НАСКАР – Двойни емоции на Поконо и победи за Алекс Боумън и Кайл Буш

               Двойният уикенд в Поконо не разочарова и донесе много емоции. Двете състезания протекоха динамично и бурно, както се и очакваше. Сложният триъгълник се оказа препъни камък за някои пилоти, за други донесе нови надежди, но нека карам поред.

               В съботния ден преди първото от двете състезания беше надпреварата при пикапите. Там пета победа спечели Джон Хънтър Немечек, като отмъкна първото място под носа на своя тим шеф Кайл Буш. След финала Немечек каза, че като пилот Кайл Буш едва ли е доволен, но като собственик на отбора би трябвало да е щастлив от победата. Е, предполагам, че догодина младия Немечек ще си търси друг отбор, но както и да е.

               Кайл Буш застана на старт отново по-малко от час след надпреварата при пикапите и направи едно доста добро състезание, но отново остана втори, което не го направи особено щастлив. Всъщност никой пилот не е щастлив като остане втори, но в сравнение с драмата на Кайл Ларсън мисля, че Кайл Буш трябва да е доволен. Кайл Ларсън води епична битка за лидерството в последните 20-тина обиколки с Алекс Боумън и тъкмо го изпревари и се успокои и в последния завой на последната обиколка спука гума и се заби в стената. Така вместо първи финишира девети(което не е чак толкова лош резултат, но все пак изпусна победата, така че има за какво да съжалява ) и приключи с поредните победи. Всъщност като че ли една много силна серия за Ларсън приключи, защото за разлика от предишните надпревари, на Поконо той не бе с най-бързата кола, или поне не бе най-бърз през цялото време. В един доста дълъг отрязък от надпреварата той потъна назад и едва в края успя да излезе начело. В неделя пък също имаше проблеми и само благодарение на пестенето на гориво и хаотичния финал на състезанието зае второто място. Макар да имаше шанса да поведе в класирането след двете не толкова успешни състезания Кайл Ларсън все още изостава на две точки от Дени Хемлин и сега в неделя на Роуд Америка отново ще опита да поведе в класирането. Интересно, дали серията му от победи е прекъсната за малко или пък сега ще отстъпи малко назад. Ще видим, аз лично очаквам Ларсън отново да се бори за победите още от тази неделя, но да видим.

               Алекс Боумън спечели в събота, след като както често се случва с него през тази година кара доста незабележимо през по-голямата част от състезанието. Той обаче направи нещо, което никой друг не успя, а го повтори и в неделя. Поведе при рестарта от вътрешната страна, като в събота това му донесе победата, след спуканата гума на Ларсън, а в неделя го изведе на предни позиции отново. Рискът с две нови гуми в събота се оправда, но бе на косъм, което понякога е достатъчно за да спечелиш.

               На косъм бе и победата на Кайл Буш в неделя.  Серия от проблеми при него, като най-сериозният от тях бе зацепването на скоростния лост на четвърта предавка, което наложи дори ремонт от механик вътре в колата при спирането му в бокса. Кайл каза, че няма съединител, което предполагам е основния проблем, но все още не е официално потвърдено. Може би скъсване на жилото на съединителя е било проблем, но изхождам от собствен опит с личен автомобил. Каквото е да е Буш успя да се справи с предизвикателството и  факта, че спря обиколка по-късно от всички му даде възможността да завърши състезанието почти без гориво. На финала каза, че няма почти никакво в резервоара, а по-късно на пресконференцията през смях имитираше звука на двигателя, когато е стигнал до финала. По принцип той не харесва този тип победи, след пестене на гориво и на същата пресконференция го отбеляза, но все пак и това е начин да се пребориш с по-бързите от теб коли понякога.

               Две страхотни състезания се получиха в Поконо, с двама различни победители, но не и нови имена, което оставя класирането отворено за петима пилоти без победи. Поне за момента. Сред тях са Дени Хемлин и Кевин Харвик, които спечелиха двете надпревари в Поконо през миналата година. Хемлин бе само на обиколка от победата, но горивото му свършваше, а Харвик доста по-предвидливо спря по-рано, но успя да стигне само до четвъртото място на финала. Двамата доминанти от миналия сезон почти сигурно ще продължат към плейофите, дори и да не спечелят победа, но това от една страна ще ги направи лесни за отпадане още в първия кръг, а от друга ще е удар по самочувствието им. Точно заради това предполагам че те ще продължат да се борят и да търсят алтернативни стратегии и решения, с които да компенсират липсата си на скорост. Остават седем старта до края на редовния сезон, като последният от тях е на Дайтона, а там трудно може да се предвижда нещо, така че шансовете за победи пред двата са само шест и късмет на Дайтона. Същото важи и за останалите претенденти, да видим дали ще има изненади, при положение, че предстоят две нови трасета – Роуд Америка и неовалната конфигурация на Индианаполис, първото този уикенд, а второто след лятната пауза. Като добавим Атланта, Ню Хемпшир и Мичиган, без да пропускаме Уоткинс Глен, определено ни очакват още много емоции.

НАСКАР – Отново Кайл Ларсън над всички

 

               Завръщането на Нешвил в календара на НАСКАР бе новост, но доминацията на Кайл Ларсън се превърна в нещо обичайно напоследък. Четири поредни победи, една от които на Ол Страс и все като абсолютен лидер превръщат Ларсън в много сериозен фаворит за титлата. Девет кръга преди края на редовния сезон, той има шанс и скоро да изпревари Дени Хемлин и да оглави класирането, а ако спечели титлата в редовния сезон, ще добави още плейофни точки и ще стане на практика недостижим за съперниците си. Кайл кара така, сякаш е в друга лига, изпреварва с лекота, печели етапи и победи и не позволява на никой да го притисне за повече от няколко обиколки. Впечатляващо представяне, особено на фона на по-ранните му години, когато непостоянството бе негов отличителен белег. Сега преди двойния уикенд в Поконо, той отново е сочен за фаворит, а след изчисляването на стартовата решетка ще потегли пръв в съботната вечер. Ще видим дали ще успее да продължи с победите или най-после някой ще успее да го спре.

               Сред претендентите за това са най-вече съотборниците му, като Байрон и Елиът опитаха и в Нешвил да са близо до него, но така и не успяха. След финала пък стана ясно, че от колата на Чейс Елиът липсват цели пет гайки (не на едно колело разбира се) и това даде отговор на въпроса, защо така спадна темпото му в края. За съжаление на екип номер 9 обаче, липсата на повече от две гайки води до сериозни санкции и този път той бе дисквалифициран. Загуби всичките си точки спечелени в надпреварата, дори етапната победа, която отида на сметката на Кърт Буш и на практика Нешвил бе провал. Ако бяха спрели в бокса към края, поне щяха да запазят част от точките си, но от отбора решиха да останат на трасето. В края спряха МАртин Труекс и Дени Хемлин, за да заредят с горива, понеже явно не успяха да спестят достатъчно и това отпрати Хемлин назад, но все още води в класирането. Авансът му вече е едва десет точки пред Ларсън, но Дени и екипът му се надяват на добро представяне на Поконо, където обикновено са сред фаворитите. За Мартин състезанието бе белязано от проблеми грешки, наказания и в крайна сметка остана 22-ри на позиция зад Хемлин. Кайл Буш също имаше проблеми, но преди това темпото му бе обещаващо, въпреки че доста се оплакваше от колата си и дори я нарече кофа с л…, но това си е той. Ден по-рано грабна победа номер 100 в Иксфинити сериите и по план има още две участия до края на сезона, а след това ще стане ясно дали ще кара пак там с младите пилоти. Стана ясно обаче, че слуховете за неговият отбор и желанието му да пуснат кола в топ дивизията не са верни. Самият Кайл ги отхвърли, но остави вратичка за бъдещето.

               Силно състезание направи брат му Кърт, както и съотборникът му в тима на Чип Ганаси Рос Частейн. Рос дори завърши втори, като в края явно бе уверен, както в гумите си, така и в количеството останало гориво и бе много бърз. Двамата са извън топ 16 в класирането и такива състезания съм им от изключително голяма полза, макар че може би няма да успеят да влязат в плейофите и двамата, без да спечелят един от оставащите девет старта.

