НАСКАР – Шеста победа за Ларсън и разправии между Елиът и Харвик

Бристол стана арена на много емоции и затвърди реномето си на арена на много сблъсъци. Кайл Ларсън грабна победата, след като основна роля за успеха му имаше неговият съотборник Чейс Елиът. Елиът и Кевин Харвик водеха битка малко по-рано и след контакт Чейс спука гума. След връщането си на трасето той излезе пред Харвик и го блокира, докато четири обиколки преди финала Ларсън успя да излезе начело. След края на надпреварата Елиът и Харвик имаха разгорещени разговори, но до физически контакт не се стигна.

          От плейофите отпаднаха Майкъл Макдауъл, Кърт Буш, Тайлър Редик и Арик Алмирола, като разликата в точките бе минимална и едва след финала бе ясно кой продължава и кой отпада. Следващата фаза от елиминациите продължава с надпреварата в Лас Вегас тази неделя срещу понеделник наше време.  

          Всъщност в цялото състезание имаше много битки и много лидери. Дени Хемлин бе също бърз, но и той като Елиът спука гума след контакт, а за Кевин Харвик това определено бе най-доброто състезание от началото на сезона и логично е че беше готов на всичко за победата. Малко странно бе представянето на братя Буш, които са най-успешните пилоти в Бристол, Кайл с осем, а Кърт с шест победи. И ако при Кайл темпото бе прилично и дори имаше шанс до един момент за предни позиции, то при Кърт явно настройките тотално бяха объркани и той не успя да се пребори.

          Арик Алмирола и неговия екип направиха чудеса в бокса, като отстраниха и подмениха един от маркучите в колата му без да губи обиколка, но както и при Кърт Буш, явно настройките не бяха добри и „Кубинската ракета“ нямаше достатъчно скорост. Той и Тайлър Редик отпаднаха само с две точки разлика, а Кърт с девет, което бе много тежко за тях. При Майкъл Макдауъл нещата бяха ясни отдавна и той просто си остана последен в плейофната група.

          Така напред продължиха четиримата пилоти на Хендрик Моторспорт, като представители на Шевроле, четиримата на Джо Гибс Рейсинг, като пилоти на Тойота, тримата от Пенске и Кевин Харвик от Стюърт – Хаас за Форд. Любопитно класиране, трите марки с по четири коли, както и три отбора в пълен състав и Харвик. С оглед на това класиране, Кевин би трябвало да бъде оценен високо, защото на фона на представянето на неговите съотборници той буквално прави чудеса. Да, все още не успява да спечели, но мисля, че ще успее да го направи, дори и да отпадне от плейофите още след този кръг.

          Ако трябва да се определят евентуалните фаворити за продължаване и отпадане след този кръг, то за момента класирането е най-благоприятно за Ларсън, Хемлин, Труекс, Кайл Буш, Блейни и Елиът. Кайл Ларсън е с аванс от 30 точки пред Труекс, а само на пет по-назад са Хемлин и Блейни. Кайл Буш е с две зад тях, а на точка от него е Елиът. На теория поне трима от тези пилоти ще преминат напред и евентуално ще стигнат до финала, но на практика може и да има изненади. Все пак заради аванса си Кайл Ларсън би трябвало да няма проблеми с достигане до финала, при Труекс и Хемлин с оглед представянето им би трябвало да се очаква да са сериозни претенденти, докато от останалите трима най-добро общо представяне има Елиът, но пък при него многото грешки са възможен проблем за опита му да защити титлата си. Блейни и Кайл Буш за момента с доста по-назад от останалите, както като представяне, така и като темпо, но поне са по-напред в подреждането от някои от техните сериозни съперници.

В дъното на класирането са Харвик, Бел, Кезловски и Логано, като освен Кристофър, който заради по-малкият си опит е евентуалният отпаднал, тримата други са сред най-успешните пилоти в настоящето. За Харвик вече стана дума, а за Логано и Кезловски Таладега е вероятният трамплин за следващата фаза. При Джоуи е възможно да има изненади във всяка надпревара, а Брад тества различни стратегии, както вече съм отбелязвал и ако му се получи може да е претендент и за финал.

