Кайл Ларсън направи това, което рядко му се случва да спечели състезание в което води най-много обиколки. До момента той бе спечелил едва четири от 16 такива надпревари, а в други пет бе втори. „Без съмнение победи най-добрият пилот и най-добрата кола“ – това каза завършилият втори Чейс Елиът след финала за своя съотборник и това описва ситуацията изцяло. 327 обиколки начело от общо 400, победи и трите етапа и Ларсън взе максималните 70 точки от Шарлът(3 по 10 за етапните победи и 40 за финалната). С тях той се изравни по точки с Уилям Байрон, на заради повечето си победи (2 за него и една за Байрон), Кайл заема второто място в класирането. На 76 точки пред него е Дени Хемлин, който отново нямаше скорост за топ три, дори и за топ пет, но с разумно каране стигна до седмото място и си тръгна от Шарлът с 36 точки. Хемлин все още не успя да намери пътя към алеята на победата, но поне трупа точки и продължава да води в класирането.
Победата на Кайл Ларъс бе и 269-та за екипа на Рик Хендрик, с което те вече са едноличен лидер по победи сред отборите. Успеха бе двоен, с второто място на Чейс Елиът, а Уилям Байрон и Алекс Боумън финишираха в топ пет. Кайл Буш успя да се вклини между колите на отбора, като завърши трети и бе най-предно класираният автомобил на Тойота. Буш направи силно състезание, но както и Хемлин нямаше кола за победа тази вечер. Третото място беше максимумът, може би евентуална грешка на Елиът би му дала второто, но това не се случи. Всъщност Елиът допусна една грешка, но тя бе в битката му с Ларсън. При спиранията в бокса, когато Чейс бе лидер, той допусна Ларсън да влезе буквално едновременно с него в питлейна. Това бе доста екстремно и смело решение от страна на Кайл Ларсън, но след като спази всички правила и ограничения, това се превърна в една от печелившите му маневри. Добре че все пак видяхме цялата ситуация на повторенията, защото колегите от Фокс Спорт малко се разсейваха, но това се случва понякога. Ларсън на практика само на два пъти позволи да бъде изпреварен, първо от Елиът, а по-късно и от Байрон, но и в двата случая се постара да се върне начело, най-вече с помощта на своите механици. Това поредно състезание със силно представяне на колите на отбора, както и доброто темпо на останалите коли от екипа на Шевроле, затвърждават впечатлението за предимство спрямо останалите. Да видим, дали ще го задържат. Сходни проблеми в два от автомобилите на марката - тези на Чип Ганаси с маслената помпа обаче, дават леки основания за притеснение, особено след двата проблема с двигателите на Елиът и Ларъсн по-рано през сезона.
Любопитното бе, че този път част от обичайните претенденти за места в топ десет нямаха нужната скорост. Взирам най-вече Мартин Труекс младши, Брад Кезловски и донякъде Райън Блейни и Джоуи Логано. Последните двама имаха проблеми и за това не мога да ги обвиня в лошо каране, но Кезловски бе странно бавен, спрямо очакванията. Труекс също, но в края и той имаше проблеми и изостана. За сметка на тях Кевин Харвик бе доста бърз, особено на фона на отчайващото темпо на тримата си съотборници. И ако за Бриско и Къстър това е донякъде оправдано, то за Алмирола е странно. Не знам дали Тони Стюърт и Джийн Хаас ще имат търпение да го чакат да се справи с проблемите или просто ще му потърсят заместник. Добро впечатление оставиха и Дани Суарес и Ерик Джонс, но само в първата половина на състезанието, докато представянето на Бъба Уолас се подобри в края. Е вероятно и заради много проблеми на пилотите, които обикновено са пред него, но все пак бе по-напред от Труекс и Бел през повечето време. Крис Бушиър отново бе на ниво и завърши седми – най-предно класираният Форд, което не се бе случвало с отбора от повече от сто състезания насам. При слабото темпо на екипите на Пенске и Стюърт-Хаас, това бе чудесна възможност за Джак Рауш, макар Нюмън да спука гума и изостана назад. Райън Нюмън имаше възможност за финал дори в топ десет, но гумата и последвалото завъртане го отпратиха назад.
Междувременно преди състезанието, в началото на седмицата имаше нови тестове на гуми за мокро и от НАСКАР изпробваха и нови елементи за намаляване на водната струя зад автомобилите. Най-екстравагантното решение бяха калобраните, познати от не толкова близкото минало, но много модерни през 70-те и 80-те години по нашите географски ширини. За съжаление така и не намерих снимки от тези тестове, за да видя как точно изглеждат, но надявам се скоро да се появи нещо. Джоуи Логано, Чейс Елиът и Кристофър Бел бяха пилотите на теста в Ричмънд и след това Логано каза, че видимостта донякъде се е подобрила, но има какво да се желае. От Гудийр пък изразиха увереност, че ще могат да предоставят на всички гуми за мокро ако се наложи още в Ню Хемпшир, а също така и за Ричмънд през есента, но все още не е официално прието да има надпревари на мокро на къси и плоски трасета.
След новината за евентуалното преминаване на Кезловски в екипа на Джак Рауш и неговото участие в управлението на тима, Брад полузагадъчно заяви в Шарлът, че не би вярвал на повечето писания по темата, с което хвърли в смут всички. Вероятно все още има неща за изглаждане, може би дори Кезловски ще опита да прави свой отбор под шапката на Рауш Фенуей, кой знае. Тепърва ще се разплита и тази история.
Другият пресен слух е, че Майкъл Джордан и Дени Хемлин обмислят пускането на втора кола догодина, а веднага в нея слухове сложиха Кърт Буш. След кратък размисъл по темата, мисля, че има резона в това, но по-скоро защото Кърт има опит с всякакви коли и отбори, а до момента мисля не бе карал за Тойота. Шегата настрана, но Карът Буш има огромен опит и би подпомогнал развитието на отбора, точно както им се иска на собствениците. Това отваря място в тима на Чип Ганаси, както и в екипа на Пенске, ако Кезловски напусне, а това са две потенциални места за победители и битката за тях ще е оспорвана мисля. Майкъл Макдауъл пък се надява да остане още в тима на Фронт Роу Моторспрот и победата му на Дайтона 500 му дава шанс да го направи. Общо взето това са новините относно пилотите и отборите за следващата година, но тепърва нещата ще се развиват.
След надпреварата на Шарлът попаднах на статия изразяваща недоволството от въведените през 2017-та година етапи. Причините за това са много, но поводът е допълнителния трети етап. Това дава на състезанието статут за надпреварата с най-много точки, което ощетява другите състезания. Другият проблем, който колетите зад океана съзират е в провала на стратегиите, особено на трасета като предстоящото – Сонома. Там традиционно имаше битка в тактиката на две и три спирания в бокса, която понякога се променяше заради жълти флагове. С въвеждането на етапите някак си стратегията позагуби своето значение и при положение, че е ясно кога ще има прекъсване всички имат сходна тактика. Това, както и дългите периоди на жълти флагове около края на етапите карат част от феновете и журналистите да смятат, че тези етапи не оправдаха очакванията и най-добре е да бъдат отменени. 600-те мили в Шарлът е маратон, но така накъсан на по 150 мили вече не е същото предизвикателство, а това дразни феновете. Друг довод пък е намерението за „оживяване“ на състезанията в средната им част, което особено на суперспийдуей трасетата довежда до множество инциденти в стремежа на пилотите да спечелят етапните точки. За момента няма отговор от страна на НАСКАР, но смяната на колите за догодина е добър момент за корекция и в правилата, така че ще видим.
Няма коментари:
Публикуване на коментар