Мартин Трукс се завръща

      Ако някой се е съмняваше, че шампиона за миналата година отново ще е сред фаворитите, след вчерашното състезание трябва вече да спре със съмненията си. Аз поне не се съмнявах, но въпреки това ме изненада начина и скоростта на Труекс. Той буквално летеше през повечето време и съвсем по шампионски смаза конкуренцията. Дори винаги бързия и настървен Кайл Буш не успа да му се противопостави, въпреки че на няколко пъти се опита. Да наистина проблемите на Кевин Хравик и тези на Кайл Ларсън може би облекчиха Мартин Труекс, но мисля, че с темпото което демонстрира, той щеше да удържи и тях.

      Жалко, че твърдата битка с Ларсън лиши Кевин Харвик от шанса да се бори за четвърта поредна победа, но понякога става така. Кевин показа добра скорост, но веднъж изостанал така и не успя да се върне в играта. Може би следващия път. Кайл Ларсън от друга страна се измъкна без особени поражения от контакта с Кевин, но определено имаше проблеми с баланса и не успя да покаже 100% от себе си. Дори 110 както понякога прави.

     Кайл Буш пък беше може би най-разочарования човек след финала. Може би по-разочарован и от Кевин Харвик. На въпроса къде колата му е била по-бавна от тази на Труекс, той бързо езстреля отговора си – „Навсякъде…смятахме, че сме по-близо(като темпо), но очевидно не сме. Бяхме много бързи в събота, дори в началото (на състезанието) смятах , че наистина сме силни, но след това просто не бяхме “. Факта обаче, че Кайл отново бе в битка за победата, въпреки проблемите го оставя в позицията на фаворит.

     Това, което прави впечатление(на което всъщност колегата Георги Иванов ми обърна внимание) е че колите на Форд имат много добро темпо в началото и след това то рязко се губи. Вероятно настройките им са доста агресивни и единствено Харвик успява да запази най-дълго гумите си и да поддържа високото темпо, но за съжаление той рано изостана и не можа да потвърди изцяло теорията. Факт е обаче, че и двамата пилоти на Пенске – Лугано и Кезловски дръпваха в началото и в края на етапа скоростта им спадаше, няколко обиколки преди останалите пилоти. Нещо подобно наблюдавахме и при Стюърт Хаас – и Кърт Буш и Клинт Бойер тръгваха добре, но после започваха да губят позиции. Блейни пък може би успяваше по някакъв начин да задържи ресурс в гумите си и това го придвижи напред на финала.

    Няма как да не отбележим финала в топ 10 за Джими Джонсън, не че деветото място е кой знае какво, но е прогрес. Този път Джими завърши пред тримата си съекипници, нещо което рядко успяваше да направи в последно време. Още в неделя на Мартнисвил Джими би трябвало да бъде слаган пак в сметките, вече с повече увереност, надявам се. Не особено впечатляващо представяне за Чейс Елиът и Алекс Боумън, а поредната алтернативна стратегия за екипа на Уилиям Байрон отново насочи вниманието към обещаващия новобранец. През седмицата имаше статия за това как Уилиям(той наистина не харизва да го наричат Уили Би) и неговия тийм шеф Дарийн Гиб все още се учат да работят заедно, но определено с повечко късмет могат да поднесат изненада. Приятна надявам се.

      Тъкмо мислех да приключа и се сетих за чудесните кадри от каската на Ерик Джоунс, особено впечатляващото му каране. Наистина асфалта на трасето е много неравен, но определено рядко може да се види толко нервен автомобил и то не само в сериите НАСКАР. Адмирации за младия Ерик, но наистина следващия път трябва да поработи повече по настройките, за де не се налага толкова да се напряга в състезанията. Ако може, нека изгледа камерата от колата на Кърт Буш, който на фона на трескавото коригиране на волана във всеки завой от страна на Ерик, беше направо лениво.

    И така след пет старта имам вече трима победители, задължителния Кайл Буш веднага след тях и още 12 вакантни места за плейофите. И 21 старта, и 21 възможности за всички останали да спечелят квота за шестнайсетицата.