NASCAR Кайл Буш все по-близо да Краля

               Кайл Буш все по-често започва да присъства в писанията ми напоследък, просто защото той постоянно твори история. Кайл е на път да премине заветните 200 победи в НАСКАР, нещо което до преди години изглеждаше невъзможно. Да, това ще е сборен резултат от трите топ серии на НАСКАР, но това по никакъв начин не омаловажава постиженията му. В събота Буш спечели 51-вата си победа при пикапите и така изравни рекорда на легендата в тези серии Рон Хорнадей, в неделя пък се изравни с Тони Стюърт по брой на първите места в къп сериите – 49. И като добавим и 92-те победи в Иксфинити стават общо 192, още осем и ще достигне до заветните 200, толкова колкото има Краля. (Ричард Пети, не Елвис, все пак темата е НАСКАР).

               В Поконо, Кайл спечели шеста победа за сезона, след като тръгна от 27-ма позиция. Той както и Харвик и още 11 пилоти бяха с анулирани времена от квалификацията, в която по принцип бяха двамата най-бързи състезатели. И докато Кевин за 20 обиколки успя да стигне до осма позиция преди да посети бокса, то Кайл караше малко по-умерено и пресметливо. Заедно с екипа си и част от съотборниците те предпочетоха по-различна стратегия. Пренебрегнаха етапните точки и влизаха за смяна на гуми и зареждане малко преди края на етапите, което пък им даваше възможност при рестарта да са начело. Отделно от това избягваха инциденти, които обикновено могат да се случат по време на масови спирания. Като този на Кевин Харвик и Арик Алмирола, заради който Харвик трябваше отново да отиде в дъното на колоната и отново да се бори за да стигне челото. Реално Кевин Харвик имаше шанс да спечели, само още един рестарт и може би щеше най после да добави „Трудния Триъгълник“ към трасетата на които е победил, но не успя. Ако беше използвал стратегията на Буш и повечето Тойоти, може би нямаше сега да пиша повече за Кайл, а за него. След финала Буш заяви, че колата на Харвик е била най-бързата, неговата втора, а тази на Дани Суарес трета по скорост. Това е идеален повод да похваля мексиканския пилот, който този път беше страхотен. През миналата година за него бе много трудно да „влезе в обувките“ на Карл Едуардс, но като дебютант повечето грешки му бяха простени. Тази година обаче, Дани не беше на нивото, което се очакваше от него. До вчера. Щастлива победа в квалификацията (трето време, но тръгна първи заради наказанието на Харвик и Буш), поведе уверено, после леко се позагуби, но в края бе реален конкурент на Кайл Буш. Суарес сподели след финала, че на няколко пъти му се искало да прекъсне спотъра си и да му каже, че не го интересува какво става зад него, а иска да знае какво става с Буш и как да го изпревари. При последния рестарт Кайл не ускори добре, но атаката на Ерик Джонс и последвата битка с него, забави Суарес и позволи на Буш да поведе и спечели. Важното е че Дани показа скорост и борбеност, ще очакваме скоро и победа, няма съмнение в това.

               Старт номер 600 за Джими Джонсън едва ще си струва да се помни от него самия, но и тримата му съотборници имат с какво да се похвалят. Алекс Баумън завърши трети – най-доброто му постижение до момента, Уилям Байрон отново води колоната и също записа най-добър финал с шестото си място, а Чейс Елиът остана седми, но отново спечели етап и като цяло темпото им изглежда обещаващо. Доволен трябва да е и Райън Нюмън с осмото място.

               Разочарованията като че ли бяха повече този път. Арик Алмирола, Кърт Буш(въпреки деветото място) и Клинт Бойер отново имаха проблеми, кой с механици, кой с инциденти, кой с превишена скорост в питлейна. Дени Хемлин също разочарова, този път остана последен от екипа на Джо Гибс, а Мартин Труекс младши бе изненадващо бавен, при положение че през пролетта буквално летеше на това трасе. Проблеми имаше и Кайл Ларсън, както и пилотите на Пенске, а Рики Стенхаус пък остана зад Мат Кенсет, при положение, че Мат има задачата да му помага, но когато си толкова назад няма как да те издърпа който и да е.

               Така пет кръга преди края на редовния сезон борбата за влизане в плейофите се задълбочава, всяка една победа на пилот в топ 30 на касирането ще му даде правото да участва. При положение, че само седем са хората с победи до момента, поне четирима ще се класират и само по точки, така че всяка една позиция е ценна. Отделно от това пък в челото голямата тройка ще се бори за титлата шампион на редовния сезон и 15-те бонус точки, полагащи се за нея. Трибоя на върха все повече се превръща в дуел Буш-Харвик, а с оглед на показаното в Ню Хемпшир, двамата могат да ни поднесат страхотни битки и емоции. А след това идват плейофите, там нещата ще са още по-напечени и интересни, сигурен съм.  

NASCAR - още малко за Ню Хемпшир

               Понеже акцентът от последното състезание в сериите НАСКАР падна върху побутването на Кевин Харвик и евентуалните последствия в битката с Кайл Буш, сега да кажа и за останалите.

               Арик Армирола и Кърт Буш може би трябва да са най-нещастни след този старт. Едно от най-силните състезания за сезона направи Армирола, но отново не успя да стигне до победата. Все пак устрема му би трябвало скоро да го отведе до алеята на победата. Кърт Буш пък води най-много обиколки, но при спирането в бокса загуби много време. Както каза самият той, такова нещо се случва веднъж на 1000 години. „Блейни е добро момче. Той просто не искаше да ми пречи и реши да ме изчака, а аз не исках да го блокирам. Получи нещо като: Вие първо. Не, на, минете Вие…не трябваше да спираме в тази обиколка…“. Така понякога като си толкова коректен става недоразумение. Факт е обаче че колите на Стюърт Хаас отново са най-бързите и въпрос на време е двамата да вземат победи, дори преди плейофите.

               Логичният въпрос зададен директно обаче трябва да е  : От къде пък така скорост в Хендрик Моторспортс? Да, това май беше най-добрата надпревара за Чейс Елиът и Джими Джонсън. Чейс спечели и етап, пребори се с Мартин Труекс и беше в отлична позиция почти през цялото състезание. Пето място в Ню Хемпшир е най-доброто му постижение на това трасе. Джими пък бе малко по-назад, но именно от такива позиции, той е печелил не веднъж и дваж. Този път нямаше шанс, но идва Поконо и старт номер 600 за него, чудесен повод за прекъсването на тежката безпобедна серия.

               В битката отново колите на Пенске загубиха темпо и изостанаха, все пак Блейни и Лугано успяха да завършат в топ десет. Добро представяне на Райън Нюмън, странни проблеми за Кайл Ларсън и Джейми Макмъри, които обикновено се справят по-добре, а Кейси Кейн и Крис Бушиър затвориха топ 20, което за тях е отличен резултат.

               Тойота като цяло започна да изостава, ако не броим дежурните Кайл Буш и Мартин Труекс младши никой друг не успа да стигне до топ десет. Тежък ден за Дени Хемлин и Ерик Джонс и докато Ерик спечели вече, то Дени още чака, но с това представяне не ми изглежда че я търси…по-скоро си чака.  

               Битката за местата в плейофната 16-тица навлизат в последната си фаза. При шест оставащи старта, шансовете на всички по-назад в класирането започват да намаляват, единствения шанс за тях ще е изненадваща победа. Такава се получава при доста екстремни ситуации, така че вероятността за това също не е голяма. Борбата за последните места в класирането даващи шанс за продължаване ще е много оспорвана, защото поне 8-10 пилоти ще останат в нея почит до края на редовния сезон. Това може би ще бъде дори по-интересната битка, от тази за призовите места, по-ожесточена и по-напрегната, защото всяка една точка ще бъде от значение. За момента в тази игра са поне на теория пилотите между осмо и 25 място, с всяко едно състезание бройката ще намалява. Реално тези в топ 12 трудно ще изпаднат от 16-цата, както и тези след 22-ро трудно ще успеят да влязат, но никой няма да се откаже преди изцяло да загуби шансовете си за класиране. А дори и да не успее, всеки един от тях ще търси начин в оставащите десет старта след това да докаже, че е отпаднал незаслужено от плейофната борба. А това обещава да е интересно.  

Пак за Формула 1, кратки размисли след ГП на Германия

               Себастиян Фетел спечели във Великобритания, но загуби в Германия. Люис Хамилтън загуби във Великобритания, но пък спечели в Германия. Ако обаче погледнем по-задълбочено, то по-правилно е да се каже, че Фетел взе победата на Силвърстоун с късмет, но късметът му не проработи на Хокенхайм. Хамилътн пък нямаше късмет на родна земя, но направи страхотно състезание, нямаше късмет (или поне така твърдят в Мерцедес) и в Германия в събота, но неделята бе невероятен подарък за него.

