Девета победа, а усещането е като за първа

    Деветата победа в кариерата на Клинт Бойер дойде след дълго чакане. Всъщност в историята на Наскар само двама пилоти преди него са чакали по-дълго – Мартин Труекс младши и Бил Елиът. Първия в продължение на 219 състезания, а „страхотния Бил“ е рекордьор с 227 старта без триумф. Има доста любопитни факти в статистиката за най-дълго чакане на следваща победа, но сега няма да се занимаваме с тях. Денят е на Клинт Бойер. По-точно понеделникът беше негов.

     Радостта на Клинт беше като на новобранец, за пръв път стигнал до успех, дори някой дебютанти са доста по-тихи и сдържани при първата си победа. Бойер обаче има много причини да се радва и да бъде щастлив от възможността да спечели отново, възможността дори да продължава да е пилот в Наскар. След злополучната история в Ричмънд през 2013, загубения финал предишната година, които всъщност се оказаха и последните му добри сезони(с оглед класирането) изглеждаше сякаш края на кариерата му е близо. С оттеглянето на тима на Майкъл Уолтрип пък това вече изглеждаше неизбежно, но точно тогава Тони Стюърт му подаде ръка. След една година в HScott Motorsports, Клинт зае мястото на Тони в колата с номер 14. През миналата година Бойер не успя да спечели, имаше добри и лоши състезания, като цяло обаче отстъпи на съотборниците си Харвик и Кърт Буш. Сега обаче ситуацията се промени и Форд като че ли успяха да изпреварят конкуренцията. Стюърт-Хаас пък от своя страна обраха победите от началото на сезона и след успеха на Бойер вече имат четири от шест старта. Ако не беше щастливото пени на Остин Дилън на Дайтона 500, Арик Армирола можеше и да се присъедини към победителите, но остана на четвърт обиколка от успеха.

      След финала в Мартинсвил Бойер разнасяше сина си Кеш(кръстен на Джони Кеш) и бе щастлив от това, че най-после наследникът му го вижда като победител. Последната му победа бе от 2012 година, а Кеш Бойер е роден през 2014. Както каза Клинт след финала, това е една сбъдната мечта. И понеже апетита идва с яденето, мисля, че Бойер ще продължи да се бори за победи, първо защото колата му е на ниво и второ, подобно на Дени Хемлин, той също няма титла, а на 38 години, той вече няма много време пред себе си. Като състезател де.

     Като изключим Дайтона, то до момента 2018 е годината на ветераните. Харвик, Труекс и Бойер спечелиха своите квоти за финалната 16-ца, темпото на братя Буш и Дени Хемлин също е добро и вероятно скоро някой от тях също ще победи. Джими Джонсън като че ли се пробуди,  докато младоците все още изпитват затруднения. Е, не всички – Райън Блени например успя да изпревари опитните си съотборници в Пенске, Кайл Ларъсн и Чейс Елиът имат моментни проблясъци, Алекс Боумън също.

    Сега всички имат седмица почивка(образно казано, просто няма състезание иначе работата и тренировките си остават) и на 8 април ще очакваме нови битки на овала в Тексас.