Мартин Труекс младши по може би
най-категоричния възможен начин победи в Кентъки, като взе максимум точки и
води в 174 от 267 обиколки. Превъзходството му можеше и да има още по-сериозни
измерения, само различната стратегия на част от пилотите останали по-дълго на
трасето не му позволиха да бъде лидер в още повече обиколки.
Както и през
миналата година, Мартин е изключително бърз и рядко губи, когато потегли първи,
особено на трасетата с дължина миля и половина. Четвърта победа за сезона,
която определено няма и да е последна, а това го бетонира в челната тройка. С
наближаването на края на редовния сезон все повече се налага усещането, че
титлата ще се решава именно в тази тройка – Труекс, Кайл Буш и Кевин Харвик.
Кевини и Кайл имаха добро състезание, без излишни рискове и двамата успяха да
завършат в петицата, като любопитното е че в пръвата половина по-добра скорост
имаше Харвик и на два пъти изпревари Буш, но в края като че ли нямаше толкова
добро темпо. Или просто реши да не натиска излишно. Така или иначе тримата са в
челото на класирането, разполагат и с добър запас от плейофни точки и могат да
са по-предпазливи в следващите няколко старта.
Отлично състезание и за пилотите на
Пенске, най-вече Блейни и Кезловски, завършили втори и трети. Райън отново бе
пред опитните си съотборници, но срещу Труекс просто нямаше шанс. Кезловски пък
допусна грешка при първото спиране в бокса и отнесе наказание, но добрата
стратегия и малкото прекъсвания го изведоха напред. Може би за пръв път от
началото на сезона колите на Форд в челото са техните, а не тези на Стюърт-Хаас.
Добри думи и за Лугано, който остана последен от колегите си, но поне е сигурен
участник в плейофите. Жалко за Кърт Буш, който пък се бори много, но в края не
успя да остане в челото. Още по-жалко за Кайл Ларсън, защото отново бе
най-добрия пилот на Шевроле и след страхотен рейд от дъното на колоната се
бореше в челото. Проблемите с окачването обаче много го отдалечиха от битка за
призовите места. За другите пилоти на Шевроле общо взето по-добре нищо…Чейс и
Джими 13-ти и 14-ти, Макмъри 17-ти, а останалите след 20-то място. Тъжно. Остин
Дилън и Райън Нюмън бяха прилични в квалификацията, но в състезанието толкова
бързо потънаха назад, че даже не успях да разбера, кога Дилън бе затворен с
обиколка. Вече 19 старта темата е все че новото Камаро нещо не може да се
настрои, няма скорост или просто не върви. Явно ще е нулева година, освен ако
не стане чудо. Или пък някакъв невероятен късмет. За да довърша разочарованията
да включа и Дени Хемлин, Рики Стенхаус (въпреки че от Рики не се очакват
някакви чудеса) и Бъбъ Уолас. Даръл Уолас младши има доста труден сезон, ще
бъде интересно дали Краля ще продължи да му гласува доверие или ще потърси
алтернативи. Според мен Бъба може, просто колата не е това което очакваше. Може
би пременаха от Форд на Шевроле в неподходящ момент.
Ерик Джонс отново бе на ниво, малко се
позагуби в средата на надпреварата, но в края успя да се върне в топ десет.
Браво и на Пол Менард, прилично завръщане направи и Мат Кенест, но от него се
очаква да е по-напред от 19-то място. Има три състезания да покаже че още го
бива, после отново Тревър Бейн ще покара, после пак Мат и така до края на
годината. Пък за догодина ще са важни както резултатите им, така и спонсорите.
Така че ще е интересно да видим кой как се справя и какво ще реши Джак Роуш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар