетата и рано или късно Джеф трябва да се оттегли, както и стана през 2014-та. Колкото и да е противоречива плейофната система, такива са правилата и просто Джонсън имаше възможност да постигне успехите си съвсем честно и справедливо. Още повече, че той е един от най-коректните пилоти в историята на спорта. Сещам се за неговото изказване по въпроса за побутванията (бъмп енд рън, както ги наричат). „Не ми се отдава да правя бъмп едн рън, защото при мен се получава по-скоро бъмп енд краш…“ (свободен цитат, не претендирам за дословно цитиране). В кариерата си Джими винаги се е придържал към честната игра, въпреки че е имало обвинения за мамене от страна на екипа му и съответните наказания. Такива обаче има постоянно в НАСКАР и не ми се струва уместно да се изтъкват, както видях да пишат някой негови хейтъри. Джонсън си остава легенда, колкото до възможността да спечели осмата си титла догодина, дори ида не я спечели нищо няма да се промени.

               През следващата година всички погледи още от първия старт ще са насочени именно към номер 48 и неговото представяне. На фона на резултатите от последните два сезона е трудно да се очаква Джими да бъде основен фаворит, но благодарение на опита си би могъл да се намеси в битката за победи. С оглед на двегодишната му „суша“, а и на добрите резултати в края на година ще бде изненада ако не вземе поне една победа догодина. А с една победа би могъл да се класира за плейофите, пък там всичко може да се случи. Така Джими Джонсън добави още една интересна сюжетна линия, която ще следим през 2020-та.

               Другата ще е кой ще го замени след това, което също е интересен въпрос. В последите години от тима на Рик Хендрик си тръгнаха Джеф Гордън, Кейси Кейн и Дейл Ърнхард младши, а с оттеглянето на Джонъсн след края на 2020 ще промени напълно пилотския състав на отбора. Новите попълнения вече успяха да се докажат, особено що се отнася до Чейс Елиът, така че Рик Хендрик би трябвало да е спокоен от гледна точка на пилотите. Алекс Боумън и Уилям Байрон също са на добро ниво и е въпрос на време да започнат да трупат победи, ако разбира се колата им го позволява. Тук стигаме до най-болезнената тема- Шевроле и изоставането им от Форд и най-вече от Тойота. През следващата година промените по колите не са съществени, поне на този етап и вероятно разпределението на силите няма да се промени особено. 19 победи за екипи на Тойота, срещу 10 на Форд и седем на Шеви си е сериозна доминация. Все пак има надежда нещата да се поизравнят, което ще бъде в интерес най-вече на феновете(е не и на тези на Тойота), а след това се очаква новата генерация автомобили да влезе през 2021-ва и тогава може нещата дори да се обърнат.

               И за да завърша с Джими Джонсън, който е основната тема този път, ще предположа, че догодина ще влезе в плейофите и ще стигне поне до полуфинала. И ще спечели поне две победи.

НАСКАР – Кайл Буш е новият шампион за 2019

               Кайл Буш се превърна от аутсайдер в победител във финала в Маями и спечели титлата, за втори път в своята кариера. Кайл стана 16-ят пилот с повече от една титла печелейки 56-тата си победа след прекъсване от 21 старта без успех. Именно дългата суша бе основната причина „Роуди“ да бъде смятан за аутсайдер, но със стабилно темпо и разумно каране той опроверга прогнозите. Не че Кайл изобщо е ваден от списъка на претендентите, но наистина слабата му форма от лятото насам, най-вече в сравнение с възхода на Мартин Труекс и донякъде Дени Хемлин даваше основание за съмнения. Все пак Кайл Буш превъзмогна спада в представянето си и бе на ниво, което благодарение до някъде и на грешките на екипите на Труекс и Хемлин му помогна да спечели.

