Седмата победа за сезона на Кевин Харвик не може
да бъде определена като изненада, по скоро бе очаквана. Неочаквано беше
превъзходството му. Кевин спечели и двата етапа, като така взе максималните 60
точки, а ако все още имаше точки за пилота водил най-много обиколки щеше да
вземе и тях. Между другото това че не се дават точки на лидера по брой турове
начело според мен е грешка, ако зависи от мен ще ги върна, при това точкуване
бих предложил да са 10, колкото и за спечелен етап. 108 от 200 обиколки начело,
(при положение че щеше да запише поне още 20, ако нямаше разлики в стратегиите)
си е сериозно нещо. Харвик събра и 7 плейофни точки, с които изпревари Кайл
Буш, а те ще са от огромно значение когато плейофите започнат. 12 етапни победи
от 23 старта е добро постижение, въпреки, че Мартин Труекс младши имаше 14 още
в 17(или 18-ят) старт през миналата година. 44-тата победа за Кевин Харвик го
изравни с легендарния Бил Елиът, като Страхотния Бил има повече стартове, но
пък от друга страна Кайл Буш е с по-малко състезания, а има 49. В общи линии
битката Харвик-Буш продължава, едва ли има кой за се
намеси сериозно в нея. Дори и Мартин
Труекс не успява да отговори на темпото на двамата. Сега в Бристъл Кайл ще
направи всичко възможно да спечели, а там винаги е бил силен. Единствено
поредица от непредвидени ситуации може да спре някой от двамата по пътя им към
Маями, въпреки, че не ми се вярва чак толкова проблеми да ги споходят в
плейофите. Шанс ще имат другите двама във финала срещу тях, колкото и да е имагинерен
той. Все пак не трябва да забравяме финала от 2016, когато Джими Джонъсн от
последен стана пръв, макар че Джими едва ли ще стигне до финал през този сезон.
Като стана дума за него, гложди ме чувството, че именно в Бристъл би могло да
се очаква повече от него. След победата на Чейс Елиът и чудесното представяне
на Остин Дилън в последните два уикенда, като че ли има някаква надежда
Камарото да стигне пак до алеята на победата. Ще видим, споделям само какво
мисля, без претенции за прогнози.
В Мичиган видяхме един безгрешен и бърз Харвик, но
също така и един бърз, но не чак толкова Кайл Буш. А грешката с горивото на
Малтин Труекс беше изненадваща. Вероятно Кол Пърн, неговия тийм шеф се е
надявал на прекъсване, защото ако не са калкулирали правилно разхода на гориво,
то това е доста притеснително. Или пък ако са изпуснали в коя обиколка са. То
пак е притеснително. Свикнахме екипа на Марин да прави страхотни тактически решения,
но явно понякога те не са толкова добри. Ако не беше грешка де. Като цяло
всичко се върти отново около тримата наричани вече голямата тройка – Харвик-Буш-Труекс.
17 победи от 23 старта общо, а както видяхме в Мичиган отново те тримата бяха
основните претенденти за победата.
Ако все пак обърнем внимание и на другите извън това
трио, освен добрите думи да Остин Дилън, трябва да похвалим и Брад Кезловски.
Тихо, устремено и почти незабележимо успя да завърши втори, като затвърди
добрата си форма. Липсва му единствено победа, но и това ще се случи скоро.
Брад не беше често в обективите на камерите, както да речем съотборниците му
Блейни и Логано(отварям скоба, защото си
дадох сметка, че пиша името му с У, а това не е правилно, за това си правя забележка
и започвам да използвам О), но събра ценни точки и продължава да е пред тях
в класирането. В генералното класиране все още е зад Джоуи, а Блейни е след
него – тримата пилоти на Пенске за момента са в плейофите и почти сигурно ще
останат в битката. Все пък и Райън Блейн
и Джоуи Логано направиха добро състезание, въпреки, че от тях се очаква повече.
Може би скоро и това ще стане.
Съотборниците на Харвик и този път не успяха да бъдат
близо до него, но все пак достатъчно напред. Назад отново изненадващо остана
Кайл Ларсън, явно това не е неговата година, което е жалко. Не е и годината на
Дени Хемлин като че ли. Две поредни полпозиции и нищо. Джо Гибс едва ли ще го
смени с Кристофър Бел, но все пак Дени трябва да се съсредоточи. Аз лично
очаквах повече от него, дано да избухне по-нататък, защото както вече съм
казвал няма много време. Нямат време и пилотите на Хендрик Моторспорт. Чейс
спечели преди седмица, сега остана девети, но Боумън и Байрон имах много проблеми.
Както и Джими. Страхотно 20-то място пък за Крис Бушиър, прилично представяне за
Рики Стенхаус, много проблеми за Бъба Уолас.
Килън Харвик (шестгодишният син на Кевин) пък беше
най-доволен от победата на баща си. Както стана ясно Татко му е обещал ако
спечели да му даде да развее карирания фраг и да го повози и това се случи.
Килън остана доволен, дори според NBC открадна шоуто на баща си, макар че според мен те
си го поделиха. А по-рано през уикенда Килън се състезава за пръв път. Ще видим
дали след години ще последва пътя на баща си, а дотогава да видим колко още
победи може да спечели Кевин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар