30-та победа в кариерата си спечели Кърт Буш и
прекъсна дългата си серия от неудачи, продължила от Дайтона 500 през миналата
година. За Кърт бе много важно да спечели, защото на фона на отличното темпо на
колите на Стюърт-Хаас и успехите на съотборниците му Харвик и Бойер, той
трябваше да докаже, че все още го бива. Особено след като стана ясно че ще
напусне тима в края на сезона. Посоката не е потвърдена, вероятно е да замени
Джейми Макмъри в отбора на Чип Ганаси, но има и други опции. Като например да
отиде(по-скоро да се завръне) във Фрънчроу, където страдат от липса на спонсори
и дори все още не ясно бъдещето им, както и това на Мартин Труекс младши. Това,
че зад гърба си има сериозен спонсор в лицето на Монстер е много силен коз, още
повече, че енергийните напитки са титулен спонсор на шампионата. Така на
практика Кърт Буш може да се чувства сигурен за оставането си в Наскар, поне
докато има договор с тях.
Кърт Буш е интересна личност, особено в ранните си
години бе постоянно обект на коментари и обсъждания, имаше много пикове и
спадове в кариерата си, но безспорно е добър пилот. Емоционален и избухлив, не
колкото брат си Кайл може би, забавен и обичан, може би с повече симпатизанти
отколкото има Кайл. Кърт е и един от пилотите дръзнали да направят опит да
карат на Инди 500 и след това на Шарлот в Кока-Кола 600, които се провеждат в
един и същи ден. Опита му беше почти успешен, но отпадна в Шаролт и не успя да
измине всичките 1100 мили, което всъщност до момента е направил сало Тони
Стюърт. Кърт беше наказван през годините, губи неведнъж мястото си в различни
отбори и на практика обиколи доста от тях. Той беше и първият шампион определен
след плейофи през 2004, но оттогава насам все не успява да стигне до втората си
титла. Дали има шанс сега? Определено. Колата му е бърза, има добър актив от
точки и ако задържи нивото, спокойно може да стигне до Маями. Да, трудно ще се
справи в директна битка с брат си и с Кевин Харвик, но има своите шансове,
които са не по-малки от тези на Клинт Бойер да речем. Ще бъде интересно да
видим, как ще продължи в следващите два старта, а най-вече в първия кръг на
елиминации, защото с неговия опит може да е сериозна заплаха за голямата тройка
Буш-Харвик-Труекс. Още повече, че Мартин не успява да отговори на темпото на
лидерите, а те пък имат навика да допускат грешки. Кайл се завъртя веднъж,
после успя да стигне отново до челото, но лоша преценка го отпрати назад. И
изхвърли Труекс от надпреварата. Кевин пък този път или бе по-предпазлив или
просто нямаше достатъчно добра кола и остана някак си встрани от борбата.
Ерик Джонс и Чейс Елиът пък направиха страхотно
състезание, особено Елиът и това им представяне е обещаващо. Ако не за
плейофите то поне за бъдещето. Бъдещето пък ще покаже, дали колите на Пенске ще
продължат да водят и после рязко да губят скорост или това най-после ще се
оправи, защото и тримата им пилоти постоянно са в челото, но все не успяват да
стигнат най-отпред в края на състезанието. Поне етапните победи им се отдават.
Отново добри думи за Крис Бушиър, наистина това момче
заслужава шанс да седне в по-добра кола. Ако го получи, дано да се справи. Алекс
Боумън получи такъв, но ето че колите на Хендрик Моторспът не са толкова добри,
въпреки, че Елиът вече успя да спечели. Като оправдание за Боумън и Байрон може
да послужи само неубедителното представяне на Джими Джонсън, но и това ще е до
време. И оправданието и представянето искам да кажа. Щеше ми се да кажа нещо
добро и за Дени Хемлин, но той все повече се изкачва в класацията разочарование
на сезона, да видим дали ще успее да излезе от топ 3 в тази ранглиста. За сега
с Джими си оспорват първото място, но Кайл Ларсън също се гласи за него.
Тримата са доказани състезатели, а досега през сезона не направиха кой знае
какво, с изключение на Ларсън.Да вземат пример от Тревър Бейн – колкото по-малко
кара, толкова по-добри състезания взе да прави.
Този уикенд е почивен за къп сериите, но има интересни
неща за гледане и при пикапите и в Икфинити, където Бил Елиът ще кара.
Страхотният Бил е решил да направи последния си официален старт, точно навреме,
след като синът му вече спечели първата си победа. Всъщност той го обяви преди
Чейс да победи на Глен, но се получи много добро предаване на щафетата.
В началото на септември идва Дарлигтън, а след това и
Индианаполис, последния кръг от редовния сезон. А после плейофите започват.
Няма коментари:
Публикуване на коментар