          С третото си място в Бристол Уилям Байрон успя да продължи, но ако не подобри представянето си може да отпадне от топ осем, а при Алекс Боумън нещата са толкова неясни, че просто не знам как да го определя. Изключително непостоянно и късметлийо представяне, и то не само от едно в друго състезание, но и в самите надпревари. Започва силно и след това изчезва, друг пък започва слабо и изведнъж в края се бори за победа. Нищо общо с Ларсън, Елиът и дори Байрон. Първите двама са в челото почти винаги, а при Байрон има два варианта – или е изцяло бърз или просто няма скорост.

          Така сега влизаме във кръг с три различни трасета – Лас Вегас от миля и половина, суперспийдуей арената Таладега и Ровала на Шарлът. Това ще направи битката много различна във всяко едно от тях, с различни фаворити и вероятни изненади, защото от пилотите извън топ 12 също има претенденти за победи.

 

         

НАСКАР – Труекс с четвърта победа за сезона в Ричмънд

          Мартин Труекс младши спечели в Ричмънд четвъртата си победа за сезона и така си осигури място в следващата фаза на плейофите. Дени Хемлин, който победи в Дарлингтън и вече се класира напред бе лидер през по-голямата част от надпреварата, но в края темпото му спадна и остана втори. Заедно с тях напред продължава и Кайл Ларсън, който събра достатъчно точки за да не може да бъде изместен от топ 12. Състезанието донесе разочарование за Кърт Буш, който отпадна след катастрофа в следствие на спукана гума, а брат му Кайл отнесе две наказания и не успя да се бори за победата на едно от най-успешните си трасета.

          Като цяло състезанието протече сравнително спокойно, без много прекъсвания, а повечето битки бяха доста предпазливи. Залогът при пилотите от плейофната група е голям и всяка грешка се наказва, така че това бе очаквано. Рос Частейн и Остин Дилън направиха силно състезание, като при тях липсата на напрежение явно им помага и двамата карат доста освободено.

          При това развитие на първите два старта от плейофите, тенденцията очертава Ларсън, Хемлин и Труекс като най-сериозните претенденти, а Чейс Елиът е близо до тях, но все още без да успее да спечели. За настоящия шампион сезонът е доста труден, но той е един от тези, които са бързи на всички трасета, просто при него често късметът не го спохожда. Или по-скоро грешки, негови и на отбора са основният виновник той да не стига до директна битка в края на състезанията. Тази така оформена четворка за момента изглежда с най-големи шансове за финал, но все още пилотите на Пенске не са казали думата си. Логано и Блейни може да не са толкова бързи навсякъде, но често успяват да се позиционират така, че малко преди финала да се превърнат в претенденти. За Брад Кезловски вече писах, че според мен той продължава да експериментира с различните стратегии и може би скоро някоя от тях ще се окаже точната.

          Положението при братя Буш е доста различно. Кайл все така остава зад съотборниците си Хемлини Труекс, а понякога дори и зад Бел, но въпреки грешките (както и при Елиът негови и на екипа) са в основата на повечето му лоши резултати. Кайл ще продължи вероятно към следващата фаза, но трудно ще се добере до финала. Горе долу същото, но с обратен знак може да се каже за Кърт. Ветерена през целия сезон е бърз на всякакъв вид трасета, но не чак за топ три, през повечето време. Едва сега Частейн се доближи до него като темпо, явно най-после свикна с колата или просто Кърт му помогна с настройките, кой знае. Факт е обаче, че Кърт Буш прави много добър сезон и ако не беше спуканата гума в Ричмънд, може би щеше да се бори за победата. Сега има шанс в Бристол, където и той като брат си има добри спомени и трасето му пасва.

          В останалата група пилоти се отличава Кевин Харвик, който макар и все още без победа е много вероятно да продължи напред, за разлика от съотборника си Арик Алмирола и пилотите на Рик Хендрик Уилям Байрон и Алекс Боумън. И докато при Боумън шансовете изглеждат по-големи, то при Байрон нещата отиват към отпадане. За Тайлър Редик и Майкъл Макдайуъл също е почти невъзможно да продължат, защото са доста назад с точките.

