НАСКАР Джоуи Логано надви „голямата тройка“

             

  Джоуи Логано надигра „голямата тройка“ и с три победи стана 33-тият шампион на НАСКАР. Явно числото три бе на късмет на пилота с номер 22, но явно ролята на аутсайдер във финала не го притесни. Всъщност, в състезанието не изглеждаше да е такъв, дори напротив, за разлика от двамата осемкратни победители. Кевин Харвик и Кайл Буш нямаха ден, особено Буш. Колата му не вървеше, боксовете му бяха бавни (с изключение на последния), а в края трябваше да чака прекъсване, което все пак дойде, но така и не му свърши работа. Просто Кайл беше бавен. Харвик от своя страна пък беше много бърз в началото, но с падането на температурата след залез слънце темпото му изчезна. Реално Кевин бе най-бързия в началото, но в края едва успя да удържи третото място. И то само поради факта, че Кайл Буш така и не успя да го настигне. След страхотното начало на сезона за Харвик и отговора на Кайл от тях се очакваше да са основните претенденти, но ето че това не се случи. За сметка на това пък, по-непретенциозния сезон на Мартин Труекс младши се оказа по-добър от тяхното представяне в края. Мартин започна доста неуверено, дори слабо, постепенно успя да спечели четири победи, а особено в края колата му се подобри значително. В Хомстед, той на практика бе единствения сериозен опонент на Логано, но в края не успя да отговори на темпото на колата на Пенске. Така се оказа, че пилотът с най-малко победи през годината взе короната, като ключът към успеха му бе в доброто разпределение на силите, особено в края на сезона. И на твърдата му борба. Малко по-твърда, отколкото останалите могат да приемат, особено Труекс. Мартин дори подсказа, че е готов с отговора си, но така и не му се отдаде възможност в самия край на надпреварата.

               Логано стана шампион от квотата на младите пилоти (на 28 години, кара 29-тата си), въпреки че това е вече десетият му пълен сезон в Къп сериите. Когато дебютира през 2008 в тима на Джо Гибс, той успя да запиша няколко рекорда като най-млад пилот с победа и полпозишън, но след това малко се позагуби. Новото начало дойде с преминаването му тима на Роджър Пенске през 2013 и от тогава насам, Джоу винаги е сред фаворитите, а ето че вече е и шампион. 21 победи може да не са чак толкова много, но Джоуи все още има доста състезания през себе си и титлата ще му даде допълнителен стимул. Истина е че твърдото му каране не е по вкуса на всички (фенове и пилоти), но това е стилът му и никой не е изненадан, когато е избутан, притиснат или изхвърлен от надпреварата от него. Може би само ядосан. Факт е, че Логано има инциденти с повечето си колеги, факт е и че повечето от тях нямат особено ласкаво мнение за него, но това не го притеснява. Особено когато успява да е по-бърз и съобразителен от тях, както направи в Маями. И ако през 2016 нещата не се развиха добре за него, то сега всичко в надпреварата се подреди. Отличното темпо на колети на Пенске в къси серии бе основната причина Джоуи да спечели, както и основната причина Труекс да не успее. Правилното развитие на стратегията, както и използването на предимството от по-добрата скорост след рестарт от недостатък в повечето състезания, сега на финала се превърна в предимство за екипа му.

               Така в 70-тият сезон от сериите НАСКАР шампионът отново се оказа не този с най-много победи и скорост през сезона, а този, който най-правилно успя да се възползва от малките предимства и разбира се всичко това с голяма доза късмет. Но късметът е част от успеха, така че честито на Джоуи Логано и отбора на Роджър Пенске.

НАСКАР - Голямата тройка и Логано на финала

               Голямата тройка  - Кайл Буш, Кевин Харвик и Мартин Труекс младши отново е на финал, този път четвъртия им съперник ще е Джоуи Логано. Джоуи беше единствения сигурен преди Финикс, а останалите трима стигнаха до финала както се очакваше, въпреки че не беше толкова лесно.

               Кайл Буш и екипът му бяха най-съобразителни и нямаха проблеми и непредвидени ситуации и той успя да вземе осмата си победа за сезона и по възможно най-категоричния начин да отиде в Маями. Чисто и разумно състезание за номер 18, добра стратегия и оценка на ситуациите, смели решения и атаки от страна на Кайл и в резултат – първо място. Страхотен сезон, който Буш би искал да завърши с титла, което общо взето е и преобладаващото мнение при букмейкърите, защото именно той е с най-голям шанс според техните предвиждания.

               За Кевин Харвик нещата започнаха отлично, особено след наказанието от Тексас. Спечели полпозишън и поведе, от старта до 73-тата обиколка всичко вървеше чудесно, но точно токава се спука предната му дясна гума и бе на път да загуби всичко. Смъкна се до 29-то място, изоставаше в точките, бе затворен с обиколка, а колата му нямаше същата скорост, каквото демонстрира в началото. Все пак излезе от ситуацията, но до последно имаше опасност Арик Алмирола да го измести, ако успее да спечели разбира се. Е не успя и Харвик е на финал. След предпазливите и не толкова успешни плейофни състезания и грешките и наказанията през целия сезон, Кевин разколеба дори най-твърдите си фенове, че ще спечели втора титла. Харвик направи най-силния си сезон до момента, наистина ще е жалко ако и в Маями има проблеми или пък направи някоя глупост, но все пак той си остава основния фаворит.

               За Мартин Трукс младши новината че ще кара за Джо Гибс догодина подейства успокояващо и леко отпускащо. Вероятно и мотивацията в екипа му не е много висока, защото освен него и Кол Прън останалите едва ли имат сигурна работа за догодина. А това има значение. Може би и това е една от причините колата му да не успява да намери нужното темпо, но въпреки това той ще има шанса да защити титлата си. Малко съм скептичен обаче дали ще има скорост за това.

               Джоуи Логано на два пъти е бил в плейофите  като финалист, 2014-та остана четврърти, а  през 2016-та завърши втори. Амбицията сега ще е по-голяма от тази на останалите, а както знаем Логано е готов на всичко за победата, така че от него може да се очаква всичко.

               Клинт Бойер бе първия отпаднал претендент,  Алмирола се бори до последно, но и двамата нямаха шанс. Бойер така и не направи добро състезание, а скоростта на Арик не бе достатъчна за да победи. По-тежко бе за Кърт Буш и Чейс Елиът, които имаха темпото да победят. Грешки и на двамата обаче ги извадиха от битката, а шансовете им се изпариха след инцидента на Кърт с Дени Хемлин. Кърт Буш съжали, че е останал със старите гуми(както и Хемлин), а Елиът философски обобщи, че не може да допускаш грешки (превишена скорост в бокса) и да искаш да се бориш за победата.

               Така в общи линии без сензации в Маями титлата ще определят трима от миналогодишните претенденти заедно с Логано, да видим кой ще е новия шампион.

НАСКАР – Финал преди финала

            Състезанието във Финикс ще определи тримата претенденти за титлата, които следващия уикенд в Хомстед, Маями ще определят шампиона заедно с Джоуи Логано. След наказанието наложена на Кевин Харвик, цялата „голяма тройка“ доминираща в по-голямата част от редовния сезон е застрашена от разпадане. На теория, тримата биха могли да се класират, но своите шансове имат и другите четирима от полуфиналната осмица, така че нищо не е сигурно.

            Кайл Буш спечели шест победи през редовния сезон, завърши като шампион и добави още един трофей в плейофната фаза. Все още Кайл е основния претендент, дори и залозите приемани за него с най-ниска печалба, но това не му гарантира нищо. На Финикс пилота на Джо Гибс не е от най-добрите, а зачестилите грешки от страна на екипа му, както и негови могат да го лишат от участие на финала. Все пак с едно по-предпазливо и разумно каране Кайл би стигнал до Маями, а там вече нещата изглеждат по друг начин.

            Мартин Труекс младши най-после обяви преминаването си в тима на Джо Гибс и сега вече трябва да по-спокоен. Той и тийм шефът му Кол Пърн (може би трябва да бъде Коул, ама все още не съм убеден в това) ще са в кола номер 19 и ще са в един отбор с Кайл Буш, Дени Хемлин и Ерик Джонс. Последния вече беше съотборник на Мартин през миналата година, когато той (Ерик) караше номер 77. Труекс спечели четири победи в редовния сезон, почти спечели и две в плейофите и имаше няколко ужасни състезания. Липса на скорост, грешки и проблеми бяха често срещани при него, но винаги в точния момент успяваше да се мобилизира. Вероятно и тук ще направи така, стига да не се случи нещо непредвидено. А през миналата година беше безгрешен в Маями и това го поставя на второ място в предвижданията за шампион.

            Кевин Харвик взе осем победи през годината, като две от тях бяха оспорени, заради технически проблеми. Сега обаче предстои Финикс, а там Кевин има девет победи – най-много от активните пилоти и освен това спечели полпозишън. Въпреки всичките проблеми и грешки през почти всичките стартове Харвик бе най-бързия пилот, може би бе по-предпазлив в плейофите, но може би това бе правилно решение. Ето че сега трябва да докаже че има място на финала и предполагам ще успее да го направи. Трябва обаче да внимава при спиранията в бокса, защото често допуска грешки именно там. Както и да се надява, че всичко по колата му ще е ок.

            Кърт Буш бе най-постоянния пилот на Стюърт- Хаас, дори когато Харвик не беше. През цялата година обаче спечели само веднъж, някак нямаше достатъчно темпо в ключови моменти. Кърт все още не е обявил къде ще кара догодина, може би изчаква да влезе във финала и тогава да си вдигне цената. Това обаче може и да не се случи, ако тримата гореспоменати оправдаят названието си „голямата тройка“. Ако обаче се промъкне в Маями, ще бъде реален фаворит. Дори и да се изправи срещу брат си и съотборника си Харвик.

            Чейс Елиът е надеждата на младите пилоти, на Хендрик Моторспорт и на Шевроле за титла, в година, в която първо доминираха ветераните, второ тима на Рик Хендрик не бе на познатото ниво, както и всичките пилоти на Шевроле. Новото Камаро се оказа трудно за овладяване и едва в края на годината, като че ли нещата тръгнаха в правилната посока. Чейс чака 98 страта за да спечели първата си победа, но след това му потръгна и добави бързо още два успеха, благодарение на които прескочи елиминациите. До този момент. Сега Елиът трябва отново да опита да спечели или поне да е в челото и да се надява на проблеми при съперниците си за да влезе във финала. Колкото и малка да е вероятността да го направи обаче има шанс. Във Финикс винаги е бил на ниво и това е в негова полза, а и вече набра опит в твърдите битки. Участието му на финал ще е огромен успех, а евентуалната титла ще бъде почти сензация, но сме виждали такива неща да се случват.

            Арик Алмирола и Клинт Бойел имат само един начин да стигнат на финал – победа във Финикс. И двамата обаче нямат добри резултати там и това ги поставя в доста неизгодна позиция. Двамата обаче едва ли ще се предадат лесно, така че не трябва да се отписват без време. Ако състезанието им тръгне добре, биха могли да направят обрат, колкото и малко вероятно да е това.

            И така, да видим кой ще стигне на финал.