               Ако започна отзад напред, подаръкът беше от страна на стюардите, които реално биха могли да го накажат. Ако бяха наложили минималните пет секунди добавено време, Валтери щеше да спечели, а Люис оставаше втори. С оглед на битката в шампионата, това щеше да е приемливо, без да искам да засягам съдийството би било и най-справедливото. Решението обаче бе само мъмрене, те са хората, които имат право да тълкуват и решават, така че не искам да оспорвам. Подкрепата на тяхното решение(още преди да е оповестено) даде и Чарли Уайтинг, така че явно всичко е както трябва да е.

               Подарък бе и решението за запазване на позициите в края на състезанието, нещо което Ботас явно не беше разбрал и се наложи да му кажат. С извинение. После Тото Волф каза, че е щял да нареди същото и на Люис ако позициите са били обърнати. Сериозно? Не бих си позволил подобен коментар, но наистина не мисля че и Тото вярва в това което каза. Няма нищо срамно и лошо в това да признаеш, че титлата е над всичко и понякога се налага да се дават отборни заповеди (…ъъъъ…абе нали бяха забранени тези неща? Или някой пак ги е разрешил? Все едно де, просто се сетих. Ама ако някой знае нещо по въпроса да каже). Малко странно е да се казват такива неща, когато е съвсем естествено да се прави така, но понеже се опитваш да поддържаш имиджа на „ние не прави така“ е малко трудно. И много смешно. Формула 1 е отборен спорт, концерн като Мерцедес (и не само) не би позволил на акционери в дъщерно дружество (пред очите на големия бос особено) да бъде провалена титлата заради амбициите на един или друг пилот. Пилоти има много, кой повече, кой по-малко талантлив, най-ценни обаче са дисциплинираните. Това даже бих казал е плюс. Лично аз предпочитам добър дисциплиниран пилот(служител), отколкото гениален и неконтролируем. Мисля че не само аз. (Май само д-р Марко не е на това мнение, ама да не задълбавам сега). Поводът да пиша пак за Формула 1 най-вече е това, че някак си ми писна да се заобикаля истината и да се приемат на честна дума изявленията на всички. Много някак соц ми стана, в тоя нашия тоталитарен смисъл. Няма как да се съглася, че подобна маневра не заслужава наказание. Няма как да приема, че ако Ботас водеше, щеше да остане начело. И няма как да приема, че така трябва да продължава да бъде. Не вярвам някой да се съмнява, че в Мерцедес с приоритет е Люис, в Ред Бул Макс, за Ферари няма и да говоря. Именно обаче Ферари, понеже са известни с начина си на работа, дори не се опитват да се оправдават. А това ми се струва положително. Да, така е – Фетел е приоритет и Райконен ще прави каквото е нужно, за да може Себ да печели повече точки. Смешно беше, че Кими не схвана какво се иска от него. По-скоро беше смешен начина по който се опитаха да му кажат. Явно все пак не може да има отборни заповеди, поне не официално. (Абе а защо на Ботас му казаха да си запази позицията? Май това е само съвет, а не заповед…привет юристи, ако намерите вратичка веднага я отваряте…евала. Не конкретно за Мерцедес, те Ферари колко врати наотваряха, Ред Бул и те…Рено и Бенетон също…още става голямо течение от всичките тия зеещи врати да знаете!) Тук ми хрумна, че Райконен просто се правеше на неразбрал, за да му кажат направо какво се иска. Или пък просто не му пука особено, просто иска да е ясно кога какво се иска от него. (Дали пък това не е сигнал, че вече е решил да ходи някъде другаде, да се пенсионира или пък обратното, да наблегне, че трябва да остане още във Ферари?)Без официалности обаче Кими беше вкаран в бокса още в 14-тата обиколка. Защо? Много ясно, точно колкото да излезе пред Хамилтън, който пък тъкмо имаше чиста писта пред себе си…Не за пръв път го използват така, но освен кратко раздразнение от него друго не се чува. Тото Волф не напразно държеше на Ботас. Нещо да е казал? Това е съдбата на пилот, приел ролята на номер две. Примери искате ли? В произволен ред – Маса, Барикело, Ървайн, Хил, Вилньов, Хакинен, Менсъл…Помните ли Найджъл Менсъл? Един от любимците ми…Е той „сърба попарата“ много пъти. Даже май прекалено много. Първо Пике, после Прост, после пък Франк Уилямс реши че не го иска, после пък го искаше ама за малко, накрая Рон Денис го уволни през 95-та. А 92-ра стана шампион с девет победи(рекорд за 16 старта), 93-та спечели титлата в Индикар, като се върна да помага на Уилямс-Рено за титлата и спечели „онова“ състезание в Австралия. Ама това е малко в страни от темата.