          В събота през нощта българско време е и третия старт от първия етап на елиминациите в Бристол. Последният велик колизеум ще определи кой ще продължи напред и кой ще остане извън плейофната битка.

          И като стана дума за Колизеум, то ще има и втори такъв догодина. Дъ Клаш ще се проведе в Лос Анджелис на стадиона наричан Колизеум. Както Тони Стюърт се пошегува, „…имахме футболно игрище вътре в трасето, а сега ще имаме и трасе във футболно игрище… “. Това стана ясно съвсем наскоро, а тези дни излезе и календара за догодина. Общо взето няма много промени спрямо тази година, малки размествания плюс включването на трасето в Илинойс, а неовалните надпревари са шест - липсва роуд корс трасето в Дайтона. Ричмънд излиза от плейофите, а Маями влиза, като поредността спрямо тази година е малко по-различна, но за това ще си говорим по-нататък. И първият Бристол отново ще е дърт, което ще е много забавно.

 

 

НАСКАР – Дени Хемлин спечели старта на плейофите

Дени Хемлин спечели първата си победа за сезона в изключително важен момент – началото на плейофите. По този начин пилота на Джо Гибс Рейсинг си осигури място във следващата фаза и малко повече спокойствие в следващите два старта. Дени чака дълго тази победа, последно спечели на Таладега през миналата година, а това бе и 45-тата му в кариерата. След финала той бе много доволен и изморен, а пред репортерите заяви, че е чудесно, че е спечелил сега, но е важно да се представи добре в следващата фаза, която според не го е доста опасна.

          Хемлин успя да поведе в края и не позволи на най-сериозният му опонент Кайл Ларсън да го изпревари, въпреки атаката в последната обиколка определена като ход от видео игра. Ларсън даде всичко от себе си, но не успя да се справи, а след финала на въпрос кое му попречи да спечели отговора бе – чистия въздух. Явно наистина когато си лидер нещата се получават по-лесно, което обяснява, защо Хемлин макар да не бе най-бързият на трасето в надпреварата успя да спечели. Влиянието на колите отпред продължава да е голям проблем и дано през следващата година новите коли нямат такива трудности да следват съперника си.

          Състезанието в Дарлингтън донесе разочарование за част от участниците в плейофната битка. След инциденти отпаднаха Майкъл Макдауъл, Уилям Байрон, Кайл Буш и Чейс Елиът, с което разместиха сериозно класирането в топ 16. Четиримата отпаднаха, а Алекс Боумън потъна назад след инцидент и всички те потънаха назад в класирането.

          Надпреварата в Дарлингтън поднесе доста интересни размествания в представянето, било то заради проблеми или просто разлика от предишната надпревара.

          В светлата част на надпреварата обичайно предимство имат едни пилоти, а когато слънцето се скрие други вдигат темпото. И този път имаше такива, но имаше и постоянно представяне от страна на Кърт Буш и донякъде Дени Хемлин. Двамата имаха сходно темпо през цялата дистанция, с леко отстъпление от страна на Хемлин.

          Кевин Харвик имаше по-силна първа част на надпреварата, но леко потъна във втората, докато Кайл Ларсън и най-вече Рос Частейн определено бяха по-подготвени за втората фаза от състезанието. При Мартин Труекс младши е трудно да се каже, защото заради няколко грешки, негови и на екипа му нямаше как да се разбере, но по-скоро и той спада към категорията бързи през цялото време.

          Сега предстои надпреварата в Ричмънд, където още един претендент би могъл да си осигури място напред или пък да затъне още, ще видим. Ричмънд е трасе с дължина  ¾-ти миля, където се използва максималната мощност от около 750 конски сили. През пролетта победата спечели Алекс Боумън, който успя да излъже в края Дени Хемлин (Хемлин води най-много обиколки и спечели и двата етапа) и да спечели. Това бе първата победа за номер 48 откакто за последно Джими Джонсън спечели през 2017-та в Довър. Това бе трета победа в кариерата за Боумън и първата от трите му през тази година. Освен него Харвик, Хемлин и Кайл Буш би трябвало да са претенденти, и ако за Дени победата не е нужна на всяка цена, то за Кайл и Кевин нещата са доста сериозни. След това състезание картината ще придобие малко по-ясни очертания, като тогава вече ще може да се каже кой ще запази шансовете си за финал и кой ще се прости с тях. Кайл Ларсън например дори и да не спечели най-вероятно ще се присъедини към Хемлин като сигурен уастник в следващият етап, но дали ще има още някой с тях след Ричмънд или не зависи от много неща. Пък това е и надпревара на късо трасе, а шорт трак рейсинг си е определение, което винаги носи изненади.

 

Как работи плейофната система в НАСКАР?

        Както в повечето американски спортове и шампионати, пък и не само там шампионите се определят чрез плейофи. В НАСКАР плейофите бяха въведени през 2004-та година, но реално идеята за това бе обсъждана доста по-рано.

        В началото за плейофите се класираха десетте най-предно класирани пилоти след първите 26 старта и последните десет състезания те си правеха мини-шампионат, който излъчваше крайният победител. Конкретно през 2004-та това бе Кърт Буш.

        Малко по-късно формата бе разширен и във финала влизаха първите 12, след това и 16, а през 2017-та навлезе и настоящият регламент. В него вече има елиминации при които след всеки три кръга отпадат по четирима пилоти. Така след първите три плейофни състезания претендентите остават 12, след още три 8 и накрая за финала се класират четирима. Там при на практика равни условия, точки и възможности те се борят в директна битка за короната.

        Какво правят останалите пилоти, които не се класират или отпаднат по време на плейофите? Продължават да се състезават, като дават най-доброто от себе си, защото за всяка група си има класиране. Тези, които останат извън топ 16 се борят за разпределението на местата от 17-то нататък, като всяка позиция и точка важна. Повече точки значи повече приходи от наградният фонд, а също така и от спонсорите, а по-предното класиране помага в намирането на нови спонсори и поддръжници.

        Отпадналите по време на елиминации пилоти пък се борят за позициите от пето до 16-то място и тук принципът е същият – по-предно класиране, повече пари и спонсори.

        За да се даде повече тежест на пилотите с постоянни резултати по време на редовния сезон всеки победител получава по пет плейофни точки, а за всяка етапна победа се присъжда по една такава точка също. Те са много ценни по време на елиминациите, защото се запазват към актива на всеки пилот и понякога точка или две повече означава преминаване напред в плейофите. В края на редовния сезон допълнителни плейофни точки се дават и на първите десет в класирането, като шампиона на редовния сезон взема 15, вторият десет, третият осем и така до десетото място. Тези бонус точки, заедно с тези от победите в етапи и състезания се зачитат до последното състезание преди финала. Там четиримата финалисти вече нямат нужда от тях и влизат в битката при равни условия, а който завърши пред другите трима става шампион, дори и да не победи на финала, макар до момента това да не се е случвало.

 

НАСКАР – Блейни спечели, Ларсън е шампион на редовния сезон

Райън Блейни спечели втора поредна победа и трета за 2021-ва в последната за редовния сезон надпревара на Дайтона. Втори финишира Крис Бушиър, но малко по-късно в колата му бяха установени нередности и той бе дисквалифициран. След много инциденти в края на състезанието последния слот за плейофите остана притежание на Тайлър Редик, който успя да завърши, въпреки сериозните повреди по автомобила си. Кайл Ларсън остана начело в класирането, макар да бе въвлечен в масовата катастрофа в последната обиколка и така спечели купата за шампион на редовния сезон. Плейофите започват тази неделя, като в продължение на десет седмици постепенно претендентите ще останат само четирима за финала във Финикс на седми ноември.

Но нека да започнем отначало. Кайл Ларсън бе един от наказаните преди старта, заради нередности на техническия преглед и потегли от дъното. На трасе като това в Дайтона това не е особен проблем, но малко странно преди началото в интервю Ларсън изрази притесненията от това че стартира в дъното. Странното е че изглеждаше притеснен, вероятно повече заради самото наказание, което го отпрати назад, а може би се опасяваше, че ако след финала има проблеми ще загуби битката с Хемлин. Това не се случи и Кайл Ларсън макар и доста предпазливо се промъкна напред и дори имаше шанс не само за добро класиране, а дори и за победата, но инцидентите бяха доста в края на надпреварата.

