Понеже акцентът от последното състезание в сериите
НАСКАР падна върху побутването на Кевин Харвик и евентуалните последствия в
битката с Кайл Буш, сега да кажа и за останалите.
Арик Армирола и Кърт Буш може би трябва да са
най-нещастни след този старт. Едно от най-силните състезания за сезона направи
Армирола, но отново не успя да стигне до победата. Все пак устрема му би
трябвало скоро да го отведе до алеята на победата. Кърт Буш пък води най-много
обиколки, но при спирането в бокса загуби много време. Както каза самият той,
такова нещо се случва веднъж на 1000 години. „Блейни е добро момче. Той просто
не искаше да ми пречи и реши да ме изчака, а аз не исках да го блокирам. Получи
нещо като: Вие първо. Не, на, минете Вие…не трябваше да спираме в тази обиколка…“.
Така понякога като си толкова коректен става недоразумение. Факт е обаче че
колите на Стюърт Хаас отново са най-бързите и въпрос на време е двамата да
вземат победи, дори преди плейофите.
Логичният въпрос зададен директно обаче трябва да е : От къде пък така скорост в Хендрик
Моторспортс? Да, това май беше най-добрата надпревара за Чейс Елиът и Джими
Джонсън. Чейс спечели и етап, пребори се с Мартин Труекс и беше в отлична
позиция почти през цялото състезание. Пето място в Ню Хемпшир е най-доброто му
постижение на това трасе. Джими пък бе малко по-назад, но именно от такива
позиции, той е печелил не веднъж и дваж. Този път нямаше шанс, но идва Поконо и
старт номер 600 за него, чудесен повод за прекъсването на тежката безпобедна
серия.
В битката отново колите на Пенске загубиха темпо и
изостанаха, все пак Блейни и Лугано успяха да завършат в топ десет. Добро
представяне на Райън Нюмън, странни проблеми за Кайл Ларсън и Джейми Макмъри,
които обикновено се справят по-добре, а Кейси Кейн и Крис Бушиър затвориха топ
20, което за тях е отличен резултат.
Тойота като цяло започна да изостава, ако не броим
дежурните Кайл Буш и Мартин Труекс младши никой друг не успа да стигне до топ
десет. Тежък ден за Дени Хемлин и Ерик Джонс и докато Ерик спечели вече, то
Дени още чака, но с това представяне не ми изглежда че я търси…по-скоро си
чака.
Битката за местата в плейофната 16-тица навлизат в
последната си фаза. При шест оставащи старта, шансовете на всички по-назад в
класирането започват да намаляват, единствения шанс за тях ще е изненадваща
победа. Такава се получава при доста екстремни ситуации, така че вероятността
за това също не е голяма. Борбата за последните места в класирането даващи шанс
за продължаване ще е много оспорвана, защото поне 8-10 пилоти ще останат в нея
почит до края на редовния сезон. Това може би ще бъде дори по-интересната
битка, от тази за призовите места, по-ожесточена и по-напрегната, защото всяка
една точка ще бъде от значение. За момента в тази игра са поне на теория
пилотите между осмо и 25 място, с всяко едно състезание бройката ще намалява.
Реално тези в топ 12 трудно ще изпаднат от 16-цата, както и тези след 22-ро
трудно ще успеят да влязат, но никой няма да се откаже преди изцяло да загуби
шансовете си за класиране. А дори и да не успее, всеки един от тях ще търси
начин в оставащите десет старта след това да докаже, че е отпаднал незаслужено
от плейофната борба. А това обещава да е интересно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар