НАСКАР – два последни шанса за място в плейофите

   

  Този уикенд старта в Дарлигтън и следващия на Индианаполис ще са последен шанс за място в плейофите, за пилотите извън 16-цата. Така че в двете състезания може да се очаква, пилоти от по-задните позиции да опитат всичко за да спечелят. Повече агресия в карането, по-различни дори причудливи стратегии, опити за пестене на гориво – всичко това ще бъде част от арсенала на отборите. От своя страна, тези които вече са си осигурили място ще опитат да спечелят повече плейофни точки и битката за по-предно класиране. Като се започне от борбата за титлата шампион на редовния сезон между Кайл Буш и Кевин Харвик, които ще спорят за 15-те допълнителни точки, минем през Мартин Труекс младши(който освен всичко друго има проблеми със спонсорството и дори целият им отбор е застрашен, но за това друг път) и останалите пилоти с победи – Бойер, Кърт Буш, Логано, Елиът, Джонс и Остин Дилън, които ще се борят за втора(или трета), тези вече класирани по точки – Блейни, Кезловски и Ларсън, които пък все още търсят първа победа за сезона. За момента застрашени в топ 16 са Дени Хемлин, но той почти сигурно ще вземе достатъчно и без да спечели, Алмирола, Джонсън и Боумън. Последните трима ще се борят до последно, защото победа на пилот от тези зад тях може да ги изхвърли от плейофите. А кандидати има – всички от 17та до 30 позиция. Рики Стенхаус и Райън Нюмън са най-близо, но същото важи и за Дани Суарес и Пол Менард. Уилям Байрон не бива да бъде подценяван, още повече, че през сезона на няколко пъти неговия тим шеф Дариън Груб приложи алтернативни стратегии, а към младите надежди да добавя и Бъбъ Уолас и Тайлър Дилън. За Джейми Макмъри, Ей Джей Алмендингер и Кейси Кейн пък това може би е последен сезон, засега потвърдено само от Кейн, така че те ще опитат да си тръгнат с достойнство.

               Още след уикенда в Дарлигтън някой въпросителни ще отпаднат, но битката за влизане в плейофа ще продължи до карирания флаг на Индианапоис, така че определено ще има емоции и зрелище, нещо което всички очакваме от тези състезания мисля.

Буш, но не Кайл спечели в Бристъл

               30-та победа в кариерата си спечели Кърт Буш и прекъсна дългата си серия от неудачи, продължила от Дайтона 500 през миналата година. За Кърт бе много важно да спечели, защото на фона на отличното темпо на колите на Стюърт-Хаас и успехите на съотборниците му Харвик и Бойер, той трябваше да докаже, че все още го бива. Особено след като стана ясно че ще напусне тима в края на сезона. Посоката не е потвърдена, вероятно е да замени Джейми Макмъри в отбора на Чип Ганаси, но има и други опции. Като например да отиде(по-скоро да се завръне) във Фрънчроу, където страдат от липса на спонсори и дори все още не ясно бъдещето им, както и това на Мартин Труекс младши. Това, че зад гърба си има сериозен спонсор в лицето на Монстер е много силен коз, още повече, че енергийните напитки са титулен спонсор на шампионата. Така на практика Кърт Буш може да се чувства сигурен за оставането си в Наскар, поне докато има договор с тях.