               За да не се почувства Фетел пренебрегнат ще се спра и на него. Да направиш такава грешка при такива условия не е нещо за което трябва непременно да бъдеш разпънат. Обаче, ако си четирикратен шампион, ако водиш, ако имаш усет към каране на мокро и най-вече ако от теб се очаква да донесеш титла на Ферари след вече 10 години чакане…ами не е редно. Психиката на Себастиян е лабилна, това отдавна сме го видели, дори това в Баку през миналата година беше направо закъсняло. Да така е. Фетел лесно се изнервя и губи концентрация, но поне досега не си спомням да го беше правил при такива условия. Напрежението е голямо, така е. Както той, така и Люис са в изключително сложна позиция. Един от тях ще стане петкратен шампион (честно казано ще ми се някой друг да спечели, ей така просто щото и двамата много са си повярвали, ама като гледам едва ли има как…) и това много ги натоварва. Мисля, че ако Розберг издаде книга „Как успях да се мобилизирам и да спечеля“ знам кои ще са първите прочели всяка една дума в нея. Очакванията към двамата са огромни, не само от феновете и отборите, но и от тях самите. А те не винаги успяват да са железни. Пропукват се, грешат, изнервят се…нормално, все пак са хора. Реално вече повече от 30 години не е имало толкова титулувани пилоти в битка за короната. Не е имало подобен сблъсък изобщо, ако трябва да съм съвсем пунктуален, защото до момента в историята на Формула 1 никога четирикратни шампиони не са били в директна борба, мисля, че няма нужда да се обосновавам. Тъжно ми е обаче, че някак си тези двамата ще продължават да се борят, подкрепяни от съотборниците си, от дъщерните тимове (колкото и условно да е това) и някак си постиженията им така малко олекват. Остава леко горчивия привкус, че зад успеха седят не само механици, инженери и ръководство, а и други фактори. Надничат съотборници зад рамото им с тъжен поглед. Е да, след години и за тях ще кажат, че са били толкова бързи, колкото и шампионите, но…  Не че през годните не е било така но все пак…

Двамата имат и изключително лошия навик да се оплакват почти постоянно от нещо(даже всичко като че ли), да мрънкат и да търсят вината навсякъде другаде само не и у самите тях. Това също дразни, кога повече, кога по-малко. Въпреки всичко обаче,  Люис Хамилътн и Себастиян Фетал са една от най-добрите двойки в историята на съперничеството във Формула 1. И единия и другия имат своите плюсове и минуси, но определено тяхната борба ще остане в историята и след години ще бъде давана за пример на оспорвани битки и надпревари.   

Това, че имамe шанса да гледаме може би едни от най-талантливите, най-дисциплинираните и най-успешните (не само според статистиката) пилоти е едно от нещата, които много често забравяме, просто защото не харесваме един или друг от тях. В последните няколко години сме свидетели на нови рекорди, нови постижения в техниката, ново развитие на спорта, нови трасета и нови начини да гледаме и следим всичко това, а вместо да се радваме на тази възможност, мрънкаме, хейтим и обобщаваме  „Абе не е като едно време…“. Едно време вече го няма, то беше „едно време“, сега е това време и Формула 1 е такава. Без да се замислям ще кажа дори по-добра, по-интересна и много  (ама наистина много, даже много, много) по разбираема и достъпна. А ако страдате за „едно време“, споменете си как я гледахме тогава и къде намирахме информация за каквото и да е. Освен в Паралели и роднини от запада. 



*Това отново е малко извън протокола, който сам си бях наложил да пиша тук само за НАСКАР, но си разреших сам, защото просто ми се щеше да си споделя мнението. Благодаря за разбирането.