               В неделя в битка за титлата влязоха три автомобила на Джо Гибс, срещу Кевин Харвик от екипа на Стюърт-Хаас, но ще ден по-рано в единствената тренировка(в петък валя и заради другите състезания тренировките бяха отменени, както и квалификацията. Стартовият ред бе според класирането) Харвик изоставаше от съперниците си. Точно там пък се видя много интересна картинка – Кайл Буш бе най-бърз, следван от Труекс и Хемлин, но в серия от десет обиколки Хемлин бе най-бърз. Кайл беше пръв в пет поредни обиколки (средна скорост), а Труекс водеше при серии от 15 обиколки. Във всичките тези класирания Харвик изоставаше, но все пак бе в топ десет. На тази база предполагам заедно с екипа си са решили да направят по-агресивни настройки, за да бъдат бързи при рестарта и както се видя в къси серии, стратегията на Логано от миналата година. Надпреварата обаче мина без много прекъсвания и това провали плана на Кевин Харвик.

               Мартин Труекс младши пък имаше уникалният шанс да направи обиколка с разменени гуми след спирането си бокса. С колегата Боби Барболов говорихме доста за тази нелепа грешка, за това само с няколко думи. Механиците бяха разменили предните гуми – лявата и дясната. На овал гумите от ляво и дясно са със значителна разлика в налягането и размяната им води не само до по-ниско темпо, но и до сериозни проблеми и предпоставки за повреди. Така на практика състезанието на Мартин почти бе провалено, но благодарение на дългия период без прекъсвания той не изостана много. За негов късмет се случи и завъртането на Джон Хънтър Немечек и това върна Труекс в обиколката на лидерите за да продължи битката. В края обаче, подобно на Харвик, Труекс остана по-дълго на трасето в търсене на прекъсване и предимство с по-нови гуми, но това не се получи. Така за втора поредна година Мартин Труекс остана втори, както и за втора поредна година пилот с по-малко победи спечели титлата.

               За проблемите на Дени Хемлин не знам какво да кажа. Липса на скорост през повечето време, грешка на механиците, забавяне, допълнителен стоп…в общи линии през целия сезон бе така. Трети шанс бе за него това участие във финала след 2010 и 2014-та, дано да има нов шанс догодина, защото вероятността да остане без титла никак не е малка. Младите пилоти набират скорост, Чейс Елиът, Кайл Ларсън и Райън Блейни, както и Ерик Джонс и Алекс Боумън вече имат победи, идват и нови звезди и за ветераните ще бъде все по-трудно. Точно както вече втора година е така за Джими Джонсън. Джими обяви преди време, че скоро ще вземе решение за това колко още ще остане, вероятно чака новия сезон и ако отново има проблеми с колата, скоростта и успехите нищо чудно догодина да е последната година за него.

               19 победи през годината за тима на Джо Гибс е нов рекорд в съвременната история на НАСКАР, предишният бе на Хендрик Моторспорт от 2007-ма. Отново Тойота бе над Форд и Шевроле и много вероятно тенденцията ще се запази и през следващата година. За очакванията новините и всичко най-интересно в НАСКАР през следващата година и през паузата преди нея ще се старая да пиша възможно най-често тук.

НАСКАР последна битка за титлата

               Този уикенд в Хомстед , Маями ще бъдат определени шампионите в трите дивизии на НАСКАР. В петък ще бъде надпреварата при пикапите, в събота в Иксфинити сериите, а неделя е за топ дивизията – Къп сериите.

               Както стана ясно ветераните победиха младите звезди и на финал са Мартин Труекс младши, Кевин Харвик, Дени Хемлин и Кал Буш – пилоти с обща средна възраст от около 38,5 години. Всички те са многобройни победи и с повече от 500 старта в кариерата.

               Мартин Труекс младши. Мартин пръв спечели мястото си на финал с доминантната победа в Мартинсвил, затова започвам с него. Шампион за 2017-та и много сериозен претендент през миналата, Труекс се вписа отлично в отбора на Джо Гибс. С малко плах старт на сезона, вероятно заради времето за адаптация, той „избухна“ малко след първата третина на годината и остана фактор почти във всяко състезание. Седем победи за сезона, три от които в плейофите Мартин се намира в отлична форма и определено ще е сериозен фаворит за втората си титла. Възходът на Труекс в последните години е благодарение на Тойота, на екипа му и на опита, натрупан през годините. Мартин има 26 победи от 512 старта и 19 полпозиции. В състезания е водил общо 8 803 обиколки, повечето от тях в последните четири години. В този период точно той има най-много победи на трасета с дължина миля и половина и това му дава допълнителен аванс, ако гледаме статистиката. Лично според мен, Мартин Труекс младши е основен фаворит, ако трябва да оценя шансовете му в проценти бих казал 30% (ако приемем че всеки на теория е с 25%).