               Кърт Буш е интересна личност, особено в ранните си години бе постоянно обект на коментари и обсъждания, имаше много пикове и спадове в кариерата си, но безспорно е добър пилот. Емоционален и избухлив, не колкото брат си Кайл може би, забавен и обичан, може би с повече симпатизанти отколкото има Кайл. Кърт е и един от пилотите дръзнали да направят опит да карат на Инди 500 и след това на Шарлот в Кока-Кола 600, които се провеждат в един и същи ден. Опита му беше почти успешен, но отпадна в Шаролт и не успя да измине всичките 1100 мили, което всъщност до момента е направил сало Тони Стюърт. Кърт беше наказван през годините, губи неведнъж мястото си в различни отбори и на практика обиколи доста от тях. Той беше и първият шампион определен след плейофи през 2004, но оттогава насам все не успява да стигне до втората си титла. Дали има шанс сега? Определено. Колата му е бърза, има добър актив от точки и ако задържи нивото, спокойно може да стигне до Маями. Да, трудно ще се справи в директна битка с брат си и с Кевин Харвик, но има своите шансове, които са не по-малки от тези на Клинт Бойер да речем. Ще бъде интересно да видим, как ще продължи в следващите два старта, а най-вече в първия кръг на елиминации, защото с неговия опит може да е сериозна заплаха за голямата тройка Буш-Харвик-Труекс. Още повече, че Мартин не успява да отговори на темпото на лидерите, а те пък имат навика да допускат грешки. Кайл се завъртя веднъж, после успя да стигне отново до челото, но лоша преценка го отпрати назад. И изхвърли Труекс от надпреварата. Кевин пък този път или бе по-предпазлив или просто нямаше достатъчно добра кола и остана някак си встрани от борбата.

               Ерик Джонс и Чейс Елиът пък направиха страхотно състезание, особено Елиът и това им представяне е обещаващо. Ако не за плейофите то поне за бъдещето. Бъдещето пък ще покаже, дали колите на Пенске ще продължат да водят и после рязко да губят скорост или това най-после ще се оправи, защото и тримата им пилоти постоянно са в челото, но все не успяват да стигнат най-отпред в края на състезанието. Поне етапните победи им се отдават.

               Отново добри думи за Крис Бушиър, наистина това момче заслужава шанс да седне в по-добра кола. Ако го получи, дано да се справи. Алекс Боумън получи такъв, но ето че колите на Хендрик Моторспът не са толкова добри, въпреки, че Елиът вече успя да спечели. Като оправдание за Боумън и Байрон може да послужи само неубедителното представяне на Джими Джонсън, но и това ще е до време. И оправданието и представянето искам да кажа. Щеше ми се да кажа нещо добро и за Дени Хемлин, но той все повече се изкачва в класацията разочарование на сезона, да видим дали ще успее да излезе от топ 3 в тази ранглиста. За сега с Джими си оспорват първото място, но Кайл Ларсън също се гласи за него. Тримата са доказани състезатели, а досега през сезона не направиха кой знае какво, с изключение на Ларсън.Да вземат пример от Тревър Бейн – колкото по-малко кара, толкова по-добри състезания взе да прави.

               Този уикенд е почивен за къп сериите, но има интересни неща за гледане и при пикапите и в Икфинити, където Бил Елиът ще кара. Страхотният Бил е решил да направи последния си официален старт, точно навреме, след като синът му вече спечели първата си победа. Всъщност той го обяви преди Чейс да победи на Глен, но се получи много добро предаване на щафетата.

               В началото на септември идва Дарлигтън, а след това и Индианаполис, последния кръг от редовния сезон. А после плейофите започват.

Седем за Кевин, емоции за Килън в Мичиган 2

      Седмата победа за сезона на Кевин Харвик не може да бъде определена като изненада, по скоро бе очаквана. Неочаквано беше превъзходството му. Кевин спечели и двата етапа, като така взе максималните 60 точки, а ако все още имаше точки за пилота водил най-много обиколки щеше да вземе и тях. Между другото това че не се дават точки на лидера по брой турове начело според мен е грешка, ако зависи от мен ще ги върна, при това точкуване бих предложил да са 10, колкото и за спечелен етап. 108 от 200 обиколки начело, (при положение че щеше да запише поне още 20, ако нямаше разлики в стратегиите) си е сериозно нещо. Харвик събра и 7 плейофни точки, с които изпревари Кайл Буш, а те ще са от огромно значение когато плейофите започнат. 12 етапни победи от 23 старта е добро постижение, въпреки, че Мартин Труекс младши имаше 14 още в 17(или 18-ят) старт през миналата година. 44-тата победа за Кевин Харвик го изравни с легендарния Бил Елиът, като Страхотния Бил има повече стартове, но пък от друга страна Кайл Буш е с по-малко състезания, а има 49. В общи линии битката Харвик-Буш продължава, едва ли има кой за се намеси сериозно в нея. Дори и Мартин Труекс не успява да отговори на темпото на двамата. Сега в Бристъл Кайл ще направи всичко възможно да спечели, а там винаги е бил силен. Единствено поредица от непредвидени ситуации може да спре някой от двамата по пътя им към Маями, въпреки, че не ми се вярва чак толкова проблеми да ги споходят в плейофите. Шанс ще имат другите двама във финала срещу тях, колкото и да е имагинерен той. Все пак не трябва да забравяме финала от 2016, когато Джими Джонъсн от последен стана пръв, макар че Джими едва ли ще стигне до финал през този сезон. Като стана дума за него, гложди ме чувството, че именно в Бристъл би могло да се очаква повече от него. След победата на Чейс Елиът и чудесното представяне на Остин Дилън в последните два уикенда, като че ли има някаква надежда Камарото да стигне пак до алеята на победата. Ще видим, споделям само какво мисля, без претенции за прогнози.