Дени Хемлин направи всичко по силите си и бе близо до успех, но не успя да стопи разликата с Ларсън. След първите два етапа сметките показваха, че ако Дени спечели, то Кайл трябва да е след 23-то място и за кратко това бе така, но динамиката на състезанието, както и катастрофите в края промениха това.

Тайлър Редик направи повече от възможното и с почти разрушена кола, с повреди и течове в охладителната система все пак успя да завърши и то пред Остин Дилън, за да заеме последното място в топ 16. Това стана и благодарение на победата на Блейни, който набра инерцията на два поредни успеха и сега ще започне плейофите като потенциален фаворит, поне в първия старт.

По-рано през сезона стана дума, че на седемте трасета, които ще гледаме отново в плейофната битка, Мартин Труекс взе три победи и имаше най-добро представяне. Статистиката от тези седем надпревари даваше и предимство за Уилям Байрон, който пък бе с най-добри усреднени финални позиции. След лекия спад в представянето на двамата, повече при Труекс, сега ще е интересно да се види дали ще потвърдят резултатите си от пролетта. Мартин така или иначе е спряган за един от потенциалните финалисти, който заедно с Ларъсн са с най-голям шанс за четворката във Финикс, поне според букмейкърите на този етап. Аз лично бих добавил към тях Чейс Елиът и може би изненадващо, но мисля, че Дени Хемлин е с потенциала да стигне до финал, въпреки, че все още е без победа през тази година. Не подценявам останалите, но на база представянето до момента това ми изглежда най-реалистичната финална четворка. Разбира се това са само прогнози, които може да се изпълнят и на 50%, а дори и на по-малко, защото сега в последните няколко старта се оформиха и други претенденти. Като например Блейни. Райън е вече с три победи и ако вземе още една в първия или втория етап на елиминациите може да се надява на финал. Алекс Боумън пък е изключително непредвидим. В повечето случаи изобщо не се забелязва в по-голямата част от надпреварите, но изведнъж в края се озовава в позиция да атакува победата. Направи го вече няколко пъти през тази година. Джоуи Логано е способен да изненада всички и това си стана като традиция, така че номер 22 може също да изненада конкуренцията. Брад Кезловски пък винаги търси алтернативните стратегии и наистина имам чувството, че всеки път твърдо иска да опита нещо коренно различно от останалите, пък може и да му се получи. Братя Буш както и миналата година влизат в плейофите доста неуверено, макар и с една идея по-добре от сезон 2020. Трудно биха изненадали конкуренцията, но не трябва да бъдат отписване, особено Кайл. Кърт вече има договор за догодина, така че това ще му донесе успокоение и увереност, че може да пробва и догодина, но това не означава, че при възможност няма да даде всичко от себе си за да премина напред, дори идо финала.  

Кевин Харвик влиза в плейофите като последен в класирането, след приравняването на точките, а минала година влезе като лидер. За ветерана това е голям удар, но на базата на големия му опит и умения би могъл да се промъкне напред, едва ли до финала, но поне до полуфинала, стига да успее да постигне добри резултати. Мисля си, че за Кевин най-важното е да вземе победа през тази година, точно както това бе и амбицията на Кайл Буш през миналата. Това ще направи сезонът му малко по-успешен, пък догодина пак ще се пробва.

Има трима дебютанти в плейофите, от които най-големи шансове да продължи поне към следващата фаза има Кристофър Бел. Майкъл Макдауъл и Тайлър Редик са с минимални шансове, въпреки че и двамата показаха завидни умения с доста повредени коли през сезона. Амбицията е голяма, но възможностите на колите и отборите им не са чак толкова големи. Същото важи и за Арик Алмирола, поне през тази година. Добре , че взе една победа, защото често името му спрягано като един от отиващите си пилоти, въпреки, че има както договор, така и добри спонсори.

Общо взето това е картината преди първият старт от плейофите, да видим дали в Дарлингтън ще има изненади, които тотално да обърнат прогнозите.