Кевин Харвик. Най-опитният от четиримата е Харвик с 681 старта, 49 победи и 31 попозиции.  Шампион за 2014-та, Кевин е част от финалната четворка от въвеждането на този формат през 2014-та във всичките финали, без този от 2016-та. През миналата година изглеждаше, че ще вземе втората си титла, но лекото отстъпление в последните стартове и може би малшанса в Маями, той не успя. През тази година превъзходството на Стюърт-Хаас вече го няма, но въпреки това Харвик направи всичко по силите си и отново е претендент. Четири победи през годината, започнали доста късно през сезона са точно половината от миналогодишните, но както видяхме на миналия финал, това няма особено значение. И през тази година бе спохождан от грешки на екипа му при спиранията в бокса, вероятно щеше да спечели поне още една-две победи, ако нямаше тези проблеми. Кевин е в конкуренцията на три коли на Джо Гибс, но според него това не е проблем. В негов плюс са тримата му съотборници, въпреки че кой знае каква помощ те няма как да му окажат, поне не и регламентирана такава. Да, биха могли да позабавят някой от съперниците му, но обикновено това не се случва, всички се стараят да не пречат на битката за титлата. Кевин Харвик е с най-много победи на трасета от миля и половина, общо 16, което може и да има значение. Шансовете му според мен са малко под базовите – 20%, най-вече заради грешките на механиците му.

Дени Хемлин. Хемлин е единственият пилот без титла във финала, както бе Логано през миналата. Това не му дава никакво предимство, но е интересен факт. Дени обаче е единственият пилот с две победи тук в Маями, а това е едва второто му участие в този формат. Преди това той бе много близо до титлата през 2010 година, но сатана втори след Джими Джонсън. Хемлин показа много добра скорост, но и много грешки в питстоповете, както и негови го отдалечиха от първото място в редовния сезон. Според много анализатори това би трябвало да е неговата година, започна отлично с победа на Дайтона 500 и сега е на финал, а амбицията за първа титла също е фактор. 37 победи в 505 старта, както и 33 полпозиции(най-много от всички финалисти) му отреждат почетно място сред победителите в НАСКАР, а една титла към тях ще бъде чудесен подарък. Шансове като на Труекс, 30%, макар тези на Мартин да са по-твърди.

Кайл Буш. „Роуди“ стана шампион на редовния сезон и започна много силно годината, но след това дойде сериозен спад. Без победа от 21 старта, вече със сигурност го изнервят и карат да се чувства като Джими Джонсън(както наскоро сам се изрази.) 533 старта с 55 победи (най-много сред финалистите) и 31 полпозици, както и знаменитата титла от 2015-та година са резултати, които би трябвало да го правят фаворит, но грешките на екипа му и най-вече неговите собствени го правят много уязвим. Кайл е единственият, който ще участва за пета поредна година във финала, пропусна само първото издание през 2014-та, но въпреки успехите не ми изглежда като сериозен претендент. През годината определено изоставаше от Труекс и Хемлин, а дори понякога от Ерик Джонс и със сигурност не харесва аеропакета на тазгодишните коли. Може би наистина не му пасва добре и това е основния проблем, възможно е да обърне нещата и точно в Маями да е недостижим, но с оглед на досегашното представяне не ми се вярва. 20% (Не за друго, но да ги докарам до 100 общо), но малко по-несигурни от тези на Харвик.

Четиримата са спечелили 21 от 35 състезания през тази година и вероятно ще добавят и 22-ра победа към тях, но кой ще я грабне е трудно да се предвиди. Не трябва да забравяме, че има и други потенциални победители, нищо, че рядко пилот извън плейофите успява да спечели  в последно време, така че може победителят да е един, а шампионът съвсем друг. Но със сигурност ще е един от четиримата.