               В Мичиган видяхме един безгрешен и бърз Харвик, но също така и един бърз, но не чак толкова Кайл Буш. А грешката с горивото на Малтин Труекс беше изненадваща. Вероятно Кол Пърн, неговия тийм шеф се е надявал на прекъсване, защото ако не са калкулирали правилно разхода на гориво, то това е доста притеснително. Или пък ако са изпуснали в коя обиколка са. То пак е притеснително. Свикнахме екипа на Марин да прави страхотни тактически решения, но явно понякога те не са толкова добри. Ако не беше грешка де. Като цяло всичко се върти отново около тримата наричани вече голямата тройка – Харвик-Буш-Труекс. 17 победи от 23 старта общо, а както видяхме в Мичиган отново те тримата бяха основните претенденти за победата.

               Ако все пак обърнем внимание и на другите извън това трио, освен добрите думи да Остин Дилън, трябва да похвалим и Брад Кезловски. Тихо, устремено и почти незабележимо успя да завърши втори, като затвърди добрата си форма. Липсва му единствено победа, но и това ще се случи скоро. Брад не беше често в обективите на камерите, както да речем съотборниците му Блейни и Логано(отварям скоба, защото си дадох сметка, че пиша името му с У, а това не е правилно, за това си правя забележка и започвам да използвам О), но събра ценни точки и продължава да е пред тях в класирането. В генералното класиране все още е зад Джоуи, а Блейни е след него – тримата пилоти на Пенске за момента са в плейофите и почти сигурно ще останат в битката.  Все пък и Райън Блейн и Джоуи Логано направиха добро състезание, въпреки, че от тях се очаква повече. Може би скоро и това ще стане.

               Съотборниците на Харвик и този път не успяха да бъдат близо до него, но все пак достатъчно напред. Назад отново изненадващо остана Кайл Ларсън, явно това не е неговата година, което е жалко. Не е и годината на Дени Хемлин като че ли. Две поредни полпозиции и нищо. Джо Гибс едва ли ще го смени с Кристофър Бел, но все пак Дени трябва да се съсредоточи. Аз лично очаквах повече от него, дано да избухне по-нататък, защото както вече съм казвал няма много време. Нямат време и пилотите на Хендрик Моторспорт. Чейс спечели преди седмица, сега остана девети, но Боумън и Байрон имах много проблеми. Както и Джими. Страхотно 20-то място пък за Крис Бушиър, прилично представяне за Рики Стенхаус, много проблеми за Бъба Уолас.

               Килън Харвик (шестгодишният син на Кевин) пък беше най-доволен от победата на баща си. Както стана ясно Татко му е обещал ако спечели да му даде да развее карирания фраг и да го повози и това се случи. Килън остана доволен, дори според NBC открадна шоуто на баща си, макар че според мен те си го поделиха. А по-рано през уикенда Килън се състезава за пръв път. Ще видим дали след години ще последва пътя на баща си, а дотогава да видим колко още победи може да спечели Кевин.