Пак за Формула 1, кратки размисли след ГП на Германия

               Себастиян Фетел спечели във Великобритания, но загуби в Германия. Люис Хамилтън загуби във Великобритания, но пък спечели в Германия. Ако обаче погледнем по-задълбочено, то по-правилно е да се каже, че Фетел взе победата на Силвърстоун с късмет, но късметът му не проработи на Хокенхайм. Хамилътн пък нямаше късмет на родна земя, но направи страхотно състезание, нямаше късмет (или поне така твърдят в Мерцедес) и в Германия в събота, но неделята бе невероятен подарък за него.

               Ако започна отзад напред, подаръкът беше от страна на стюардите, които реално биха могли да го накажат. Ако бяха наложили минималните пет секунди добавено време, Валтери щеше да спечели, а Люис оставаше втори. С оглед на битката в шампионата, това щеше да е приемливо, без да искам да засягам съдийството би било и най-справедливото. Решението обаче бе само мъмрене, те са хората, които имат право да тълкуват и решават, така че не искам да оспорвам. Подкрепата на тяхното решение(още преди да е оповестено) даде и Чарли Уайтинг, така че явно всичко е както трябва да е.

               Подарък бе и решението за запазване на позициите в края на състезанието, нещо което Ботас явно не беше разбрал и се наложи да му кажат. С извинение. После Тото Волф каза, че е щял да нареди същото и на Люис ако позициите са били обърнати. Сериозно? Не бих си позволил подобен коментар, но наистина не мисля че и Тото вярва в това което каза. Няма нищо срамно и лошо в това да признаеш, че титлата е над всичко и понякога се налага да се дават отборни заповеди (…ъъъъ…абе нали бяха забранени тези неща? Или някой пак ги е разрешил? Все едно де, просто се сетих. Ама ако някой знае нещо по въпроса да каже). Малко странно е да се казват такива неща, когато е съвсем естествено да се прави така, но понеже се опитваш да поддържаш имиджа на „ние не прави така“ е малко трудно. И много смешно. Формула 1 е отборен спорт, концерн като Мерцедес (и не само) не би позволил на акционери в дъщерно дружество (пред очите на големия бос особено) да бъде провалена титлата заради амбициите на един или друг пилот. Пилоти има много, кой повече, кой по-малко талантлив, най-ценни обаче са дисциплинираните. Това даже бих казал е плюс. Лично аз предпочитам добър дисциплиниран пилот(служител), отколкото гениален и неконтролируем. Мисля че не само аз. (Май само д-р Марко не е на това мнение, ама да не задълбавам сега). Поводът да пиша пак за Формула 1 най-вече е това, че някак си ми писна да се заобикаля истината и да се приемат на честна дума изявленията на всички. Много някак соц ми стана, в тоя нашия тоталитарен смисъл. Няма как да се съглася, че подобна маневра не заслужава наказание. Няма как да приема, че ако Ботас водеше, щеше да остане начело. И няма как да приема, че така трябва да продължава да бъде. Не вярвам някой да се съмнява, че в Мерцедес с приоритет е Люис, в Ред Бул Макс, за Ферари няма и да говоря. Именно обаче Ферари, понеже са известни с начина си на работа, дори не се опитват да се оправдават. А това ми се струва положително. Да, така е – Фетел е приоритет и Райконен ще прави каквото е нужно, за да може Себ да печели повече точки. Смешно беше, че Кими не схвана какво се иска от него. По-скоро беше смешен начина по който се опитаха да му кажат. Явно все пак не може да има отборни заповеди, поне не официално. (Абе а защо на Ботас му казаха да си запази позицията? Май това е само съвет, а не заповед…привет юристи, ако намерите вратичка веднага я отваряте…евала. Не конкретно за Мерцедес, те Ферари колко врати наотваряха, Ред Бул и те…Рено и Бенетон също…още става голямо течение от всичките тия зеещи врати да знаете!) Тук ми хрумна, че Райконен просто се правеше на неразбрал, за да му кажат направо какво се иска. Или пък просто не му пука особено, просто иска да е ясно кога какво се иска от него. (Дали пък това не е сигнал, че вече е решил да ходи някъде другаде, да се пенсионира или пък обратното, да наблегне, че трябва да остане още във Ферари?)Без официалности обаче Кими беше вкаран в бокса още в 14-тата обиколка. Защо? Много ясно, точно колкото да излезе пред Хамилтън, който пък тъкмо имаше чиста писта пред себе си…Не за пръв път го използват така, но освен кратко раздразнение от него друго не се чува. Тото Волф не напразно държеше на Ботас. Нещо да е казал? Това е съдбата на пилот, приел ролята на номер две. Примери искате ли? В произволен ред – Маса, Барикело, Ървайн, Хил, Вилньов, Хакинен, Менсъл…Помните ли Найджъл Менсъл? Един от любимците ми…Е той „сърба попарата“ много пъти. Даже май прекалено много. Първо Пике, после Прост, после пък Франк Уилямс реши че не го иска, после пък го искаше ама за малко, накрая Рон Денис го уволни през 95-та. А 92-ра стана шампион с девет победи(рекорд за 16 старта), 93-та спечели титлата в Индикар, като се върна да помага на Уилямс-Рено за титлата и спечели „онова“ състезание в Австралия. Ама това е малко в страни от темата.

