Ерик Джонс грабна първата си победа в
НАСКАР и така стана 190-тия пилот в историята на сериите спечелили надпревара. Отделно
от това Ерик е и 30-ят пилот с победи и в трите топ дивизии на НАСКАР, както и
единственият печелил званието „новобранец на годината“ и в трите серии. Тай е и
най-младият победител в надпревара с пикапи на 17 години, а с успеха си на
Дайтона вече никой не се съмнява в таланта му.
Все пак победата му бе и с известна доза
късмет, той бе от тези които оцеляха и не попаднаха в някой от много инциденти
извадили от състезанието голяма част от претендентите. Късметът обаче е част от
успеха, така че Ерик спечели напълно заслужено. Сега вече освободен от
напрежението и високите очаквания към него, Ерик може да покаже таланта си и да
продължи да печели. Джонс вече може да е доволен от себе си, доволни би трябвало
да са както шефа му Джо Гибс, така и неговия ментор и откривател Кайл Буш.
Именно Кайл даде възможност на младия Ерик да влезе в елита на НАСКАР и явно не
се е излъгал в преценката си.
Ако има някой, който трябва да съжалява за
пропуснатия шанс да спечели, то това определено би трябвало да е Джими Джонсън.
40 старта без победа, вече започват да тежат, а точно на Дайтона Джими имаше
шанс да прекъсне неудачната си серия. Не успя обаче да се опази от проблеми, а
грешката при спирането в бокса и последвалото наказание го отведоха на
неподходящата позиция в неподходящото време. В противен случай, той щеше (евентуално)
да остане в челото и да се опази от инциденти, а в края да се бори за първото
място. Не се получи. Не се получи и за Чейс Елиът и за Рики Стенхаус младши, не
се получи и за много други. От тези, които останаха на трасето до края
най-разочарован пък би трябвало да е Кейси Кейн, който пропусна една от
най-добрите си възможности да спечели с малкия тим на Ливайн Фемили. Рядко
пилоти от малките отбори получават такъв шанс, за пилот с опита на Кейн това бе
отлична възможност, но явно Шевроле не са все още на нивото нито на Форд, нито
на Тойота.
При голямото меле, предизвикано от
блокирането на Уилям Байрон накара главния потърпевш Брад Кезловски да роптае
срещу агресивните блокирания. Малко странно, при положение че той е един от
перфектно владеещите изкуството на блокиране на съперник, най-вече на трасетата
с рестриктор. Все пак Брад може и да има право, защото неговите маневри може да
са смели, но поне не си спомням да са предизвиквали инциденти, поне не скоро.
Сигурно Кезловски е прав, че блока на Байрон бе малко по-агресивен и наистина
трябва повече да се внимава при защитата на позиция. Това може би е една от
поуките след Дайтона. Другата е, че каквото и да се говори, в надпреварите с
рестирктор битката е много по-плътна и непредвидима и може би има над какво да
помислят собствениците на НАСКАР. Не е задължително постоянно да има
ограничения, но може пък и пакета използван в Ол старс рейса, ще приляга и на
някой други трасета. Това обаче е тема за догодина. За тази основната тема са
плейофите, които наближават.
Няма коментари:
Публикуване на коментар