               Стахотно бе и състезанието за екипа на Стюърт Хаас, като най-после всичките им коли бяха сравнително конкуренти. Казвам сравнително, защото все пак бяха с една идея по-бавни от Шеви-тата, дари бяха застрашени от Дани Суарес, който между другото за пореден път е приятната изненада. Кевин Харвик и Арик Алмирола ще продължат битката си за плейофите, като при Кевин нещата са доста по-лесни, с оглед точките му. Да видим дали най-после той и Хемлин ще се върнат към победите, в Поконо през миналата година те доминираха. Харвик има договор до края на 2023-та, но се чуват слухове, че иска да остане и още и мисля, че няма да има пречка за това. По отношение на бъдещето обаче това на Брад Кезловски все още не е ясно, а този път темпото и на трите коли на Пенске не бе на ниво. Блейни имаше проблем с гуми и спирачки и отпадна, а Джоуи Логано превъзмогна за пореден път проблемите и несполуките за да завърши десети. Леко отстъпление от представянето на отбора, но това предполагам е само временно и скоро отново ще са битката за победите.

               Двойният уикенд в Поконо, със стартове в събота и неделя ще донесе двойна възможност за всички, но пък и възможност за потъване и грешки на този „сложен триъгълник“.

НАСКАР – Състезанието на звездите донесе нов успех за Кайл Ларсън

               Звездното състезание в НАСКАР донесе нов успех за Кайл Ларсън и един милион долара. Трета поредна победа и трети поред уикенд звездата на Ларсън продължава да блести все по-ярко. С това темпо и представяне Кайл Ларсън вече определено е най-сериозният претендент и шансовете му за първа титла все повече се увеличават. Начинът по който той овладя колата в последните няколко седмици е впечатляващ, скоростта и хъса му са още по-големи от това което беше преди две-три години. Дори си спомням как го обявих за едно от най-големите разочарования на сезона преди време, когато заедно с Джонсън и Хемлин не успяха да спечелят нито едно състезание през сезона. Това бе най-сериозния спад в представянето му, а ето че миналогодишните премеждия го направиха много по-сирен и уверен. И ако в началото на сезона не изглеждаше, че ще може да се бори на такова високо ниво, то в последно време вън от всякакво съмнение заслужава званието топ пилот. Остава само да събере още малко точки и да измести Дени Хемлин от върха в класирането и всичко ще се подреди чудесно за него в редовния сезон. После вече в плейофите може да се случи всичко, но от показаното дотук мисля, че Ларсън ще стигне до финала.

               Чейс Елиът и екипът му взеха утешителната награда от 100 хиляди долара за най-добър питстоп по време на състезанието. 11,59 секунди бе тяхното време, което им донесе наградата, а като цяло екипът на Елиът заема седмото място от началото на сезона по отношение на работата в бокса. Смените на гуми и зарежданията понякога са ключов фактор за успеха в състезанията и точно тук видяхме, как с отличната си работа механиците на Чейс му спечелиха две места и той поведе колоната. Все пак в края той остана втори, но вероятно ще търси реванш още в неделя в Нешвил.

               Жегата в Тексас бе голяма – 35 градуса температура на въздуха и над 60 на асфалта, което бе е най-горещото състезание от началото на 2021-ва. Тепърва обаче ще има още горещи надпревари и от видяното в Тексас може да очакваме изненади от екипа на Чип Ганаси. Рос Частейн и Кърт Буш бяха много бързи докато слънцето все още напичаше, но след това потънаха назад. Следващият път обаче може да успеят да останат в челото и тогава ще бъде интересно.

