Мат ДиБенадето и Го Фас Рейсинг – чудесата все още се случват

   Под наглед странното заглавие искам да ви споделя история от последните дни. 

Първо кратък увод.

    Когато говорим за началото на автонадпреварите, за зората на състезанията,  винаги има нотка на носталгия, нотка на едни прекрасни, чисти отношения и по темата има изключително много истории. Всички пилоти и механици и във Формула 1 и в ралитата и в Индикар и Наскар(и на всякъде другаде) са си помагали, въпреки че на пистата са конкуренти. Не един и два са случаите, в които някой дава на друг оборудване, кола, екипировка и каквато и да е помощ. Съвети и напътствия пък по-опитните винаги са били склонни да дават на по-младите и с малки изключения го правят. В последните години нещата не са чак толкова романтични, но все още се случват подобни неща.

    В последните дни в НАСКАР стана ясно, че отборът в който кара Мат ДиБенадето  - Го Фас Рейсинг остават без спонсор и така участието им във Финикс е под въпрос. Решен да намери пари, Мат заснема и пуска в социалните мрежи видео, в което призовава всички, които биха могли да помогнат да го направят. Самия Мат не е сигурен, че това ще помогне, но все пак не губи надежда. И ето, че като в приказка нещата започват да се подреждат. 

 

След серия от окуражителни туита от негови колеги и приятели Дени Хемлин директно му написа, че дава 5000 долара и попита къде да прати чека. Веднага след него същото направиха и Даръл Уолтрип и Кевин Харвик. Няколко часа по-късно се намери и фирма с желание да стане спонсор, а по-късно стана ясно, че има и още желаещи компании склонни да подпомогнат Го Фас Рейсинг и Мат ДеБенадето. Така точно като в приказка нещата се подредиха, а самия Мат не криеше вълнението си и благодарността към всички отзовали се на молбата му за помощ.И публикува серия от туитове със снимки на колата, придружени с благодарности.

Дени Хемлин, човекът, който се отзова първи, отговори на туита за благодарност от Мат с думите „…Веднъж получих финансова помощ от собственик на отбор. Тогава сякаш всичко бе приключило за мен, но това ме върна и така продължих…“. Едно признание, един жест, една благодарност, това наистина е достойно за уважение, такива постъпки трябва да бъдат показвани и разказвани, за да подсещат всички, че е лесно да се прави добро. И е нужно.

    Прекрасна история, чудесна илюстрация на добронамерените отношения в НАСКАР, такива, за каквито сме чели много в миналото, но чуваме и четем все по-малко в настоящето.