НАСКАР Чейс Елиът, първата от многото?

           

   След 98 старта в топ дивизията на НАСКАР и осем втори места, Чейс Елиът спечели първата си победа на Уоткис Глен. Чейс стана 191-ят пилот записал успех в къп сериите и седмия посетил алеята на победата през тази година. Определено това се очакваше, особено през мината година Чейс беше близо на няколко пъти, но все нещо не му стигаше. Този път Елиът обаче беше невероятно бърз и постоянен. Стартира трети и освен при първото си влизане в бокса не изостана от челото нито за миг. Успя да поведе, след страхотна маневра и изпревари не кой да е а Кайл Буш, който по принцип е от най-трудните за задминаване пилоти. Освен това колата на Буш беше фантастично бърза и ако не беше проблемът със зареждането, то Чейс може би нямаше да празнува. Елиът обаче заслужи напълно успеха си, с невероятната си защита спрямо миналогодишния шампион Мартин Труекс младши, който пък спечели предишните два старта на неовални трасета. Така младия Чейс може да се гордее с победата си, защото я извоюва в трудна битка, а това е винаги по-важно отколкото да е просто победа. (Често съм чувал, по-добре грозна победа, отколкото красива загуба, но си мисля, че не е точно така, ама сега няма да се отплесвам за красотата на спорта и прочие.)

Синът на Бил Елиът спечели на неовална писта, точно както и Страхотния Бил постигна първата си победа през 83-та на Ривърсайд. 35 години по-късно Чейс започва с успехите, а според повечето специалисти и негови колеги пилоти, това е само първата от многото, които предстоят. Изключително символично беше това което направи Джими Джонъсн, който видя, че горивото на Елиът е свършило и върна назад, за да избута колата на съотборника си до алеята на победата. Сякаш седемкратния шампион предаде щафетата на младия си колега, за да отпразнуват заедно 250-тата победа за техния отбор Хендрик Моторспорт. 250 победи 83 от които дело именно на Джими, а още 93 пък спечелени от Джеф Гордън, който навремето откри и покровителства Джонсън. Това бе и първата победа за сезона за тима, след пауза от 37 състезания без успех, след Индианаполис през миналата година, когато Кейси Кейн бе пръв. Беше и първата победа за Шевроле, след Дайтона 500, където Остин Дилън пък съживи легендата за щастливото пени. Дали ще има още победи за Чейс в следващите стартове? Дали пък ще успее да се класира и за финала и да стане претендент за титлата? Това са трудни въпроси, но много скоро ще научим отговорите им. В Мичиган например Елиът винаги е бил бърз, Бристъл също е сред удобните му трасета, а след това в плейофите също има шансове за успех. Дали през тази или пък в някоя от следващите не е ясно, но пък е сигурно, че Елиът наистина започна своя път нагоре и ще видим кога ще стигне до върха, защото той има таланта, силите и желанието да го направи. А и феновете го обичат. Надпреварата на Уоткис Глен е второто състезание през тази година с по-висока гледаемост в САЩ спрямо миналите години, това може би е показателно. И това че президента на НСАКАР Бил Франс е задържан да кара под въздействие на упойващи вещества, също. Но по тези теми следващия път.