               Заради по-различния формат и характеристики на колите трудно може да се правят обобщения за представянето на пилотите, но като цяло обичайните лица бяха в челото. Освен вече ясното силно присъствие на пилотите на Хендрик Моторспорт, тези на Пенске и Джо Гибс също водеха битка в челото. Кайл Буш отново надскочи представянето на колата, но грешката с превишената скорост при спирането в бокса го лиши от шанса за битка в челото. Триото на Пенске пък бе с отлично и сходно темпо в края, като и тримата им пилоти бяха в битката. Експериментите с формата на самата надпревара пък направиха състезанието много динамично и понеже винаги в Ол Старс се пробват новости, които понякога се прилагат и в редовния сезон, не бих се изненадал ако скоро нещо от тези елементи влезе в употреба. Като например промени в стартовия ред в края на етапа или пък пренареждане на позициите спрямо резултатите от етапите. Макар че това едва ли би било прието еднозначно от пилоти, отбори и фенове е някакъв начин за раздвижване на средната част от състезанието. „Спъването“ на колите също е възможно да се приложи, но и това ще бъде сериозно критикувано. В интерес на истината аз лично съм против подобни новости, отново ще кажа, че предпочитам промяна в точковата система и повече тежест на победата, както и точки за лидера в най-много обиколки, но поне за момента никой не ме е питал.

               В следващите пет уикенда ни очакват шест състезания (две на Поконо в един уикенд) и след това има пауза от две седмици, заради Олипиадата, която ще се предава в САЩ от NBC. Всъщност това си е и обичайната лятна пауза на НАСКАР, просто нагласена спрямо събитията. След това има четири състезания до края на редовния сезон и идва ред на плейофите. Десет старта, които ще дооформят разпределението на силите и вероятно фаворитите ще се очертаят. Може да има и доста изненади, защото част от надпреварите са на напълно непознати трасета, което ще направи състезанията там вълнуващи и със сигурност непредвидими. Да видим.

НАСКАР – Кайл Ларсън спечели на Сонома с втора тотална доминация

               За втори поред път Кайл Ларсън спечели надпревара, след като води в най-много обиколки и обра етапните победи, като този път това стана на неовално трасе. След състезанието неговият тийм шеф Клиф Даниелс каза, че е „карал като звяр“. Буквално зверски доминира той и не остава никакви шансове на Чейс Елиът и Мартин Труекс младши, които бяха единствените пилоти с близко темпо до това на Ларсън. Близко, но недостатъчно и каквото и да правиха и Елиът и Труекс така и не успяваха да задържат Ларсън зад себе си, а когато бяха зад него не успяваха да останат близо. Лекотата с която Кайл Ларсън се откъсваше 

всеки път бе впечатляваща и сега вече с три победи той се доближи до лидера в класирането Дени Хемлин на 46 точки. А само допреди месец и нещо изоставаше с около 150! След 16 състезания Ларсън вече водил в 1162 обиколки, спечелил е 11 етапни победи и има 11 финала в топ десет. Дени Хемлин продължава да води освен по точки и с общо 12 финала в топ десет, като девет от тях са в топ пет, но и Ларсън е с толкова. При десет оставащи надпревари до края на редовния сезон и общо 11 победители, все още съществува вероятността да има петима нови и това да направи класирането за плейофите доста сложно за Хемлин, ако не успее да спечели победа или пък поне да остане лидер в класирането. Ставало е дума, по регламент към плейофите продължават шампиона на редовния сезон плюс останалите 15 в класирането, като предимство при по-малко точки дава победата. Ако Дени води в класирането след десетте оставащи надпревари, ще продължи, дори и да има повече от 16 различни победители, но ако се смъкне дори и на второто място и има 16 пилоти с победи, той ще отпадне. Всъщност в топ десет на класирането има още само един пилот без победа и това е Кевин Харвик, който е девети. След общо 16 победи с Хемлин през миналата година сега двамата все още не са успели да стигнат до алеята на победата в първите 16 старта от сезона. И ако при Хемлин е по-скоро липса на късмет в началото на сезона и осезаема липса на скорост в последно време, то при Харвик си е перманентна липса на скорост и резултатите му погледнати под такъв ъгъл са направо впечатляващи. Кевин има 11 финала в топ десет и едно отпадане, при положение, че тримата му съотборници общо имат четири финала сред първите десет. Арик Алмирола е отпадал пет пъти, а Коул Къстър два, а в класирането те се намират на 26-27-28 позиция, като пръв от тях е новобранецът Чейс Бриско. И тримата изостават сериозно в класирането и само случайна победа би могла да ги класира за плейофите, където дори и да стигнат най-вероятно ще отпаднат още след първия кръг на елиминации. Като цяло има леко отстъпление на колите на Форд през тази година и дори лидерите на марката в Пенске изпитват затруднения, но поне имат повече скорост. В сравнение с по-малките отбори на Шевроле разликата в представянето изпъква, след като колите на Суарес, Джонс и ЛаДжой често са в по-предни позиции без особени усиля, отколкото бяха през миналата година. Вероятно просто Шевроле имат по-силна кола за 2021-ва, което пък личи от успехите на Хендрик Моторспорт напоследък.

               Интересното е че след 16 старта все още не може да се определят изявени лидери в шампионата. Както стана дума, Хемлин и Харвик правят добри състезания, макар и без победи, а в различни периоди везните се накланят към един или друг пилот. В началото на сезона или по-скоро малко след началото на сезона изпъкна Мартин Труекс, в последно време пък Кайл Ларсън впечатлява, но като цяло няма ясно изразени фаворити. Поне на този етап. От гледна точка на анализа по-рано през сезона за трасетата, които очакваме да се повторят по време на плейофите има вероятност Мартин Труекс да бъде по-напред от останалите, но подема на Шевроле и Хендрик Моторспорт не е за пренебрегване. И ако в предишните години на този етап вече имах възможност да посоча вероятните претенденти (не че много познавах де, ама все пак хващах общо взето тенденциите), то сега честно казано не мога да определя. Победите на пилотите на Пенске например дойдоха в по-ранен етап, а в момента и тримата имат доста затруднения и някак си не ги виждам да доминират накъде до края на редовния сезон, освен на Дайтона, където традиционно имат добро представяне. Темпото на Труекс пък е добро, но какво се случва с Хемлин и Кайл Буш? А защо Кристофър Бел потъна така назад? Вероятно част от усилията на отборите са насочени към следващия сезон и новата кола, но за разлика от Формула 1, тук бюджетите, усилията и разработките не са толкова големи. На практика няма кой знае какво да се разработва по новата генерация, защото все още няма достатъчно данни за представянето на колите. Отделно от това тазгодишните коли нямат особени разлики с тези от миналата година и би трябвало да очакваме сходни резултати, но ето че не така. До края на редовния сезон предстоят три неовални трасета, две от които ще бъдат за пръв път в календара, а Уоткинс Глен пък отпадна през миналата година. Другото ново трасе пък това в Нешвил ще посрещне следващият кръг, а след него отново ще има двоен уикенд на Поконо. Като добавим и финала на сезона на Дайтона, става ясно, че каквито и да е прогнози е трудно да се правят. Това обаче е плюс, защото всяка една надпревара ще носи надежди на пилоти, отбори и фенове до последния момент, а това ще е забавно за гледане.

               Този уикенд, по-скоро в понеделник през нощта ще бъде и състезанието на звездите. Преди него ще има предквалификации, които ще определят тримата пилоти, които ще се присъединят към битката за милион долара, заедно с пилота избран от феновете. Да наградата ще е милион, макар по-рано да бе обявено, че ще е 900 хиляди, защото другите сто хиляди ще се дават на екипа справил се най-добре при питстоповете. Наградата остава, явно са намерили допълнителен награден фонд и така общо ще се раздават  милион и сто хиляди долара. Състезанието е с нов регламент и ново място на провеждане – овала в Тексас. Надпреварата ще е в шест рунда, като стартовите позиции ще се променят постоянно. За началото вече е теглен жребий, а след това ще има вариации след всеки рунд. На два пъти ще се тегли нов жребии, а веднъж класирането ще се обърне за старта на следващия етап. Накрая към последната фаза пилотите ще потеглят в ред определен от средната им позиция на финала на всеки един рунд. Не знам дали стана особено ясно, но така или иначе по време на състезанието ще говорим много по този регламент и всъщност очаквам да е голям екшън. Само обиколки при зелен флаг ще се броят, така че етапите с дължина 15 обиколки ще са си 15 състезателни обиколки. Първите четири рунда ще са именно по толкова, после има пети рунд с 30 обиколки и накрая ще има 10 тура. Това ще е и последното състезание по Фокс Спорт в САЩ, после преминават по еНБиСи. В последните дни се появи информация, че Джеф Гордън може и да не се завърне като коментатор в екипа на Фокс догодина, което ще е жалко. Така че гледайте в неделя срещу понеделник вероятно последното му участие в НАСКАР, като редовен коментатор и анализатор.

НАСКАР - Кайл Ларсън доминира на Шарлът и спечели маратона от 600 мили

               Кайл Ларсън направи това, което рядко му се случва да спечели състезание в което води най-много обиколки. До момента той бе спечелил едва четири от 16 такива надпревари, а в други пет бе втори. „Без съмнение победи най-добрият пилот и най-добрата кола“ – това каза завършилият втори Чейс Елиът след финала за своя съотборник и това описва ситуацията изцяло. 327 обиколки начело от общо 400, победи и трите етапа и Ларсън взе максималните 70 точки от Шарлът(3 по 10 за етапните победи и 40 за финалната). С тях той се изравни по точки с Уилям Байрон, на заради повечето си победи (2 за него и една за Байрон), Кайл заема второто място в класирането. На 76 точки пред него е Дени Хемлин, който отново нямаше скорост за топ три, дори и за топ пет, но с разумно каране стигна до седмото място и си тръгна от Шарлът с 36 точки. Хемлин все още не успя да намери пътя към алеята на победата, но поне трупа точки и продължава да води в класирането.

               Победата на Кайл Ларъс бе и 269-та за екипа на Рик Хендрик, с което те вече са едноличен лидер по победи сред отборите. Успеха бе двоен, с второто място на Чейс Елиът, а Уилям Байрон и Алекс Боумън финишираха в топ пет. Кайл Буш успя да се вклини между колите на отбора, като завърши трети и бе най-предно класираният автомобил на Тойота. Буш направи силно състезание, но както и Хемлин нямаше кола за победа тази вечер. Третото място беше максимумът, може би евентуална грешка на Елиът би му дала второто, но това не се случи. Всъщност Елиът допусна една грешка, но тя бе в битката му с Ларсън. При спиранията в бокса, когато Чейс бе лидер, той допусна Ларсън да влезе буквално едновременно с него в питлейна. Това бе доста екстремно и смело решение от страна на Кайл Ларсън, но след като спази всички правила и ограничения, това се превърна в една от печелившите му маневри. Добре че все пак видяхме цялата ситуация на повторенията, защото колегите от Фокс Спорт малко се разсейваха, но това се случва понякога. Ларсън на практика само на два пъти позволи да бъде изпреварен, първо от Елиът, а по-късно и от Байрон, но и в двата случая се постара да се върне начело, най-вече с помощта на своите механици. Това поредно състезание със силно представяне на колите на отбора, както и доброто темпо на останалите коли от екипа на Шевроле, затвърждават впечатлението за предимство спрямо останалите. Да видим, дали ще го задържат. Сходни проблеми в два от автомобилите на марката  - тези на Чип Ганаси с маслената помпа обаче, дават леки основания за притеснение, особено след двата проблема с двигателите на Елиът и Ларъсн по-рано през сезона.

               Любопитното бе, че този път част от обичайните претенденти за места в топ десет нямаха нужната скорост. Взирам най-вече Мартин Труекс младши, Брад Кезловски и донякъде Райън Блейни и Джоуи Логано. Последните двама имаха проблеми и за това не мога да ги обвиня в лошо каране, но Кезловски бе странно бавен, спрямо очакванията. Труекс също, но в края и той имаше проблеми и изостана. За сметка на тях Кевин Харвик бе доста бърз, особено на фона на отчайващото темпо на тримата си съотборници. И ако за Бриско и Къстър това е донякъде оправдано, то за Алмирола е странно. Не знам дали Тони Стюърт и Джийн Хаас ще имат търпение да го чакат да се справи с проблемите или просто ще му потърсят заместник. Добро впечатление оставиха и Дани Суарес и Ерик Джонс, но само в първата половина на състезанието, докато представянето на Бъба Уолас се подобри в края. Е вероятно и заради много проблеми на пилотите, които обикновено са пред него, но все пак бе по-напред от Труекс и Бел през повечето време. Крис Бушиър отново бе на ниво и завърши седми – най-предно класираният Форд, което не се бе случвало с отбора от повече от сто състезания насам. При слабото темпо на екипите на Пенске и Стюърт-Хаас, това бе чудесна възможност за Джак Рауш, макар Нюмън да спука гума и изостана назад. Райън Нюмън имаше възможност за финал дори в топ десет, но гумата и последвалото завъртане го отпратиха назад.

               Междувременно преди състезанието, в началото на седмицата имаше нови тестове на гуми за мокро и от НАСКАР изпробваха и нови елементи за намаляване на водната струя зад автомобилите. Най-екстравагантното решение бяха калобраните, познати от не толкова близкото минало, но много модерни през 70-те и 80-те години по нашите географски ширини. За съжаление така и не намерих снимки от тези тестове, за да видя как точно изглеждат, но надявам се скоро да се появи нещо. Джоуи Логано, Чейс Елиът и Кристофър Бел  бяха пилотите на теста в Ричмънд и след това Логано каза, че видимостта донякъде се е подобрила, но има какво да се желае. От Гудийр пък изразиха увереност, че ще могат да предоставят на всички гуми за мокро ако се наложи още в Ню Хемпшир, а също така и за Ричмънд през есента, но все още не е официално прието да има надпревари на мокро на къси и плоски трасета.

               След новината за евентуалното преминаване на Кезловски в екипа на Джак Рауш и неговото участие в управлението на тима, Брад полузагадъчно заяви в Шарлът, че не би вярвал на повечето писания по темата, с което хвърли в смут всички. Вероятно все още има неща за изглаждане, може би дори Кезловски ще опита да прави свой отбор под шапката на Рауш Фенуей, кой знае. Тепърва ще се разплита и тази история.

               Другият пресен слух е, че Майкъл Джордан и Дени Хемлин обмислят пускането на втора кола догодина, а веднага в нея слухове сложиха Кърт Буш. След кратък размисъл по темата, мисля, че има резона в това, но по-скоро защото Кърт има опит с всякакви коли и отбори, а до момента мисля не бе карал за Тойота. Шегата настрана, но Карът Буш има огромен опит и би подпомогнал развитието на отбора, точно както им се иска на собствениците. Това отваря място в тима на Чип Ганаси, както и в екипа на Пенске, ако Кезловски напусне, а това са две потенциални места за победители и битката за тях ще е оспорвана мисля. Майкъл Макдауъл пък се надява да остане още в тима на Фронт Роу Моторспрот и победата му на Дайтона 500 му дава шанс да го направи. Общо взето това са новините относно пилотите и отборите за следващата година, но тепърва нещата ще се развиват.

               След надпреварата на Шарлът попаднах на статия изразяваща недоволството от въведените през 2017-та година етапи. Причините за това са много, но поводът е допълнителния трети етап. Това дава на състезанието статут за надпреварата с най-много точки, което ощетява другите състезания. Другият проблем, който колетите зад океана съзират е в провала на стратегиите, особено на трасета като предстоящото – Сонома. Там традиционно имаше битка в тактиката на две и три спирания в бокса, която понякога се променяше заради жълти флагове. С въвеждането на етапите някак си стратегията позагуби своето значение и при положение, че е ясно кога ще има прекъсване всички имат сходна тактика. Това, както и дългите периоди на жълти флагове около края на етапите карат част от феновете и журналистите да смятат, че тези етапи не оправдаха очакванията и най-добре е да бъдат отменени. 600-те мили в Шарлът е маратон, но така накъсан на по 150 мили вече не е същото предизвикателство, а това дразни феновете. Друг довод пък е намерението за „оживяване“ на състезанията в средната им част, което особено на суперспийдуей трасетата довежда до множество инциденти в стремежа на пилотите да спечелят етапните точки. За момента няма отговор от страна на НАСКАР, но смяната на колите за догодина е добър момент за корекция и в правилата, така че ще видим.