               За да не се почувства Фетел пренебрегнат ще се спра и на него. Да направиш такава грешка при такива условия не е нещо за което трябва непременно да бъдеш разпънат. Обаче, ако си четирикратен шампион, ако водиш, ако имаш усет към каране на мокро и най-вече ако от теб се очаква да донесеш титла на Ферари след вече 10 години чакане…ами не е редно. Психиката на Себастиян е лабилна, това отдавна сме го видели, дори това в Баку през миналата година беше направо закъсняло. Да така е. Фетел лесно се изнервя и губи концентрация, но поне досега не си спомням да го беше правил при такива условия. Напрежението е голямо, така е. Както той, така и Люис са в изключително сложна позиция. Един от тях ще стане петкратен шампион (честно казано ще ми се някой друг да спечели, ей така просто щото и двамата много са си повярвали, ама като гледам едва ли има как…) и това много ги натоварва. Мисля, че ако Розберг издаде книга „Как успях да се мобилизирам и да спечеля“ знам кои ще са първите прочели всяка една дума в нея. Очакванията към двамата са огромни, не само от феновете и отборите, но и от тях самите. А те не винаги успяват да са железни. Пропукват се, грешат, изнервят се…нормално, все пак са хора. Реално вече повече от 30 години не е имало толкова титулувани пилоти в битка за короната. Не е имало подобен сблъсък изобщо, ако трябва да съм съвсем пунктуален, защото до момента в историята на Формула 1 никога четирикратни шампиони не са били в директна борба, мисля, че няма нужда да се обосновавам. Тъжно ми е обаче, че някак си тези двамата ще продължават да се борят, подкрепяни от съотборниците си, от дъщерните тимове (колкото и условно да е това) и някак си постиженията им така малко олекват. Остава леко горчивия привкус, че зад успеха седят не само механици, инженери и ръководство, а и други фактори. Надничат съотборници зад рамото им с тъжен поглед. Е да, след години и за тях ще кажат, че са били толкова бързи, колкото и шампионите, но…  Не че през годните не е било така но все пак…

Двамата имат и изключително лошия навик да се оплакват почти постоянно от нещо(даже всичко като че ли), да мрънкат и да търсят вината навсякъде другаде само не и у самите тях. Това също дразни, кога повече, кога по-малко. Въпреки всичко обаче,  Люис Хамилътн и Себастиян Фетал са една от най-добрите двойки в историята на съперничеството във Формула 1. И единия и другия имат своите плюсове и минуси, но определено тяхната борба ще остане в историята и след години ще бъде давана за пример на оспорвани битки и надпревари.   

Това, че имамe шанса да гледаме може би едни от най-талантливите, най-дисциплинираните и най-успешните (не само според статистиката) пилоти е едно от нещата, които много често забравяме, просто защото не харесваме един или друг от тях. В последните няколко години сме свидетели на нови рекорди, нови постижения в техниката, ново развитие на спорта, нови трасета и нови начини да гледаме и следим всичко това, а вместо да се радваме на тази възможност, мрънкаме, хейтим и обобщаваме  „Абе не е като едно време…“. Едно време вече го няма, то беше „едно време“, сега е това време и Формула 1 е такава. Без да се замислям ще кажа дори по-добра, по-интересна и много  (ама наистина много, даже много, много) по разбираема и достъпна. А ако страдате за „едно време“, споменете си как я гледахме тогава и къде намирахме информация за каквото и да е. Освен в Паралели и роднини от запада. 



*Това отново е малко извън протокола, който сам си бях наложил да пиша тук само за НАСКАР, но си разреших сам, защото просто ми се щеше да си споделя мнението. Благодаря за разбирането.