НАСКАР – Дени Хемлин и Кайл Буш са другите двама на финал

               Дени Хемлин спечели правото си да отиде на финала в Маями, а с второто си място Кайл Буш се присъедини към него, Мартин Труекс и Кевин Харвик. Шеста победа за сезона, 37-ма в кариерата и една от най-важните, която го вкара в битката за титлата. Единственият от четиримата без шампионска корона, Дени сега получава отново тази възможност, след като през 2010 бе най-близо до спечелването на шампионата, но в крайна сметка остана втори, след Джими Джонсън. Хемлин потегли трети и спечели първия етап, а във втория води дълга и оспорвана битка с Чейс Елиът за второто място, а накрая отново поведе и дори имаше комфортен аванс, преди Джон Хънтър Немечек за предизвика прекъсване девет обиколки преди финала. Дени и Райън Блейни смениха само по две гуми, което бе риск, но поне за Хемлин той се оправда.

               Странната загуба на темпо в края на втория етап и най-вече в третия на Джоуи Логано остана загадка, и бе основната причина за отпадането от финалната четворка на шампиона за миналата година. Логано спечели втория етап, но след това рязко скоростта му спадна и дори бе затворен с обиколка от Хемлин. При последния рестарт, Джоуи така и не успя да спечели достатъчно позиции за да измести Кайл Буш от финала и се прости с надеждите да защити титлата си. Така тримата пилоти на Джо Гибс и един от тези на Стюърт-Хаас ще определят шампиона в неделя. За трима битката ще е за втора титла, а за Хемлин опит най-после да триумфира и да се окичи с първа. За шансовете им и прогнозите ще пиша следващият път, а сега ще се върна на отпадналите.

               Освен драматичното и малко неочаквано отпадане на Логано, доволно драматично се получи и това на Чейс Елиът. Пилотът на Хендрик Моторспорт даде всичко от себе си, въпреки, че във Финикс явно колите на Шевроле не бяха най-бързите. Чейс обаче отново показа завиден хъс, скорост и …липса на късмет. Спуканата гума предизвика неговото завъртане и отпадане, в противен случай финалната четворка може би щеше да изглежда по друг начин. Все пак Чейс е на 23 години и тепърва ще има своите шансове, защото както видяхме през тези две години той наистина израсна много, а талантът му е безспорен. Безспорен е и талантът на Кайл Ларъсн и Райън Блейни, но липсата на скорост бе очевидна, особено за Ларсън. И докато Блейни получи шанс в края да рестартира от първа редица, то през цялото състезание Ларсън не успя да влезе в битка за първите места. Причината вероятно е в недостатъчната скорост на Шевроле тук, защото никой освен Елиът не успя да се бори наравно с лидерите. Вероятно и това е причината от компанията да предложат друг модел за следващата година и така само след два сезона с Камаро  ZL1, ще преминат на Камаро ZL1 1LE. Разликата не е само в буквите или пък заради маркетинга, а опит Шевроле отново да се върне на челните позиции, където в момента Тойота ги превъзхожда, а Форд е близо до японците. Това обаче ще стане догодина, когато и част от календара ще се промени, финалът ще бъде във Финикс, а не в Маями и ще има двоен уикенд на Поконо.

               Райън Блейни опита всичко, но проблемът с по-ниското темпо от лидерите го имаше и при него. Не чак толкова, колкото при Ларсън или пък при Логано в определен период, но не бе достатъчно бърз. Роля при последния рестарт имаше и Кайл Буш, който предпочете да атакува и притиска именно него, а не Хемлин и това също не му позволи да спечели. Въпреки това Блейне бе много близо до успеха, просто както и при Елиът не му достигна и мъничко късмет.

               Така групата на младите (и четиримата пилоти са на възраст под 30 години) не успя да спечели нито едно място на финала, за сметка на „ветераните“. Средната възраст на четиримата финалисти е 38,5 години, чудесно илюстрираща превъзходството на опита, спрямо младостта. Поне през този сезон, който в по-голямата си част бе доминиран от „старите“, но и младоците им дадоха отпор.